Новият дворец (, всъщност Palais е заемка от френски, означаваща палат или дворец, понеже кралят предпочитал френския език) е дворец в западната част на дворцовия парк Сансуси в столицата на Бранденбург – гр. Потсдам, Германия.

Строителството започва през 1763 г. след края на Седемгодишната война под управлението на Фридрих Велики и е завършено през 1769 г. Смята се, че е последният значим бароков дворцов комплекс в Прусия и едно от основните произведения на фридерицианското рококо. Фридрих го бил планирал не като кралска резиденция, а като дворец за настаняване на държавните гости при двора, за представителни цели на държавната власт и като място за провеждане на мероприятия. Кайзер Вилхелм II превръща Новия дворец в негова главна резиденция от 1888 г. до 1918 година.

Дворецът, управляван днес от публичната фондация „Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“, е достъпен за посетители в качеството му на музей. В комуните (бившите стопански сгради край двореца) днес се помещават някои от факултетите и една част от администрацията на Потсдамския университет.

Функция

Фридрих бил определил скиците по проекта за строежа на Новия дворец и бил избрал мястото за осъществяването им още преди Седемгодишната война. Отклонявайки се от обичайния за него дотогава стил на фридерицианското рококо, Фридрих пожелава сграда в стила на паладианизма. За примери той счита замъкът Хауърд в Англия и сградата Trippenhuis нахождаща се на канал Kloveniersburgwal № 29 в Амстердам. Още в мирни времена преди войната, Фридрих разпорежда през 1756 г. в Потсдам строежа на „къщата на [улица] По Канала № 41“ да бъде завършен, за да се изпробва строеж с каменовидни тухли, направени с помощта на шаблонен камък, което го впечатлило при посещение в Нидерландия през 1755 г.Hans-Joachim Giersberg: Friedrich als Bauherr. Studien zur Architektur des 18. Jahrhunderts in Berlin und Potsdam. Siedler, Berlin 1986, ISBN 978-3-88680-222-7; zu Friedrichs Bibliothek S. 31; zur Vorbildfunktion des Hauses Am Kanal 41 S. 163, Abbildung: Am Kanal 41 (1945 kriegszerstört) , „Kunstmuseum Hamburg“.

Пищното и скъпоструващо строителство на Новия дворец успяло да започне обаче едва след Седемгодишната война, която през 1763 г. завършила с благоприятен край за Прусия. Сега дворецът служил на Фридрих Велики не само по същество за практически нужди, ами и по-скоро за да възвести новата роля на Прусия сред могъщите в Европа, както самият Фридрих потвърждава, наричайки двореца своя „фанфаронада“ ().Adrian von Buttlar, Marcus Köhler: Tod, Glück und Ruhm in Sanssouci. Ein Führer durch die Gartenwelt Friedrich des Großen. Ostfildern 2012, S. 132f. Пребогатите скулптурни декорации не на последно целят точно тази функцията на двореца да служи за показност. Иконографската програма, особено в централния ризалит от страната към парк, показва намерението на строителя-поръчител да използва сградата като паметник на самия себе си в качеството му на победоносен пълководец. Тази интерпретация се подчертава от девизния надпис „Nec soli cedit“ („Той не отстъпва място дори на слънцето“) върху картушите на средния ризалит, който се отнася до Фридрих.Saskia Hüneke: „Net soli cedit“. Dekoration und Bauskulptur am Neuen Palais. In: Friederisiko. Friedrich der Große. Die Ausstellung. hrsg. von der Generaldirektion der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin–Brandenburg, München 2012, S. 286ff.Освен това, по времето на Фридрих Велики, Новият дворец служи като пищна лятна къща за гости, където могат да се провеждат бляскави пиршества, както е илюстрирано програмно от три харити, увенчаващи главния купол на двореца: Аглая (Сияещата), Ефросина (Веселостта) и Талия (Пищността). Между април и октомври тук са идвали гости за ежегодните фестивални седмици. Гости са били преди всичко братята и сестрите на крал Фридрих и техните семейства, произхождащи от различни германски и европейски владетелски династии, лично подбрани членове на Берлинския двор и княжески гости.Henriette Graf: Das Neue Palais König Friedrichs des Großen. Funktion, Nutzung, Raumdisposition und Möblierung, 1763 – 1784. In: Wie friderizianisch war das friderizianische Zeremoniell? Raumdisposition und Möblierung ausgewählter europäischer Schlösser am Ende des Ancien Régime. Beiträge einer internationalen Konferenz vom 2. Juni 2012, hg. von Henriette Graf und Nadja Geißler (Friedrich300 – Colloquien, 6), veröffentlicht am 20. Dezember 2013. По време на тези тържества, Новият дворец формира пищната сцена за срещите на династията Хоенцолерн, за които обществеността е информирана чрез изчерпателни доклади на двора. Потенциалът и мощта на династията и чрез нея в това число и на династичната княжеска държава са били символично демонстрирани по време на тези събития в Новия дворец и те са имали силен пиарски ефект – както навътре – т. е. в собствената сфера на влияние, така и навън (извън пределите на държавата) като демонстрация на силова политика.Karoline Zielosko: Verwandtenbesuch. Das Neue Palais als Bühne dynastischer Selbstinszenierung. In: Friedrich der Große und die Dynastie der Hohenzollern. Beiträge des fünften Colloquiums in der Reihe „Friedrich300“ vom 30. September / 1. Oktober 2011, hg. von Michael Kaiser und Jürgen Luh (Friedrich300 – Colloquien, 5), veröffentlicht am 21. Dezember 2012.

