Александру Емануел Лаховари () е румънски политик и дипломат от края на XIX и началото на XX век.Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917 – 1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г., стр.2
Биография През 1904 година Лаховари е консул на Румъния в Битоля и пълномощен министър в Цариград.Йордан, Константин. Населението на Битолския вилает в навечерието на Илинденското въстание: данните на един румънски дипломат, Македонски преглед, година XXXXI, 2008, кн. 1, с. 37.
В резултат от активните действия на Лаховари като посланик на Кралство Румъния в Цариград на 22 май 1905 година администрацията на Абдул Хамид II признава наличието на румънски миллет в Османската империя. На новопризнатата народност е позволено да отваря румънски училища и църкви сред куцовласите в Македония, Епир и Тесалия – арумъни и мъгленорумъни, много от които са преселени в Южна Добруджа след края на Първата световна война.
По време на Първата световна война и Парижката мирна конференция Лаховари служи като румънски пълномощен министър последователно в Берн и Рим и активно лобира за присъединяване на Банат към Велика Румъния.
Вижте също Ираде за румънска народност Общество за македонорумънска култура
Източници
Категория:Посланици в Италия Категория:Посланици в Швейцария Категория:Посланици на Румъния Категория:Консули на Румъния Категория:Консули в Битоля Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Букурещ