Брагин () (Брагински метеоритен дъжд, Комарински, Крюки, Крюков, Минск, Рокицки) Meteoritical Bulletin Database/Brahin е каменно-железен метеорит от групата на паласитите, принадлежащ към основната химическа група PMG. Различни фрагменти от него са откривани и регистрирани от 1807 до 1968 г. Паднал е в Брагински район, Гомелска област на Беларус, в местност с координати 52°30′N, 30°20′E. Метеориты мира/Метеорит Брагин (Brahin) – пластина

История Под названието Брагински метеорит се разбира цяла група от фрагменти, открити по различно време, но приблизително в една и съща област. Всички те имат абсолютно еднаква структура и състав и се различават само по тегло. Затова се смята, че тук някога е паднал мощен дъжд от паласити.

Това е вторият метеорит, намиран въобще в Русия, след Паласовото желязо. The Laboratory of Meteoritics, Vernadsky Institute of Geochemistry and Analytical Chemistry /Brahin Времето на падането му не е уточнено, но има предположение, че това е станало през есента на 1091 г. и е описано в Лаврентиевата хроника. Музей истории мироздания/Метеорит Брагин Първата находка вероятно е направена през 1807 г., но не по-късно от 1809 г. На пясъчните хълмове, сред блатата край село Капоренка в Беларус първоначално са намерени едновременно два екземпляра с общо тегло от около 80 кг. И двата са открити от хора от селото, на разстояние приблизително 200 м един от друг. MDPI/ Crystal Chemistry of Stanfieldite

В края на миналия век в същия район, на около 15 км западно от първите две находки и на 2 – 3 км източно от село Круки, е намерен трети фрагмент с тегло 182 кг. В началото на 20 век, в близост до първите две находки, са намерени още два екземпляра. Единият, извлечен от земята при копаене на кладенец с дълбочина около метър, е загубен, а другият, с тегло 66,5 кг, е запазен и до днес в колекцията на Руската академия на науките. През 1927 г. са получени още две проби край село Колибан от същия регион с тегло 543 и 340 г. Десет години по-късно, на половин километър югоизточно от село Круки, при копаене ров на дълбочина 120 см, е открит най-големият фрагмент от всички намерени, с тегло 270 кг. На следващата година, на 2 км източно от село Капоренка, при копаене на глина на дълбочина 30 – 40 см, е открито друго парче с тегло 16 кг. Двата последни къса са се съхранявали в Института по геология на Беларуската академия на науките, но са унищожени по време на окупацията на Минск през Втората световна война. Германски войници взимат и брагинските проби, съхранявани в Киев. Последният от регистрираните фрагменти, с маса 12,391 кг е намерен през 1968 г. Открит е от една ученичка в края на малко блато и е предаден на Института по геология в Минск. През 2002 г. е открита единична маса от 227 кг на дълбочина 3 метра в северния край на брагинското поле. Днес голяма част от района е замърсена по време на Чернобилската катастрофа през 1986 г. и попада в зоната за периодичен контрол, така че търсенето на метеорити там не е безопасно. Starcatching/Brahin

Известният минералог и изследовател на метеорити Леонид Кулик съобщава, че през изминалия век в района са открити още няколко парчета от метеорита, които са унищожени или загубени и не са били регистрирани. Цялата площ, върху която са открити метеоритите, е с дължина около 30 км и ширина приблизително 15 км. Белорусский государственный университет, Минск/ Исследование минерального состава каменной части метеорита Брагин методом лазерной атомно-эмиссионной спектрометрии Съпоставяйки разпространението на фрагментите от метеорита в посочената зона и техния размер, Кулик твърди, че движението на метеорита, причинило метеоритния дъжд, е било насочено от югоизток на северозапад. Досега в посочената зона не са предприети систематични търсения за многото други части от метеорита, които вероятно лежат плитко в почвения слой.

