Крешчатик

„Крешчатик“ () е главната улица на Киев. Дължина – 1225 м, посока – от север на юг. Започва от Европейския площад, минава през Майдан Незалежности и завършва на Бесарабския площад.

История Киевска Рус При княз Владимир Киев има три отделни, отдалечени едно от друго, селища:

Стария град (или Горен), в който се намират княжеските дворци, Десятъчната църква, а по-късно и катедралата „Света София“ и Златокуполният манастир „Свети Михаил“; Подол – занаятчийско и търговско средище. Княжеското селище Берестовое, което по-късно като неразделна част влиза в Печерск с Киево-Печерската лавра.

Горният град е свързан с Подол чрез Боричевия път, а с Печерск – с Ивановския път, започващ от Полската порта, и излизащ на сегашния Майдан Незалежности.

Местността, част от съвременната улица „Крешчатик“ – от Майдан Незалежности до Европейския площад, се е наричала Перевесище. Извън Киев тя е била необитаема и покрита с гъста гора, в която местни князе, а по-късно и други киевляни, си уреждали развлечения – най-често лов на малки животни и птици с помощта на мрежи. Това посочва преподавателят в института за благородни девици Захарченко в своята книга „Киев, преди и сега“ (1888 г.):

XVI-XVIII век В писмени източници от 16 – 17 век същата местност е посочена като Евсейкова долина, а в документи от 18 век – като Пясъците.

Много противоречия предизвиква друго име на района, Крешчата долина, от което според някои изследователи се е образувало съкратеното Крешчатик. Има доказателства, че на хълмовете по тази долина, започвайки от 17 век, има отделни казашки ферми, чиито жители са се занимавали с производство на алкохол с разрешение на властите, а по-късно тук са се заселили и първите жители на Липки. Изследователят на Киев Николай Закревски в основния си труд „Хроника и описание на града Киев“ (Москва, 1858 г.) отбелязва:

Украинският изкуствовед Константин Шероцки в своя пътеводител на Киев, публикуван през 1917 г., заявява:

Подобна версия изразява и изкуствоведът Сергей Ернст на страниците на друг пътеводител за Киев, който той редактира, публикуван през 1930 г .:

Съвременната изследователка на историята на Киев Лидия Пономаренко, подхожда към този противоречив въпрос от съвсем друг ъгъл. Тя смята, че името „Крешчатик“ в края на 18 век носи съвременната улица Набережно-Крешчатицка, по която по времето на княз Владимир киевляни са отивали до Днепър, за да приемат там свето кръщение, доброволно или под принуда. Тогава улицата започвала от Крешчатицката порта, построена на мястото на съвременния Пощенски площад. От тези порти до сегашния Европейски площад преминавал Крешчатицкият път.

Киевският учен Леликов пък смята, че името Крешчатик е обозначавало и мястото, и водоизточника в него, където княз Владимир е кръстил, както се казва в хрониката, всичките си синове и на мястото на което от 1802 г. е бил издигнат паметника Кръщението на Рус. Описвайки пътуването си до Киев в книгата „Славные бубны за горами“, принц Долгоруки пише:

И Николай Сементовски нарича това място Крешчатик в книгата си „Киев и неговите забележителности“, публикувана през 1852 г. И, когато през 1830-те години започва интензивното развитие на Крешчатицката долина, нейното начало от страната на Днепър вече се нарича Крешчатик, а местността „Козето блато“ е Крещатицкия площад.

Появата на улицата

Много изследователи отбелязват началото на Крешчатик като градска улица от 1797 г., когато Договорният панаир е прехвърлен в Киев от град Дубно. Николай Закревски заявява:

Договорният панаир е трябвало да донесе значително попълване на градската хазна и по този начин да допринесе за по-нататъшното развитие на Киев. Тогавашният градски архитект Андрей Меленски правилно определя перспективите на това събитие именно за долината като артерия, свързваща и трите части на града, и тяхната връзка с пътя към град Василков. Пътят до него отдавна е минавал покрай поток, започващ от малко езеро, което тогава се е намирало в северната част на сегашния Майдан Незалежности. Потокът се насочвал към района, където се намира Бесарабка, и след това се е вливал в река Либед. След татаро-монголското нашествие езерото се превръща в блатиста местност, която е наречена „Козето блато“.

