Арковна

Аркòвна е село в Североизточна България, община Дългопол, област Варна.

География Село Арковна се намира на около 60 km запад-югозападно от областния център град Варна, 12 km западно от общинския център град Дългопол и 34 km югоизточно от град Шумен. Разположено е в Източна Стара планина. Южно край селото тече река Голяма Камчия, а източно – нейният десен приток Лопушанска река. Надморската височина в селото при сградата на кметството е около 53 m, а на юг нараства до около 70 – 80 m. На около 2 km западно от селото е възвишението Истенлика (408,9 m) (Каята), а на изток – Арковна (Голямата Арковна – 356 m), на която селото дължи името си.

Климатът е преходно-континентален.

През село Арковна минава третокласният републикански път III-7301, водещ на югоизток през село Партизани до връзка северно от село Комунари с републикански път III-208 и по него на североизток през градовете Дългопол и Провадия до връзка с автомагистрала Хемус, а на юг до град Айтос и връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път). На северозапад от Арковна републиканският път III-7301 води покрай село Желъд и през селата Янково и Кълново до село Ивански и връзка в него с второкласния републикански път II-73.

Северно край Арковна минава електрифицираната железопътна линия Шумен – Комунари, на която за селото има спирка.

Землището на село Арковна граничи със землищата на: село Желъд на запад; село Черни връх на север; село Партизани на изток; село Лопушна на юг; село Медовец на югозапад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).

Население Числеността на населението на село Арковна по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Арковна, общ. Дългопол, обл. Варна. Справка към 10.06.2026.

Етническият състав на населението на село Арковна по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 75 100Българи 73 97,33Турци 0 0Цигани 0 0Други ... ...Не се самоопределят ... ...Не отговорили 1 1,33

История След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Реджеб махле, попада в Княжество България. Преименувано е на Арковна през 1934 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. APKOBHA (Реджеб махле) (Справка към 10 юни 2026.) При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Реджеб махле в окръг Варна, околия Ново село (Дългопол), община Реджеб махле и има население 453 души.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 58 (64). Реджеб махле с., община Реджеб махле, околия Ново село, окръг Варна, жители 453.

Българското население на селото след Освобождението се дължи на малоазийски преселници от село Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс. В периода 1882 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в село Реджеб махле, българските преселници пристигат поетапно. От устни сведения и стари регистри става ясно, че най-много заселници в Реджеб махле (Арковна) – 32 семейства, пристигат в периода 1882 – 1884 г.

В първите десетилетия българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението, е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях пази името Гъркови.

Имена на жители на селото се споменават в криминална хроника от 10 март 1923 г.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 10, 10 март 1923 г., стр. 1

Религии В село Арковна се изповядва източно православие.

Културни и природни забележителности В района на селото се намират над петнадесет пещери,hinko.org половината от които са над 20 m дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи.Регистър на защитените територии и защитените зони в България. ТУЛУМОВА ПЕЩЕРА (Код в регистъра: 162). Категория: Защитена местност.

Село Арковна попада в защитените зони: Голяма Камчия;Голяма Камчия (Код в регистъра: BG0000501). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. С. Арковна. Екокоридор Камчия-Емине;Екокоридор Камчия-Емине (Код в регистъра: BG0000393). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. С. Арковна. Провадийско – Роякско плато.Провадийско - Роякско плато (Код в регистъра: BG0002038). Категория: ЗЗ по директивата за птиците. С. Арковна.

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр.н.е., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III – IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки.Археологически обекти в долината на Камчия За любителите на пешеходния туризъм са маркирани 5 маршрута, поставени над 40 указателни табели, 3 информационни табла с карти и един жалон.

Редовни събития На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.

Други На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.

Под връх Малка Арковна има винарска изба, където може да се проследи процеса на производство и да се дегустира вино. В района на избата има и малък параклис.

Източници

Външни препратки 120-годишнината от преселването на българи от турските села Гюбел и Мандър във Варненско Фотография на селото и връх Арковна, направена от върха Каята Източна Стара планина. Географска карта. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-037-2.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г. Арковна – едно китно селце, надарено с несметни богатства.

Категория:Села в област Варна Категория:Населени места в община Дългопол