Гопак (,Народний танець // Лозко Г. Українське народознавство – Харків: Див, 2005. – 472 с. – ISBN 966-8504-07-0 от укр. гоп – възклицание, произнесено по време на танц; оттук и глаголите гопати – „тропам“, гопкати – „скачам“) е традиционен национален украински танц, символ на украинската култура и национална идентичност.
Има различни варианти на танца: единичен, по двойки, на групи. Музикалният размер на гопака е 2/4. Със специален закон е официално признат за национален вид спорт в Украйна.
Битов вариант
Танцът възниква в ежедневието на Запорожската войска през XVI – XVIII векТворчість Павла Вірського в контексті розвитку української народно-сценічної хореографії XX століття и отначало се изпълнява предимно като солов танц. Гопакът позволява на казаците да демонстрират своята смелост, сила, мъжество, ловкост и специфични бойни умения. Поради тази причина първоначално това е изключително мъжки танц.
Появата на гопака е тясно свързана с пластунския стил на ръкопашен бой и казашките военно-физически традиции. Той има силно изразен ритуален и състезателен характер, съпътстван от демонстрация на сила и смелост преди или след военен поход. Самият танцов модел функционално прилича на бойна тренировка, включваща упражнения за загряване и сложни фигури, които в реалност напомнят на бойни техники, удари с крака и отбранителни ходове.
В народния бит с течение на времето танцът се променя и по-късно се превръща основно в танц по двойки. Изпълнява се импровизирано, без предварително определена твърда композиция. Младият мъж, обикаляйки в кръг, спира пред избраното от него момиче и я призовава да танцува. Момичето танцува скромно, с достойнство, но и с лека ирония и пакостливо отношение към момчето. Младежът се върти около нея, опитвайки се да покаже храбростта, ловкостта и техническите си умения, докато тя се опитва тактично да му се изплъзне.
Според изследователите на казашкия фолклор, непосредствен предшественик на гопака е танцът казачок. След като императрица Екатерина II ликвидира Запорожката сеч и забранява официалното използване на наименования, свързани с казаците, танцът постепенно променя и утвърждава името си като „гопак“.
Сценичен вариант Появата на академичната сценична версия е изцяло свързана с дейността на бележития хореограф Павло Вирски, който преосмисля фолклорното наследство и създава първия специализиран държавен ансамбъл за народни танци на Украйна през 1937 г. От 1955 до 1975 г. Вирски издига гопака до нивото на висше хореографско изкуство, превръщайки го в емблема на своя състав.
Въз основа на класическия балет и традиционния автентичен фолклор, той поставя мащабни хореографски композиции. В сценичното си изпълнение гопакът се представя като монументален масов танц, изпълнен с виртуозна техника, но запазващ духа на народната традиция. Танцьорите използват стилизирани исторически казашки униформи (широки червени панталони, копринен цветен колан, богато бродирана риза и кожени ботуши), а жените носят традиционни костюми от Централна Украйна (бродирана риза, цветна плахта, кирсетка и венец с дълги пъстри панделки).
Характерна особеност на сценичния гопак е рязката смяна на динамиката – от бурни състезателни мъжки сола към ефирна и лирична женска част, завършваща с грандиозен общ финал. Към най-сложните специфични фигури спадат „разножка“ (висок скок с разтваряне на краката в пълен шпагат във въздуха) и „ползунок“ (движение в дълбок клек, при което танцьорът се подпира с ръце назад и изхвърля последователно краката си напред).
Примери за сценични варианти
в опери „Майска нощ“ от Римски-Корсаков „Сорочинският панаир“ от Мусоргски „Мазепа“ на Чайковски „Запорожец отвъд Дунава“ на Семьон Гулак-Артемовски „Енеида“ на Микола Лисенко
в балети „Конче-гърбонче“ от Цезар Пуни „Тарас Булба“ от Василий Соловьов-Седой „Гаяне“ на Арам Хачатурян „Маруся Богуславка“ от Анатолий Свечников
Боен гопак и спорт През втората половина на ХХ век в Украйна започва изследване на гопака не само като естетическо изкуство, но и като древно бойно умение. Въз основа на народните традиции, описанията на казашките битки и движенията в автентичния танц, изследователят Володимир Пилат развива през 1985 г. експериментална система, наречена **„Боен гопак“** (). Тя представлява автентично украинско бойно изкуство, което съчетава ударна техника, борба, работа с традиционни казашки оръжия (саби, тояги, пики) и специфична духовна философия.
На 25 май 2017 г. Върховната Рада на Украйна приема на второ четене специализиран закон за националните спортове, според който бойният гопак и неговите разновидности са официално признати за национален вид спорт в Украйна. Законодателната инициатива има за цел развитието на националното възраждане, съхраняването на културните традиции на казачеството и патриотичното възпитание на младежта.
Източници
Литература Енциклопедія сучасної України: Статия „Гопак“ // Институт за енциклопедични изследвания на НАН на Украйна, 2006. Гуменюк, А. Українські народні танці — Київ: Наукова думка, 1969. — 612 с. Верховинець, В. Теорія українського народного танка. — Київ: Музична Україна, 1990. — 150 с. Пилат, В. Наръчник „Бойовий Гопак“ — Львів: Логос, 1999. — 224 с. — ISBN 966-7379-11-6.
Външни препратки Гопак // Українська музична енциклопедія. Том 1: А—Д – К.: Видавництво Інституту мистецтвознавства, фольклористики та етнології НАН України, 2006. – С. 498. Гопак. Запис із с. Лука Києва-Святошинського р-ну із колекції Ганни Миколаївни Коропниченко (youtube.com) Официален сайт на Централната школа за Боен Гопак