Южноамериканска дредноутна надпревара е надпревара във въоръжаването между Аржентина, Бразилия и Чили, която започва през 1907 година. Повод за изострянето на военноморското съперничество става поръчката на Бразилия във Великобритания на три дредноута, които към този момент представляват най-новия клас големи надводни кораби, обладаващи най-голяма огнева мощ. Аржентино-чилийската гонка във въоръженията (1887 – 1902 г.), съвпадаща с падането на бразилската монархия и общата нестабилност в страната, поставя бразилския флот в положение, при което той отстъпва на съперниците си и качествено, и по тонаж. През 1904 г. бразилските политици за първи път поставят въпроса за усилването на националния флот, преследвайки общата цел да въведат Бразилия в числото на световните държави. В края на 1905 г. са поръчани три броненосеца, но поръчката им е отменена през 1906 г., скоро след като Великобритания построява станалия впоследствие революционен „Дредноут“ HMS Dreadnought. Вместо броненосците на английските стапели са заложени корпусите на двата бразилски дредноута от типа „Минас Жерайс“ с разчет да бъде построен в бъдеще още един кораб.
Аржентина и Чили предсрочно прекратяват действието на съглашението за ограничаване на морските въоръжения, сключено през 1902 г., и поръчват по два кораба по персонални проекти: типа „Ривадавия“ за Аржентина се строи в САЩ, чилийският тип „Алмиранте Латоре“ – в Британия. Междувременно строителството на третия бразилски дредноут – „Рио де Жанейро“ – е отменено в полза на още по-мощен кораб. Проектът на последния няколко пъти е преразглеждан в хода на строежа, но вече след окончателното утвърждаване на проекта в бразилското правителство разбират, че новият кораб ще е по-слаб спрямо появяващите се към това време супердредноути. Недостроеният „Рио де Жанейро“ е даден на търг и скоро е продаден на Османската империя. Вместо него е планирано да се построи в корабостроителницата на Армстронг супердредноута „Риачуело“, обаче започналата скоро Първа световна война попречва за осъществяването на този план: британските корабостроители прекратяват работите по чужди поръчки, съсредоточавайки усилията си върху нуждите на Кралския флот. Двата чилийски дредноута са изкупени от Великобритания и влизат в състава на нейния военен флот. Двата аржентински кораба, построени в неутралните Съединени Щати, са предадени на купувача през 1915 г.
Първата световна война слага край на южноамериканската дредноутна гонка. Многобройните следвоенни планове за модернизация на флотовете на трите страни често предполагат покупката на дредноути, обаче нито един от тези планове не е осъществен. Единственото изключение става покупката от Чили на единия от тези два линкора, които се строят преди войната във Великобритания по чилийска поръчка, а по време на войната служещи в британския Кралски флот. Така „Алмиранте Латоре“ става единственият дредноут, който попълва флотите на южноамериканските страни след Първата световна война.
Историческая справка Аржентино-чилийски териториален спор Започвайки от 40-те години на XIX век аржентино-чилийските отношения се помрачават от спор за Патагония – обширна територия, разположена на южния край на материка. През 1872 и 1878 г. обстановката няколко пъти се нажежава след като чилийските власти задържат съдове, които имат аржентински лиценз за право да действат във водите на Патагония. В отговор Аржентина задържа през 1877 г. американски съд, имащ чилийски лиценз. През ноември 1878 г. този случай едва не води до война, когато Аржентина въвежда на Рио Санта Крус ескадра военни кораби. Чилийците отговарят със същото, обаче войната е избегната благодарение на спешно подписано междуправителствено съглашение. Няколкото следващи години двете държави са заети с други проблеми: Аржентина със завоюването на пустинята, а Чили воюва с Перу и Боливия за находищата на селитра. Въпреки това към началото на 1890-те Аржентина и Чили отново се оказват въвлечени в надпревара в морските въоръжения.
Двете страни дават поръчки на британски корабостроителници. През 1887 г. чилийското правителство отделя 3 129 500 паунда за флота си, ядрото на който по това време се състои от остарелите казематни броненосци „Алмиранте Кохрейн“ и „Бланко Енкалада“, построени през 1870-те години. Чилийците имат намерение да построят броненосеца „Капитан Прат“ (Capitán Prat), два бронепалубни крайцера и две миноноски; киловете на всички кораби са заложени през 1890 г. Аржентина незабавно отговаря на чилийското предизвикателство, поръчвайки построяването на броненосците „Индепенденсия“ и „Либертад“. Гонката не отслабва в течение на цялото десетилетие – тя не е спряна даже от разорителната гражданска война в Чили. От 1890 до 1895 г. двата съперника продължават да поръчват нови крайцери. През 1895 г. Аржентина прищпорва гонката, закупувайки от Италия броненосния крайцер „Гарибалди“. Чили отговаря с поръчката на броненосния крайцер „О’Хигинс“ и шест миноноски; Аржентина поръчва в Италия още един крайцер, а по-късно – още два.
През 1899 г. страните успешно разрешават граничния спор за Пуна де Атакама и временно успокояват военноморското съперничество, обаче още през 1901 г. продължават нарастването на силите си. Аржентина поръчва в Италия двата броненосни крайцера от типа „Ривадавия“, в отговор Чили поръчва във Великобритания двата броненосеца от типа „Конститусьон“. През май 1901 г. аржентинците подписват с италианската фирма „Ансалдо“ договор за намерение за закупуване на два броненосеца. Така създадената ситуация предизвиква обеспокоеност в британското правителство, тъй като назряващата война е заплаха за обширните търговски интереси на Британия в региона.В частност, Британия импортира аржентинско зърно и чилийска селитра. Скоро британски представители започват преговори с двете страни на конфликта. На 28 май 1902 г. са подписани Майските пактове, предвиждащи ограничаване на гонката в морските въоръжения: двете страни се задължават да не поръчват в течение на пет години нови кораби, без да уведомят за това другата страна осем месеца предварително. Кралският флот на Великобритания придобива двата чилийски броненосеца, а японският флот – двата аржентински броненосни крайцера; строителството на аржентинските броненосци е отменено. Аржентинските броненосни крайцери „Гарибалди“ и „Пуейрредон“, а също чилийският броненосец „Капитан Прат“ са демилитаризирани: от корабите е свалена на артилерията.В Аржентина няма кранове, способни да вдигнат кулите с артилерията на главния калибър, вследствие на което той остава на крайцерите, а всички останали оръдия са свалени.