Когато започва развитието на местността, властите в началото не възразяват срещу съществуването на местния малък пазар, където се провеждат циркови представления и тържества. През 1874 г. обаче той е преместен на площад Бесарабска, за да се построи обществена градина на това място. Впоследствие в долината са отпуснати 118 парцела земя, които първо са дадени на представители на управляващата класа, а едва след това на търговци, буржоа и дребни чиновници. През 1797 г. се появява първата къща в класически стил в Крешчатската долина, красив двуетажен каменен дворец на помешчика Онуфий Головински.

XIX – началото на XX век

Строителството на „Крешчатик“ започва в края на 18 – началото на 19 век. Първоначално е изграден участъкът от Конния площад (съвременния Европейски) до улица Прорезна, основно от дясната страна. През 1803 г. започва изграждането на лявата. Тогава улицата се нарича Театрална (тук се намира първият театър в града). Окончателната форма на улицата е придобита в плановете на Киев през 1837 г., когато тя е разширена до площад Бесарабска и е наречена Крешчатицка. От 1869 г. е установено името „Крешчатик“.

През 1876 г. тук е построена сградата на Градската дума; През 1892 г. е положена първата електрическа трамвайна линия в Руската империя, която свързва Крешчатик с Подол.

Преди Втората световна война „Крешчатик“ е застроен със сгради, главно на три или четири етажа, със солидна фасада. Ширината на улицата е била около 35 m.

Градски комуникации Паваж Градските власти тогава имат много проблеми с поддържането на пътното платно на „Крешчатик“ в добро състояние. Тествани са най-разнообразни методи, съществували по това време.

От 1827 г. „Крешчатик“ е павиран основно с обикновена настилка. Първият опит да се използват двойно по-скъпи гранитни плочи датира от 1874 г., когато малка част от улицата е павирана с тях, за сметка на изпълнителя. Тъй като тези павета остават в добро състояние над 10 години, те доказват своята стойност. Освен това край Фастов и Кременчуг по това време са открити големи находища от този камък, което прави работата по-евтина. След това паважът на улицата е подменян няколко пъти до 1911 г.

Водоснабдяване

На 9 юли 1870 г. градският съвет подписва договор с Аманд Струве за изграждане на водоснабдяването на града през следващите две години. На 22 май 1871 г. започва полагането на водопроводи. Впоследствие са построени водна кула и резервоар с вместимост 11 500 ведра (тогавашна мярка за вместимост в Руската империя). На 1 март 1872 г. е церемонията по откриването и водата през 12-дюймови тръби попада в домовете на богатите жители на улицата, за всички останали е изграден кран, от който вода може да се купи на цена от шест копейки за шест ведра. Първоначално водата е мътна, тъй като няма филтри за пречистване, а тръбата е само на 10 метра от брега в района на градските бани. Но впоследствие качеството на водата се подобрява и жителите на Киев започват да я използват.

Улично осветление На 23 май 1890 г. градските власти подписват 12-годишен договор с частната компания „Савицки и Щраус“, според който на „Крешчатик“ са монтирани 14 електрически дъгови фенера. За тази цел са използвани трамвайните стълбове, монтирани в средата на улицата. На 8 март 1892 г. уличното осветление започва да работи на „Крешчатик“, до 12:00 през нощта. Електричеството се произвежда от Централната електрическа станция на сегашния Театрален площад и нейния клон в имението на полковник Фабрициус на Думския площад. За осветлението на „Крешчатик“ градът плаща 17 копейки за час работа на всеки електрически фенер. В същото време стриктно се спазва режима на работа: първата глоба от 100 рубли за нарушение на графика е наложена през 1895 година.