Възраст Изследванията на различни фрагменти от метеорита показват ударно или термично събитие на ранен етап от космическата история на този паласит. След извършените изчисления е установено, че последното интензивно термично събитие в космическата история на Брагин се е случило преди 4,26 – 4,20 милиарда години, а температурата на повторното нагряване на родителското тяло не се е повишавала над 500 °C, т.е. той е претърпял последваща космическа еволюция при леки условия. Springer/Fission Track Age of the Brahin Pallasite

Структура Структурата на метеорита е контурно-порфирна. Подобно на другите паласити от основната група, Брагин е съставен от желязо-никелова матрица с произволно разпръснати големи, кръгли, подобни на ядки и фрагментирани оливинови кристали, които образуват порфирната част. Казанский федеральный университет/ Особенности состава и генезиса метеорита Брагин При наблюдение с електронен микроскоп се вижда, че контурите са съставени от камасит и тенит. 80th Annual Meeting of the Meteoritical Society 2017/Pallasite Meteorite Brahin: Composition and Genesis

Особеностите на разделянето на минералите и тяхното пространствено разпределение водят до заключението, че веществото на метеорита Брагин се е образувало в резултат на флуидна метасоматична трансформация на първоначално хондритно вещество под въздействието на силно редуциращите втечнени газове H2, CO, CO2, H2S и други.

Минерален състав Предполага се, че общото тегло на метеорита, при навлизането му в атмосферата, е било 823 кг. Принадлежи към рядката група на паласитите. Това са каменно-железни метеорити, които съдържат голямо количество от силикатни включвания в никел-желязна матрица. В случая силикатите са представени от едри кристали оливин. Оливинът е около 37% от общото му тегло, а останалите са предимно желязо и никел, заедно с известни количества SiO2, FeO, MgO, MnO и P2O5. Паласитите обхващат по-малко от 2% от известните метеорити и се смята, че произхождат от границата между каменистата мантия и желязното ядро на диференцирани метеорити. Robert (Bob) Fosbury/ Brahin pallasite image and fluorescence Сред изследователите няма консенсус относно произхода на паласитите. По-разпространена е хипотезата, според която са се образували в резултат на топене и диференциация на първичната космическа материя в дълбините на родителските тела по време на формирането на ядрото и мантията в тях.

При микросондово изследване на полирана плоча от метеорита в Беларуския държавен университет са открити 15 минерала и алумосиликатно стъкло със сложен състав. Най-разпространеният минерал е оливин. Визуално той съставлява около 50% от площта на изследваната плоча. На второ място е никеловото желязо, което заема около 45%. Според анализа след изследване с микросонда, около 35% от минералния състав са заети от камасит и 10% от тенит. Съвкупността от оливин, камасит и тенит съставлява 95% от минералите в изследвания фрагмент. Останалите 5% съдържат малки количества от хромит, графит, макинауит, вюстит, силикатно стъкло, лавренсит, калиево-натриев фелдшпат, хаксонит, хийзлвудит, панетит и други. Открити са и кристали на станфилдит с повишена концентрация на уран.

На някои места в метеорита оливинът съдържа метасоматични включвания от графит, който замества значителен обем от този силикат. Формата на графитните частици е неправилна, с множество праволинейни ограничения и говори за проникването през пукнатини на графитообразуващи течности – газови флуиди, съдържащи CO и CO2. Присъстващите в оливина минералообразуващи химични елементи Mg, Fe и Si са изнесени от течните стопилки на FeO, получени при молекулярното му разлагане под въздействието на високите температури на графитообразуващите флуиди. Получената стопилка от вюстит довежда до отстраняване от разлагащия се оливин на молекулите на периклаза и тридимита.

Камаситът, тенитът и кохенитът са широко развити в най-пропускливите области на контурната структура, а оливинът тук е нестабилен и се разлага, за да образува стопилка от FeO и молекули от MgO и SiO2.

Металната фаза, съставяща участъците на огънатата структура на метеорита, предполага силно редуцираща среда, създадена от по-активна миграция на дълбоко разположените редуциращи течности H2, CO, H2S.

Източници

Категория:Паласити Категория:География на Беларус