Лариса Йосифовна Богораз () (по паспорт Богораз-Брухман Жена диссидента) е съветска и руска лингвистка от еврейски произход, правозащитничка, публицистка, съветска дисидентка.Богораз Лариса Иосифовна Председателка на Московската хелзинкска група (1989 – 1996).
Биография Родена е на 8 август 1929 г. в Харков, в семейство на бюрократи от комунистическата партия. Баща ѝ, Йосиф Аронович Богораз (1896, Овруч – 1985, Москва) е икономист и писател, служител на Държавната комисия за планиране и Института на червените професори на Украинската ССР, ръководител на катедрата в Икономическия факултет на Харковския университет, който през 1936 – 1941 г. е затворен във Воркутлаг.«Без Родины, без нации, без своей среды» Майка ѝ, Мария Самуиловна Брухман (1901, Томашпол – 1950, Москва), работи в политическия отдел на армията по време на Гражданската война. Братовчеди на бащата са народоволецът, етнограф и лингвист В. Г. Богораз и хирургът Н. А. Богораз Лариса Богораз „Сны памяти“ Родителите ѝ се развеждат през 30-те години на XX век, а бащата се жени повторно за поетесата Алла Зимина (Олга Григориевна Олсуфиева, 1904 – 1986).
През 1950 г. завършва филологическия факултет на Харковския университет и се омъжва за своя състудент Юлий Даниел. Преместват се в Москва. До 1961 г. работи като учителка по руски език в училища в Калужска област, а след това и в Москва. През 1961 – 1964 г. е аспирантка в сектора по математическа и структурна лингвистика на Института по руски език на Академията на науките на СССР. През 1964 – 1965 г. преподава обща лингвистика във филологическия факултет на Новосибирския университет. През 1965 г. защитава докторска дисертация.
През 1965 г. съпругът ѝ е арестуван заедно с Андрей Синявски по обвинение в антисъветска дейност (процесът Синявски – Даниел). Лариса Богораз оказва огромно влияние върху развитието на събитията след техния арест. Първото си писмо до генералния прокурор на СССР тя завършва с искането за „спазване на нормите на хуманност и законност“. През февруари 1966 г., заедно с Мария Розанова, тя стенографира съдебното заседание по това дело. Впоследствие тези бележки са в основата на „Бялата книга по делото А. Синявски и Ю. Даниел“. Антология самиздата. Белая книга.
През 1968 г. заедно с Павел Литвинов тя подготвя първото писмо, адресирано до „световната общественост“, във връзка с „процеса на четиримата“ (Ю. Галансков, А. Гинзбург, А. Доброволски и В. Лашкова).
Лариса Богораз участва в известния протест на Червения площад на 25 август 1968 г. срещу навлизането на съветските войски в Чехословакия. За това тя получава 4 години заточение в Иркутска област (1968 – 1971).
Когато се завръща в Москва продължава борбата за човешките права. Участва активно в създаването на нелегалния правозащитен информационен бюлетин „Хроника на текущите събития“.
От 1976 до 1984 г. е член на редакционния съвет на нелегално издаваната историческа поредица „Памет“, която за първи път излиза в самиздат, а впоследствие е публикувана в чужбина. Пише и за емиграционни издателства като „Континент“. Прави много, за да информира обществеността за съветските политически затворници. Вторият ѝ съпруг, известния дисидент Анатолий Марченко, също лежи в съветски затвор и умира там през 1986 г. след гладна стачка.
След разпадането на Съветския съюз тя продължава правозащитната си дейност, ставайки председател на Московската хелзинкска наблюдателна група и Семинара по правата на човека, съвместна руско-американска неправителствена организация.
Почива на 8 април 2004 г. в Москва. Урната с праха ѝ е положена на Николо-Архангелското гробище.
Семейство Първи съпруг (докъм 1971 г.) – Юлий Маркович Даниел (1925 – 1988) Син – Александър Даниел (р. 1951). Втори съпруг (около 1971 – 1986) – Анатолий Тихонович Марченко (1938 – 1986) Син – Павел Анатолиевич Марченко
Книги Цветы на перелоге (повесть для детей, с Б. Харчуком и Я. Гарбузенко). Москва, Молодая гвардия, 1960. Сны памяти. Харьков, Права людини, 2009.
Източници
Външни препратки Речи и статии Речи и статии на Л. Богораз Реч на защитата на Л. Богораз на „Процеса на седемте“", 1968 Последната дума на Лариса Богораз (11 октомври 1968 г.) Лариса Богораз „Морална съпротива“ Чувствам ли се част от еврейския народ? Автобиографична статия от Лариса Богораз, 1972
Информация в бюлетина „Хроника на текущите събития“ Информация о демонстрации Информация о суде над демонстрантами
Документи на КГБ на СССР О демонстрации на Красной площади 25 августа 1968: Записка КГБ Письмо Андропова в ЦК про демонстрацию
Други връзки Кацва Л. А. История России: Советский период. (1917 – 1991). Сева Новгородцев. 23 августа 2003: К 35-летию советского вторжения в Чехословакию Obituary: Larisa Iosifovna Bogoraz Ким Ю. «Я сам себе Ильич».
Категория:Съветски дисиденти Категория:Руски публицисти Категория:Възпитаници на Харковския университет Категория:Починали в Москва Категория:Родени в Харков