На разположение на княжеските гости са били 200 стаи, четири бални зали и театър в стил рококо. За своите престои от време на време в Новия дворец, Фридрих бил разпоредил южното странично крило да бъде приготвено за него – т. нар . Кралски апартамент или Фридрихски апартамент. В допълнение към кралския апартамент и две княжески квартири за особено важни гости, в дворецът се е намирал и апартамента на дългогодишния спътник на Фридрих – Жан-Батист Маркиз д'Аржан (Маркиз д'Аржански апартамент). Принц Хайнрих, най-възрастният брат на Фридрих Велики, който все още бил жив, също имал свои помещения (Хайнрихски апартамент). Престолонаследникът, пруския принц Фридрих Вилхелм II пребивавал в апартамента на престолонаследника. Така нареченият Принцески апартамент е бил използван от принцеса Анна Амали – неомъжената сестра на Фридрих Велики и игуменка на манастира в Кведлинбург – като представително жилище. По време на тържествата тя е заемала роля като дама на дома, тъй като кралица Елизабет Кристина никога не присъствала там по молба на краля.Henriette Graf: Das Neue Palais König Friedrichs des Großen. Funktion, Nutzung, Raumdisposition und Möblierung, 1763 – 1784. In: Wie friderizianisch war das friderizianische Zeremoniell? Raumdisposition und Möblierung ausgewählter europäischer Schlösser am Ende des Ancien Régime. Beiträge einer internationalen Konferenz vom 2. Juni 2012, hg. von Henriette Graf und Nadja Geißler (Friedrich300 – Colloquien, 6), veröffentlicht am 20. Dezember 2013.

След смъртта на Фридрих Велики през 1786 г., дворът рядко използва Новия дворец за по-големи тържества. През 1859 г. престолонаследникът, кронпринц Фридрих Вилхелм, който по-късно става император Фридрих III, се нанася в бароковия дворец със семейството си за да прекарат там летните месеци. През периода на управлението му, траел само 99 дни (от 09.03.1888 г. до 15.06.1888 г.) дворецът е кръстен Дворец Фридрихскрон (, в бъквален превод: дворец „Фридрихска корона“). През това време е запълнен съществуващият дотогава воден ров, който заобикалял двореца, и са предприети някои мерки за модернизация, които синът му Вилхелм II доразвива, като например монтиране на парно отопление и електрическа светлина, както и внедряване на бани и тоалетни в отделните квартири (апартаменти), а през 1903 г. и на асансьор сред северното стълбище. До 1918 г. дворецът си остава предпочитаната резиденция на последния германски император и съпругата му Августа Виктория. По време на присъствието на императорското семейство в двореца, туристически посещения не са били възможни.

