Стесимброт от Тасос () е древногръцки историк, логограф, софист и поет, съвременник на Кимон и Перикъл, на когото е яростен противник. Живял е в Атина.Stesimbrotus // Реальный словарь классических древностей. Автор-съст. Ф. Любкер; Редактирано от членовете на Обществото за класическа филология и педагогика Ф. Гелбке, Л. Георгиевски, Ф. Зелински, В. Кански, М. Куторга и П. Никитин. Санкт Петербург, 1885.Обнорский, Н. П. Стесимброт // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). Санкт Петербург, 1890 – 1907.Wilamowitz Möllendorff. «Hermes», 12

Роден е около 470 г. пр.н.е. на остров Тасос и месторождението му, както често се случва в древността, се добавя към името му. Умира около 420 г. пр.н.е.

Известен е предимно като автор на литературно изследване за Омир. Специалистът по древногръцка драма професор В. Н. Ярхо отбелязва митографията като традиция, която започва с древногръцките коментатори на Омир Метродор от Лампсак и Стесимброт.

Написва труд „За мистериите“, за който се твърди, че се различава от сравнимите произведения със своя полемичен тон.Schorn, Stefan. Periegetische Biographie – Historische Biographie: Neanthes von Kyzikos (FgrHist 84) als Biograph. In: Michael Erler, Stefan Schorn (Hrsg.): Die griechische Biographie in hellenistischer Zeit, Berlin 2007, S. 150.

Той също така написва политически памфлет за Темистокъл, Тукидид и Перикъл, с цел не толкова да оцени по достойнство тези мъже, а да разпространи всякакви анекдоти и клюки за тях.Plut. Them 2, 24. Cim. 4, 14, 16. Pericl. 8. 10. 13. 26. 36. За Перикъл например той пише, че хладните отношения със сина му се дължат главно на това, че Перикъл е съблазнил собствената си снаха. Плутарх използва писанията на Стесимбротос в „Живота на Перикъл“. Улрих фон Виламовиц-Мьолендорф критикува Стесимбротос и го определя като „журналист“ от древността, който пише тенденциозни и клеветнически текстове срещу неприятните му атински политици в стила на съвременната преса.Von Wilamowitz-Möllendorff, Ulrich. Die Thukydideslegende. In: Hermes (Zeitschrift) 12, 1877, S. 326–367 (Digitalisat), hier: S. 362–367.

Немският академик Валтер Буркерт смята Стесимброт от Тасос за автора на така наречения Дервентски папирус (Burkert 1987: 44, 58 p. 6).

Историкът на литературата Карл Розенкранц вижда в Антимах от Колофон (поет и учен, един от първите, публикували критични бележки за Омировата поезия), ученик на Стесимброт.Rosenkranz, Karl. Handbuch einer allgemeinen Geschichte der Poesie, Bd. 1, Halle 1832, S. 184.

Фрагменти на произведения на Тесимброт Тасоски са публикувани от Карл Вилхелм Лудвиг Мюллер в том II на Fragmenta Historicorum Graecorum (с. 52 – 58).

Бележки

Литература Ad. Schmidt. Das Pericleische Zeitalter (I, Йена, 1877, 183 – 184). Fritz Schachermeyr. Stesimbrotos und seine Schrift über die Staatsmänner (= Österreichische Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse. Sitzungsberichte 247,5). Böhlau, Wien u. a. 1965. Klaus Meister. Stesimbrotos’ Schrift über die athenischen Staatsmänner und ihre historische Bedeutung (FGrHist 107 F 1 – 11). In: Historia (Zeitschrift) 27/2, 1978, S. 274 – 294. Antonis Tsakmakis. Das historische Werk des Stesimbrotos von Thasos. In: Historia (Zeitschrift) 44, 1995, S. 129 – 152.

Категория:Софисти Категория:Починали в Атина Категория:Хора от Тасос