Обществен транспорт Общественият транспорт се появява на „Крешчатик“ под формата на извозчици. През 1882 г. жителите на Киев са транспортирани от 1528 едноконни и 88 двойни конски екипажа. Впоследствие се появява трамвай и броят на екипажите намалява, но по-късно, когато собствениците им се научават да намаляват разходите за отглеждане на коне, броят им през 1895 г. нараства отново до 1600. През 1879 г. за първи път се появявят омнибуси на „Крешчатик“. Теглените от коне закрити карети с 20 места извършват редовни пътувания. Пътуването от Бесарабка до Контрактовия площад струва тогава на пътника 6 копейки.

През 1891 г. са открити няколко маршрута на конския трамвай. Маршрутът Царски площад – Либид минава по Крешчатик. Вагон за 20 – 25 места е теглен от два-три коня. През 1892 г. по „Крешчатик“ преминава първият парен трамвай. Движи се по-тихо и без дим, но времето доказва, че не е съвсем подходящ за релефа на Киев. През същата година първият електрически трамвай в Киев и в Русия (вторият в Европа) тръгва от Царския до Контрактовия площад по Александровския път. Впоследствие този трамвай започва да се движи по средата на „Крешчатик“. През 1894 г. в Киев окончателно са изоставени вагоните с конска и парна тяга, а линията на конния трамвай на Крешчатик е електрифицирана. Трамваите продължават да се движат по улицата до началото на 30-те години.

През 1930 г. в Киев преминава първият автобусен маршрут: по „Крешчатик“ – Европейски площад – „Крешчатик“ – ЖП гара. Но на следващата година, поради нерентабилност, маршрутът е затворен.

Съветско време През 1923 г. „Крещатик“ е преименуван на улица „Воровски“, в чест на руския революционер от полски произход, един от първите съветски дипломати Вацлав Воровски (1871 – 1923). Историческото име на улицата е възстановено през 1937 година.

След прехвърлянето на столицата на Украинската ССР в Киев започва масивна реконструкция на улицата. Заложени са няколко нови здания, повечето от които остават недовършени и са унищожени по време на войната. Сред обектите от предвоенното строителство може да се отличи универсалния магазин (една от малкото сгради на „Крешчатик“, оцелели от войната). След 1935 г. в архитектурата започват да се въвеждат принципите на „социалистическия реализъм“.

През 1934 г. на „Крещатик“ е демонтирана трамвайната линия. През 1936 г. вместо трамваи са пуснати тролейбуси, пътното платно е разширено и покрито с асфалт.

Окупация на града от германците През август 1941 г. започва обсадата на града от германски войски. Крешчатик, както и повечето улици, е преградена с барикади, метални „таралежи“, чували с пясък, оборудвана с места за зенитни картечници. На 24 септември 1941 г., няколко дни след окупирането на Киев от германските войски, на Крешчатик започва поредица от експлозии.

Експлозиите продължават в течение на две седмици, главната улица на украинската столица е почти напълно унищожена. Пожарите продължават цял месец.

Според свидетелството на бившия началник на инженерната служба на Киевския отбранителен щаб майор М. Чукарев, „Инженерно обезпечаване на отбраната на Киев през 1941 г.“, сградите в града са минирани от отстъпващите части на Червената армия ЦДАГО України. Ф. 166. Оп. 3. Спр. 372. Арк. 22.. Първата, която е взривена, е Детски свят (архитект Владислав Хородецки) на ъгъла на „Крешчатик“ и „Прорезна“; взривната вълна детонира боеприпаси и в други сгради. Експлозиите и последвалото огнено торнадо са толкова мощни, че центърът на града е напълно изгорен и не е възстановен по време на войната www.kmv.gov.ua. Няколко дни по-късно, на 27 – 29 септември 1941 г., комендантът на Киев, Курт Еберхард, използва изгарянето на „Крешчатик“ като официален претекст за унищожаването на евреите от Киев в Бабин Яр.

По време на окупацията на Киев през 1941 – 1943 г. германците преименуват улицата на „Айххорнщрасе“ (в чест на фелдмаршал Херман фон Айххорн).

+

Възстановяване