Славенка Дракулич () е хърватска журналистка и писателка на произведения в жанра драма, биография и документалистика.

Биография и творчество Славенка Дракулич е родена на 4 юли 1949 г. в Риека, Социалистическа република Хърватия. Следва сравнителна литература и социология на Загребския университет.

След дипломирането си през 1976 г., в периода 1982 – 1992 г. работи като постоянен сътрудник на загребските вестници „Старт“ и „Днес“, в които пише предимно на феминистки теми. Придобива популярност с публицистичните си текстове и със сборниците си с есета How we survived communism and even laughed (Как преживяхме комунизма и дори се смяхме“) от 1991 г. и The Balkan Express: Fragments from the Other Side of the War („Балканският експрес: фрагменти от другата страна на войната“) от 1993 г.

През 1992 г., заедно с още четири хърватски писателки – Весна Кесич, Йелена Ловрич, Рада Ивекович и Дубравка Угрешич, след статия в списание „Глобус“ от писателя и политик Славен Летица, е нападната в няколко хърватски всекидневника, че злепоставя новата хърватска държава. Скандалът, продължил няколко години, остава известен с името „Вещиците от Рио“, тъй като безпокойството на писателките от включването на интелектуалците в разпалването на враждите в бивша Югославия, което те изразяват на 58-ия ПЕН конгрес в Рио де Жанейро, е изтълкувано като предателство спрямо националната кауза. След публикациите тя получава телефонни заплахи, а имуществото ѝ е вандализирано. Заради екстремния национализъм тя емигрира от Хърватия.

През 1987 г. е издаден първият ѝ роман Hologrami straha („Холограми на страха“), който третира темата за справянето с болестите и страха от смъртта чрез историята на борбата на млада жена с животозастрашаващо заболяване. Следващите ѝ произведения засягат различни въпроси: в романа Mramorna koža („Мраморна кожа“) – показва разрушителната сила на сексуалното желание колебаещо се между еротизма и насилието, между момиче в пубертета и любовник на майка си, в романа Okus čovjeka („Вкусът на човека“) – нестандартната история на млада жена, която убива своя любим и го изяжда, за да бъде заедно с него завинаги, в романа Kao da me nema („Сякаш ме няма“) – за жестокостта към жертвите на войните и изнасилванията в босненската война (екранизиран в едноименния филм на Хуанита Уилсън), в книгата Oni ne bi ni mrava zgazili („Те не биха стъпкали и мравка“) представя анализира и опита си от наблюдението на съдебните дела срещу военнопрестъпниците от Международния наказателен трибунал за бившия Югославия в Хага, в романа Optužena („Обвинена“) – за малтретирането на децата от собствената им майка.

Авторка е и на няколко биографични романа: романът ѝ Frida ili o boli („Фрида или за болката“) се основава на биографията на мексиканската художничка Фрида Кало и как тя не се отказва от рисуването, романът ѝ „Дора и Минотавъра: моят живот с Пикасо“ представя бурната връзка на Дора Маар с Пабло Пикасо и как това е повлияло на интелектуалната идентичност на Дора, а романът ѝ Mileva Einstein, teorija tuge („Милева Айнщайн, теория на тъгата“) е за съпругата на Айнщайн, Милева Марич, представен от гледната точка на Милева, и за това как майчинството и финансовата и емоционална зависимост от Айнщайн са я отдалечили от науката и професионалния живот.

В сборника с разкази Nevidljiva žena i druge priče („Невидимата жена и други истории“) пише за табуто на застаряването на жените.

Книгите ѝ са преведени на над 20 езика по света.

Получава множество отличия и награди за произведенията си, включително наградата „За европейско разбирателство“ на Панаира на книгата в Лайпциг през 2004 г., а през 2007 г. романът ѝ „Фрида или за болката“ получава наградата за най-добър роман на годината в Хърватия. Удостоена е с отличието „доктор хонорис кауза“ от Благоевградския университет.

В допълнение към романи ѝ и сборниците с есета, нейни статии са публикувани в The New Republic, The New York Times Magazine, The New York Review of Books, Süddeutsche Zeitung (Германия), Internazionale (Италия), La Stampa, Dagens Nyheter, Frankfurter Allgemeine Zeitung (Германия), Eurozine, „Politiken и The Guardian (Великобритания). Редактор е към списание The Nation (САЩ). В своите статии, есета и художествени текстове проблематизира войната в бивша Югославия, хърватския национализъм и процеса срещу сръбските военнопрестъпници.

Омъжена е за шведския журналист Ричард Суорц.

Славенка Дракулич живее със семейството си в Стокхолм, Швеция и в Загреб, Хърватия.

Произведения Самостоятелни романи Hologrami straha (1987) Mramorna koža (1989) Božanska glad (1995) Okus čovjeka (1997) Kao da me nema (1999) Tijelo njenog tijela (2006) Frida ili o boli (2007) Фрида или за болката, изд. „Панорама“, София (2022), прев. Ася Тихинова-Йованович Optužena (2012) Dora i Minotaur: Moj život s Picassom (2015)Дора и Минотавъра : моят живот с Пикасо, изд.: „Наука и изкуство“, София (2017), прев. Ася Тихинова-Йованович Mileva Einstein, teorija tuge (2016)

Документалистика – есета Smrtni grijesi feminizma (1984, допълнена 2020) How we survived communism and even laughed (1991) The Balkan Express : Fragments from the Other Side of the War (1993) Cafe Europa (1996) Kako smo preživjeli (1997) Oni ne bi ni mrava zgazili (2003) Two underdogs and a cat (2009) Basne o komunizmu (2009)Басни за комунизма : разказани от домашни, диви и екзотични животни'', изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2009), прев. Таня Папазова

Сборници Nevidljiva žena i druge priče (2018) Rat je svugdje isti (2022) O čemu ne govorimo (2024)

Екранизации 2010 Kao da me nema

Източници

Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в официалния сайт Биография в „Либерален преглед“ Биография в „Berliner-Kuenstler-Programm“ Биография в „Traduki“

Външни препратки на Славенка Дракулич „Отдалечеността понякога помага нещата да бъдат видени по-добре“, интервю в „Литературен вестник“, бр. 5/2018, 9 февруари 2018 г.

„Славенка Дракулич: Да пишеш от жабешка перспектива“, Интервю в „Култура“, 16 май 2008 г. Людмила Миндова, „Глас на жена“ (Славенка Дракулич (1949–2026). In memoriam), портал „Култура“, 23 юни 2026 г.

Категория:Хърватски журналисти Категория:Хърватски писателки Категория:Хърватски романисти Категория:Биографи Категория:Есеистки Категория:Хърватски феминисти Категория:Феминистки Категория:Възпитаници на Загребския университет Категория:Родени в Риека