Домашното образование, известно още като домашно обучение, е обучението и възпитанието на децата у дома или на редица други места извън училище. Домашното обучение обикновено се провежда от родител, учител или онлайн учител. Причините за такъв избор от страна на родителите са:
религиозни мотиви, недоволство от училищната среда, семейни причини, невъзможност на детето да разбира предметите без индивидуална помощ, недоволство от учебната програма, недоволство на детето от училището, проблеми с училищата, при професия на родителите, не позволяваща детето да бъде записано в традиционно училище, в случай на Инвалидност, проблеми с достъпа до училищата, неопитност на детето за посещаване на училище, незаписване в желаното училище и други. В миналото много семейства са използвали по-неформални начини на образование. „Домашно обучение“ е термин, който все още се използва широко в Северна Америка, докато „домашно образование“ се използва често в Европа и много страни от Общността на нациите.
Въведение Преди прилагането на задължителни закони за училищно образование по-голямата част от образованието и образованието в детска възраст се осигуряват от местните семейства и общности. В някои страни домашното обучение е законова алтернатива на държавните и частните училища. В други, каквито са повечето европейски държави, домашното обучение е незаконно или ограничено при специфични условия.
През по-голямата част от историята на образованието и в различни култури обучението на деца вкъщи от членове на семейството е обичайна практика, докато ангажирането на професионални учители е опция, достъпна само за богатите. Домашното образование продължава да бъде основната форма на обучение до 1830-те години. През 18 век обаче повечето хора в Европа са лишени от официално образование. От началото на 19 век официалното училище се превръща в най-разпространеното средство за обучение във всички развити страни. Домашното обучение губи значението си през 19 и 20 век с приемането на законите за задължителното образование и с налагането на Тоталитарните режими в Съветският съюз, Нацистка Германия, Източна и Централна Европа, Китай, Северна Корея, Индокитай и Куба, виждащи в този метод на образование заплаха за пропагандният и идеологическият им монопол. Въпреки това той продължава да се практикува в изолирани общности. Домашното обучение преживява възраждане през 60-те и 70-те години с реформаторите в западното образование, недоволни от унифицираното образование.
Ефикасност Въпреки че частните уроци може да звучат много добър вариант за ученика те имат доста недостатъци като например:
Отвикване на детето да общува с хора на неговата възраст Не може да се научи как да разбира уроци които не се преподават лично на него а на повече хора което може да му повлияе в бъдеще. Чувство за различност и изолация
Вижте също образование Семейство Къща Образование Неформално образование Алтернативно образование Неформално обучение История на образованието и педагогиката
Източници
Категория:Образование