След германската революция през 1918 г., абдикацията на император Вилхелм II и отричането от престола от кронпринц Вилхелм Пруски през 1919 г., Новият дворец служил като дворец-музей. До Втората световна война и последвалото плячкосване от съветската армия, дворецът като цяло е бил обзаведен така, както си е бил още по времето на Фридрих Велики в стила на Фридерицианското рококо.

Архитектура

За разлика от двореца Сансуси, построен в стил рококо, Фридрих Велики предпочел формите на барока за архитектурата на Новия дворец, макар и с няколко отклонения от правилото. Кралят се придържал към тези два архитектурни стила до края на живота си, въпреки че по това време в Европа предпочитан стил е бил станал неокласицизма. Йохан Готфрид Бюринг, който вече бил построил Китайския дом и Картинната галерия в парка Сансуси, получил поръчката за планирането на двореца за гости. Заедно до него застава архитектът Хайнрих Лудвиг Мангер. След разногласия с трудния клиент-възложител на строежа (краля) и последвалото оттегляне на Бюринг, цялостното управление на строителството се от 1764 г. нататък се поема от Карл фон Гонтард. Неговият принос в основната постройка на двореца е главно композицията и интериорният дизайна на закритите помещения, тъй като външния строеж по фасада вече е бил доста напреднал и почти завършен.

Новият дворец е трикрилен комплекс с фронтална дължина 220 метра. Централната част на двуетажната сграда е увенчана с мощен 66-метров купол. Върху него стоят три харити, които държат една възглавничка, върху която е положена кралската корона. Куполът е просто архитектурна декорация, за да подобри облика на двореца; под него няма куполна зала, а вътрешността му се състои само от антаблеман, който го поддържа. Орли със златист цвят, поставени върху фенери, увенчават двата по-малки купола на едноетажните стопански пристройки в южната и северната част на двореца. Повечето от външните стени са били боядисани, симулирайки зидария от червена тухла. Тъй като снабдяването с тухли на моменти било прекратявано и порядъчното фугиране отнемало твърде много време, бил приложен именно този измамно реалистичен метод на строене. Само южното крило, кралският апартамент, е изградено от червена тухла.

Пет-осовият централен ризалит на основния корпус на сградата е изработен в еднакъв вид и от двете страни на сградата (откъм парка и курдоньора) с изключение на релефите на фронтона, и всеки от тях е издаден напред с половин ос. Три оси с прозорци на двата централни ризалита са покрити с триъгълен фронтон. Централните издатини изпъкват допълнително поради ключовите камъни на сводестите прозорци и на френски врати на приземния етаж, които са във формата на глави.

Фасадата е структурирана в колосален ордер от канелюрни коринтски пиластри от пясъчник. Атиката е проектирана като балюстрада. На удълженията на пиластрите се намират постаменти със скулптури – общо 267 статуи в човешки размер по основната сграда, 196 групи ангелчета по малките странични крила. Необичайно е разположението на 163 други статуи в приземния етаж пред пиластрите, както и подреждането на 244 фигурално проектирани затварящи камъни на прозорците.Saskia Hüneke: „Net soli cedit“. Dekoration und Bauskulptur am Neuen Palais. In: Friederisiko. Friedrich der Große. Die Ausstellung. hrsg. von der Generaldirektion der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin–Brandenburg, München 2012, S. 286ff. Скулптурните украси са създадени от многобройни скулптори, сред които Йохан Петер Бенкерт, Йохан Матиас Готлиб Хаймюлер, братята Йохан Давид Ренц и Йохан Лоренц Ренц.

Дворцови помещения В допълнение към пищно обзаведените княжески апартаменти, в централната част на двореца има четири бални зали. Пещерната зала (наричана също: Мидената зала) на приземния етаж е покрита по стените и стълбовете с миди, стъкло и минерали от цял свят. Като образец е служила вероятно изкуствената пещера създадена от Пьопелман през 1712/13 г. в дрезденския Цвингер. През 19 век стените са обогатени с минерали, вкаменелости и полускъпоценни камъни, в това число и с „Върха на Килиманджаро“ от Германска Източна Африка през 1890 г.