Иранските грузинци () са етнически грузинци, живеещи на територията на съвременен Иран.

Източна Грузия е под зависимостта на Персия от 16 до края на 18 век, започвайки със завладяването ѝ от Сефевидите. Шах Абас I, неговите предшественици и наследници, принудително преселват стотици хиляди грузинци, които традиционно изповядват християнство и юдаизъм, за да намали влиянието на къзълбашите, да развие индустриална икономика, да увеличи военната мощ и да насели новопостроените градове в различни региони на Персия, включително в провинциите Исфахан и Керман. Редица благородници емигрират доброволно в Иран през вековете. През 19 век, подобно на мухаджирите, грузинци се изселват в Персия след руското завоевание на Кавказ. Грузинската общност във Ферейдуншер, ферейданите, запазва грузинската си идентичност и в днешно време, въпреки че е принудена да възприеме аспекти от иранската култура като персийския език и шиизма, за да оцелее в местното общество.Muliani, S. (2001) Jaygah-e Gorjiha dar Tarikh va Farhang va Tammadon-e Iran = Положение грузин в истории и цивилизации Ирана. Esfahan: YektaRahimi, M.M. (2001) Gorjiha-ye Iran; Fereydunshahr = [Грузины Ирана; Ферейдуншехр]. Esfahan: Yekta Sepiani, M. (1980) Iranian-e Gorji. Esfahan: Arash [Georgian Iranians]

История

Ерата на Сефевидите Очевидно първата общност на грузинците в страната се появява след нашествието в Кавказ на шах Тахмасп I, в резултат на което 30 000 грузинци и представители на други кавказки народи са отведени в Персия. Грузински селища се появяват в Персия през 1610-те години, когато по заповед на шах Абас I около 200 000 души са преселени от източните грузински провинции Кахетия и Картли като наказателна експедиция срещу най-лоялните дотогава грузински васали: Теймураз I и Луарсаб II. Повечето от съвременните ирански грузинци са техни потомци, а не на грузинците, преселени по времето на Тахмасп I. По-късно, след смъртта на Абас, през 17, 18 и 19 век, се извършват нови депортации, последната от които е при управлението на династията Каджар. През XIX век редица грузинци мигрират в Персия, подобно на мухаджирите, след завладяването на Кавказ от Руската империя. По указание на шаха заселниците са изпратени в слабо населени земи, които новодошлите бързо превръщат в развити земеделски райони. Много от новите селища получават грузински имена, съвпадащи с географски имена в Грузия. По време на сефевидската епоха, Грузия е толкова политически и до известна степен в културно отношение свързана с Персия, че грузинците заменят къзълбашите сред длъжностните лица, заедно с черкези и арменци.

По време на пътешествията си италианският пътешественик Пиетро Дела Вале пише, че в Персия няма къщи, в които да не живеят грузински роби, отбелязвайки присъствието на огромен брой грузинци в иранското общество. Много грузинци живеят в късната столица на Сефевидите, Исфахан. Много от жителите на града са имали грузински, черкезки и дагестански корени.Isfahan-Safavid Period VII Енгелберт Кемпфер, който посещава Сафавидска Персия през 1684 – 1685 г., изчислява броя им на 20 000. След сключването на споразумението между шах Абас I и неговия грузински васал Теймураз I, според което последният признава управлението на Сефевидите в замяна на вътрешно самоуправление и назначаването на сина си за даруга (управител) на Исфахан, грузинският принц приема исляма. Войниците, придружаващи Теймураз, говорят грузински. Дворът на шаха в Исфахан е охраняван от голям брой грузински воини, има и много грузинки. Въпреки че говорят фарси или тюркски, майчиният им език е грузински.

През последните дни на империята на Сефевидите нейните врагове: Османската империя, Руската империя, както и афганистанските племена от далечните източни региони, се възползват от слабостта на държавата и нахлуват в Иран. Приносът на иранските грузинци във войните срещу афганистанците е от решаващо значение. Грузинците участват в битката при Голнабад и битката при Ферейдуншер. В последната те нанасят пълно поражение на афганистанските племена.

Според персийски източници, през ерата на Сефевидите, 225 000 грузинци са транспортирани в централна Персия през първите два века. Според грузински източници броят на депортираните е 245 000.

Афшаридската епоха По време на управлението на династията Афшариди, според персийски източници, 5000 грузински семейства са преселени в Персия, грузински източници посочват, че броят им е 30 000 души.

Ерата на каджарите Династията Каджар има най-пълен контрол над Грузия, за кратък период от своето съществуване. През това време, според персийски източници, 15 000 грузинци са депортирани в Персия; според грузински източници те са 22 000. Това е последната голяма грузинска миграция в Иран след битката при Крцаниси през 1795 година.

Съвременен Иран Въпреки изолацията от Грузия, много грузинци са запазили езика и традициите си, но са принудени да приемат исляма. Етнографът Ладо Агниашвили става първият представител на Грузия, посетил общността през 1890 г.

