Бохдан Стефан Винярски () е полски юрист, професор в Университета в Познан, съдия и председател на Международния съд в Хага, член на Полската академия на знанията, член на парламента на Втората полска република от Народния национален съюз и Националната партия. Изследователските му интереси включват международното публично право и държавното право. Смятан е за един от най-изявените експерти в света по правни въпроси на международната комуникация, особено речните комуникации. Той е един от създателите на статута на Международния съд в Хага.

Биография Роден е на 27 април 1884 г. в Бохданов, близо до Новогрод, Ломжански окръг. През 1905 – 1909 г. учи право във Варшавския и Ягелонския университет, където през 1910 г. защитава докторат. Допълва обучението си в университетите в Париж и Хайделберг (1910 – 1911). Член е на Националната лига преди 1914 г.Stanisław Kozicki, Historia Ligi Narodowej (okres 1887 – 1907), Londyn 1964, s. 587. През 1911 – 1914 г. изнася лекции по френско политическо право и руско административно и политическо право в Полското училище за политически науки и във висшите курсове А. Баранецки в Краков, а в периода 1916 – 1917 г. – по историята на системата на полските земи през XIX век при Висшите полски курсове в Петроград (Русия). От 1921 г. Винярски изнася лекции по международно публично право в Познанския университет, в който от 1922 г. ръководи катедрата по международно право; през 1930 г. е назначен за редовен професор, в годините 1936 – 1939 е декан на Юридическия факултет. През 1933 г. преподава речно право в Академията за международно право в Хага, а по време на Втората световна война – международно право в Оксфордския университет.

През 1919 г. е юрисконсулт на полската делегация на Мирната конференция в Париж. Член е на полската делегация на конференцията за комуникация и транспорт в Барселона и на Първия конгрес на Обществото на народите (1921 г.); след това става член и по-късно вицепрезидент (1924 – 1927) на Постоянния комитет за комуникации и транзит на Обществото на народите. През 1926 – 1939 г. е председател на комисията по речно право на Обществото на народите. Той представлява Полша в Международната Одерска комисия (1923 – 1931), през 1929 г. действа относно правния статут на Одер пред Съда в Хага.

Още в гимназията е активист на патриотични младежки организации („Przyszłość“, „X“, „Czerwona Róża“), през 1903 – 1909 г. е член на борда на Полския младежки съюз „Zet“ и за тази дейност лежи известно време в руски затвор във Варшава. От 1914 г. е секретар на правната секция на Полския национален комитет във Варшава, Петроград и Париж. През 1924 – 1927 г. изпълнява ролята на комисар по ликвидацията на германски имоти в района на бившата пруска делба. След майския преврат през 1926 г. той става член на управителния съвет на провинциалния комитет на Държавната организация за отбрана в Познан, който събира противниците на Пилсудски. През 1928 – 1935 г. е депутат от Националната партия.

След германската агресия срещу Полша през септември 1939 г. Бохдан Винярски е арестуван от германците и до ноември е затворен в кметството на Познан като заложник; след това е депортиран в Генералното губернаторство. През януари 1940 г. успява да отиде в Париж, а след това в Лондон. От април 1941 г. президент на Полската банка, назначен от полското правителство в изгнание. Сътрудник на Владислав Сикорски, той се обявява против политиката на Националната партия в изгнание. След войната решава да прехвърли златните резерви, собственост на Bank Polski SA, на правителството във Варшава, евакуирано през 1939 г. от страната. Като признание за тази заслуга, през 1946 г. той е повишен от Временното правителство на националното единство до длъжността съдия в Международния съд в Хага. Заема тази длъжност до 1967 г., като през 1961 – 1964 г. е председател на Трибунала.

През 1939 г. е назначен за член-кореспондент на Полската академия на изкуствата и науките. Той също така е член на Варшавското научно дружество (от 1950 г.), Познанското дружество на приятелите на науките (от 1923 г.) и Американската академия за политически и социални науки. През 1929 г. става член-кореспондент, през 1947 г. редовен член на Института по международно право в Хага; през годините 1964 – 1967 е президент на този институт.

Почива на 4 декември 1969 г. в Познан.

Отличия Доктор хонорис кауза на Вроцлавския университет (1965 г.); носител на Почетния знак на Полския Червен кръст, Командирския кръст на Ордена на Румънската корона и Офицерския кръст на Ордена на Почетния легион (Франция).

Публикации Той е автор на редица научни трудове, включително: Ученията на Дюги за правото и държавата (Nauka Duguita o prawie i państwie), 1909 г. От ковачницата на международното право (Z kuźnicy prawa międzynarodowego), 1910 Авиация и право (Lotnictwo i prawo)1911 Руско-финландски конституционен спор (Zatarg konstytucyjny rosyjsko-finlandzki), 1911 Относително представителство и избирателна реформа във Франция (Przedstawicielstwo stosunkowe i reforma wyborcza we Francji), 1913 Правната и политическа система на Галисия (Ustrój prawno-polityczny Galicji), 1915 От съображения относно административната съдебна система (Z rozważań nad sądownictwem administracyjnym), 1916 Интернационалността на полската кауза (Międzynarodowość sprawy polskiej), 1917 Политическите институции в Полша през XIX век (Les institutions politiques en Pologne au XIX siecle), 1922 Германия в Полша и Обществото на нациите (Niemcy w Polsce a Liga Narodów), 1922 Полските реки от гледна точка на международното право (Rzeki polskie ze stanowiska prawa międzynarodowego), 1922 Споразумение с Гданск (Umowa z Gdańskiem), 1922 Еврейският въпрос в лицето на международното право (Kwestia żydowska wobec prawa międzynarodowego), 1923 Политическата система на полските земи през XIX век (Ustrój polityczny ziem polskich w XIX wieku), 1923 Сигурност, арбитраж, разоръжаване (Bezpieczeństwo, arbitraż, rozbrojenie), 1928 Как се ражда една държава (Comment nait un Etat), 1928 Кодификация на международното право (Kodyfikacja prawa międzynarodowego), 1930 Ипотека на речни кораби в Полша (Hipoteka na statkach rzecznych w Polsce), 1933 Макиавели, Монтескьо и протоколите на магьосниците от Сион (Machiavelli, Monteskiusz i Protokóły Mędrców Sjonu), 1934 Организация на правните науки (Zagadnienia organizacji studiów prawniczych), 1937 Международно комуникационно право (Komunikacyjne prawo międzynarodowe), 1938 Около Уорсел (Dokoła Worcella), 1939

Подготвя за публикуване „Кралство Полша. Документи за правоотношенията на Кралство Полша с Руската империя“ (1914 г., с Мачей Радзивил) и „Избор на източници за изследване на международното право“ (1938 г.).

Бележки

Библиография Biogramy uczonych polskich, Część I: Nauki społeczne, zeszyt 3: P-Z (pod redakcją Andrzeja Śródki i Pawła Szczawińskiego), Ossolineum, Wrocław 1985. Krzysztof Skubiszewski, Bohdan Winiarski jako sędzia międzynarodowy

Външни препратки Bohdan Winiarski w katalogu Biblioteki Narodowej

Категория:Погребани на Юниковското гробище Категория:Доктор хонорис кауза на Вроцлавския университет Категория:Членове на Варшавското научно дружество Категория:Членове на Полската академия на знанията Категория:Членове на Националната лига