Упадък и възраждане на бразилския флот Революцията от 1889 г., която сваля император Педро II, и въстанието на флота през 1893 – 1894 година, водят до упадък на военноморските сили на Бразилия. В същото време флотите на Аржентина и Чили, ограничени от сключените между тях съглашения, както и преди значително превъзхождат бразилската флота, както качествено, така и по количество, независимо от това че населението на Бразилия е три пъти по-голямо от населението на Аржентина и почти пет пъти от Чили.Чилийският военен тонаж съставлява 37 488 тона, аржентинския – 34 977 тона, а бразилския – 28 105 тона (Livermore, Battleship Diplomacy, p. 32). Бразилският флот е комплектован с хора едва на 45% от щата, приет през 1896 г., а неговите най-съвременни бронирани кораби са два неголеми кораба за брегова отбрана, построени през 1898 г.
Разтящото търсене на кафе и каучуковата треска от началото на 1900-те способстват за доброто попълване на бразилския бюджет. Едновременно с това част от богатите бразилци пожелават за своята страна постигането на световен статус на могъща държава. Подобно положение е немислимо без наличието на силен флот на страната. В края на 1904 г. Националният конгрес приема голяма програма за закупуването на кораби, но минават още две години преди, макар и един от тях да е заложен.
Политиците се разделят на две фракции: привържениците на едната желаят да се построи неголям флот от големи кораби (те са поддържани от британската фирма Armstrong Whitworth), а привържениците на другата – за голям флот из неголеми кораби. Поначало втората фракция доминира. На 30 декември 1905 г. е приет законът №1452, съгласно който за строителството на кораби се отделят 4 214 550 фунта, от които 1 685 820 – през 1906 г. Последва поръчката на три неголеми броненосеца, три броненосни крайцера, шест разрушителя, двенадесет миноносеца, три подводници и два речни монитора. Независимо от отмяната на строежа на броненосните крайцери, като икономия, на 23 юли 1906 г. морският министър поръчва на фирмата Armstrong Whitworth построяването на трите броненосеца.
Британският посланик в Бразилия е против увеличаването на флота даже при условието да е построен в Британия, тъй като счита, че това доста разточително дело ще доведе до изостряне на ситуацията в региона и ще влоши аржентино-бразилските отношения. Американският посланик също е обезпокоен от ситуацията и изпраща към Държавния департамент на САЩ кабелограма, в която предупреждава за възможната дестабилизация на обстановката и за началото на пълномащабна надпревара в морските въоръжения. Президентът на САЩ Теодор Рузвелт се опитва чрез дипломатически средства да принуди Бразилия към отмяната на плановете ѝ за увеличаване на флота, обаче търпи неуспех. Влиятелният барон Рио-Бланко отбелязва, че приемането на предложенията на американците би било равносилно да се признае Бразилия толкова слаба, колкото и Куба, чиято най-нова конституция допуска вмешателството на Съединените Щати. Новият президент на Бразилия, Афонсу Пена, поддържа плана за увеличаването на флота и заявява за това в писмо до Националния конгрес от ноември 1906 г. Според неговото мнение, новите кораби трябва да попълнят скорошните загуби на флота, точно толкова, колкото и да заменят остарелите кораби.
Начало на надпреварата: Бразилия залага дредноути
На 10 февруари 1906 г. в британската кралска корабостроителница в Портсмът е спуснат на вода „Дредноут“ (HMS Dreadnought). Този мощен кораб, построен за рекорден срок, с едната си поява прави всички броненосци в света остарели. Бразилците, узнавайки за „Дредноут“, отменят поръчката за построяване на броненосците, които към това време вече са заложени, и преразглеждат плановете за строителство. Съгласно новия план бразилският флот трябва да получи три дредноута (строителството на третия кораб трябва да започне след спускането на първия), три крайцера-скаути (по-късно поръчката е намалена до два – типът „Баия“), петнадесет разрушителя (съкратини до десет – типът „Пара“), три подводници (типът F 1) и две плавбази за подводни лодки (построена е само една – „Сеара“). Обновеният план получава широка поддръжка в пресата и политическите кръгове; Сенатът го приема почти единодушно. Морското министерство, което по това време се оглавява от привърженика на големите кораби Александрино Фариу де Аленсар, се отнася към промените също благосклонно. Освен това, стойността на новата морска програма не излиза извън рамките на утвърдения бюджет, тък като увеличението на тонажа се компенсира от отказа от построяването на броненосните крайцери и намаления брой разрушители. Заложените по-рано броненосци започват да се разглобяват на стапела от 7 януари 1907 г., а проектът за трите дредноута е утвърден на 20 февруари. Още през март вестниците съобщават за поръчката на корабите, обаче реално поръчката за трите дредноута и двата крайцера е издадена през август 1907 г.The Large Order for Foreign Battleships, Times (London), 28 August 1907, 8f; Заплащането за строителството им става през банката на Ротшилд, която заради собствените си търговски интереси е активен лобист за построяването на дредноутите.