След Първата световна война грузинското малцинство в Иран се включва в конфронтацията между Западния свят и Съветска Русия. През 1945 г. тази компактна етническа общност, заедно с други етнически малцинства, населяващи Северен Иран, попада в центъра на вниманието на СССР като възможен инструмент за влияние върху вътрешната политика на Иран. Докато съветското ръководство в Грузия иска да ги репатрира, централното правителство в Москва очевидно предпочита да задържи грузинците в Иран. Опитите на СССР да получи влияние в Северен Иран са спрени едва след като Сталин осъзнава, че са непрактични поради иранското упорство и натиска от САЩ.

През юни 2004 г. новият президент на Грузия Михаил Саакашвили става първият грузински политик, посетил иранската грузинска общност във Ферейдуншер. Хиляди местни грузинци приветстваха делегацията, поздравявайки я с новото грузинско знаме с пет кръста.Sanikidze, George. Walker, Edward W. Islam and Islamic Practices in Georgia Publication Date; 08-01-2004. p 19 Саакашвили, който подчертава историческата роля на грузинците в защитата на Иран, полага цветя върху гробовете на иранските грузинци, загинали по време на ирано-иракската война.

География, език и култура Грузинското малцинство в Иран все още използва грузинския език. Центърът на грузинската диаспора в Иран е Ферейдуншер, малък град на западно от Исфахан, в областта, известен в историята като Ферейдан. Около Ферейдуншер има 10 грузински градове и села. В тази област грузинската идентичност е запазена по-добре, отколкото на други места в Иран, повечето хора разбират грузински и го използват в ежедневната комуникация.

Други места за компактно пребиваване на грузинци са в Хорасан близо до Абас-Абад (на половината път между Имамшахр и Сабзевар), където е останала само една възрастна жена, която си спомня за грузинците през 1934 г.; в Мазандаран близо до Бехшехр, в Гилан близо до Фараз Абад, в Исфахан близо до Наджафабад, Бад, Рахматабад, Язданшер и Амир Абад. Тези места често се наричат „грузински квартали“. Много грузинци и иранци от грузински произход също са разпръснати в големите ирански градове като Техеран, Исфахан,Дезфул, Рещ, Кередж и Шираз. Повечето от тези общности не говорят грузински, но запазват чертите на грузинската култура и се идентифицират като грузинци. Понякога се твърди, че иранските грузинци запазват останки от християнската традиция, но има малко доказателства. Иранските грузинци спазват шиитските традиции, както и нерелигиозните традиции на иранското общество, например Новруз.

Местното самоназвание на грузинците в Иран, подобно на други грузинци в света, е „картвели“ (), въпреки че понякога се използват етнонимите „горж“, „горжи“ (от персийското име на грузинците). Те наричат своя език „картули“ (). Както посочва Резвани, това не е изненадващо, като се има предвид, че всички други грузински диалекти в Иран са изчезнали.

Броят на грузинците в Иран е над 100 000. Според Encyclopaedia Georgiana (1986) около 12 000 – 14 000 души са живели в селските райони на Ферейдан около 1896 г.Encyclopaedia Georgiana (1986), vol. 10, Tbilisi: p. 263. Според по-късна оценка, дадена от Резвани (публикувана през 2009 г., написана през 2008 г.), във Ферейдан може да живеят най-малко 61 000 грузинци. Според други оценки (Енциклопедия на народите на Африка и Близкия изток, 2009 г.) иранските грузинци са над 100 000. Грузинците са най-голямата група сред кавказките народи на Иран, пред черкезите.Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East Facts On File, Incorporated ISBN 1-4381-2676-X p 141

Вижте също Грузинци в Турция

Външни препратки Pierre Oberling. Georgian communities in Persia. Encyclopædia Iranica

Източници

Литература Muliani, S. (2001) Jâygâhe Gorjihâ dar Târix va Farhang va Tamaddone Irân (The Georgians’ Position in Iranian History and Civilization). Esfahan: Yekta Publication. ISBN 978-964-7016-26-1. Rahimi, M. M. (2001) Gorjihâye Irân: Fereydunšahr (The Georgians of Iran; Fereydunshahr). Esfahan: Yekta Publication. ISBN 978-964-7016-11-7. Sepiani, M. (1980) Irâniyâne Gorji (Georgian Iranians). Esfahan: Arash Publication. Rezvani, B. (2008) The Islamization and Ethnogenesis of the Fereydani Georgians. Nationalities Papers 36 (4): 593 – 623. Oberling, Pierre (1963). Georgians and Circassians in Iran. Studia Caucasica (1): 127 – 143 Saakashvili visited Fereydunshahr and put flowers on the graves of the Iranian Georgian martyrs' graves, showing respect towards this community

Иран Категория:Етнически групи в Иран