Михаил Сергеевич Грушевски (; 17 (29) септември, Холм, Полско кралство (тогава част от Руската империя) – 24 ноември 1934 г.,Загадка дати смерті Михайла Грушевського. Історична правда. Кисловодск, СССР) е украински и съветски историк, обществен и политически деец, революционер. Един от лидерите на украинското национално движение, председател на украинската Централна Рада, професор в Лвовския университет (1894 – 1914), член на Чешката академия на науките и изкуствата, академик на Всеукраинската академия на науките (ВУАН) и на Академията на науките на СССР, член на научното дружество „Шевченко“. Основател на украинската научна историография.І. В. Верба. Грушевський Михайло Сергійович. Енциклопедія історії України: Т. 2: Г – Д / Редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. НАН України. Інститут історії України. – К.: В-во Наукова думка, 2004. – 688 с.: іл.
Грушевски е най-известен като автор на „История на Украйна-Рус“ – десеттомна монография, която се превръща във фундаментален труд в историята на украинистиката и води до разгорещени научни спорове. Той защитава тезата за изолацията на славянското население на територията на днешна Украйна, започвайки от средата на първото хилядолетие от н.е., като по този начин Грушевски постулира концепцията за неразривно етнокултурно развитие в региона, която, по негово мнение, в крайна сметка довежда до формирането на специален етнос, различен от останалите източни славяни. Според концепцията на Грушевски, Киевска Рус се разглежда като форма на украинска държавност, тоест като „Украйна-Рус“. Въз основа на това историографско предположение, Грушевски, от една страна, прокламира етногенетичната разлика между украинския и руския народ и фундаменталното разминаване на векторите на развитието им, а от друга страна, постулира държавната приемственост на украинците като хегемон по отношение на Киевска Рус.Грушевский М. «Обычная схема „русской“ истории и вопрос рационального упорядочения истории восточного славянства» В същото време политиката за събиране на руски земи от Иван III до Екатерина II се възприема от Грушевски като чисто негативно явление.
Биография По бащина линия Михаил Грушевски проследява семейството си от казашкия род Грушей-Грушевски, споменат в казашките регистри от 17 век, един клон от който по-късно дава няколко известни личности на духовенството.Іван Крип’якевич. Михайло Грушевський. Життя ѝ діяльність.
Михаил Грушевски е роден в Холм (сега Хелм, Полша) в семейството на професора по руска литература Сергей Грушевски и Глафира Захаровна Грушевска (родена Опокова), произхождаща от семейството на свещеник от Подолието. По време на раждането на Михаил, баща му работи като учител по руски език и литература в гръкокатолическата гимназия в Холм. Училище Грушевського Грушевський Сергій Федорович Сергей Грушевски е автор на учебник по църковнославянски език, приет от Министерството на образованието на Руската империя и препечатван многократно. Авторското право върху този учебник донася на семейството, а по-късно и на самия Михаил Грушевски, стабилен доход, който му позволява да се съсредоточи върху историческите изследвания.
Михаил Грушевски прекарва младостта си в Кавказ, където учи във Втора гимназия в Тифлис.
През 1886 – 1890 г. учи в Историко-филологическия факултет на Киевския университет. За своя студентски труд „Очерк за историята на Киевската земя от смъртта на Ярослав до края на XIV век“ получава златен медал и е оставен да работи към университета.
След като го завършва, Грушевски публикува статии в „Киевска старина“, „Записки на научното дружество Шевченко“, публикува два тома материали в „Архив на Югозападна Русия“ (част VIII, т. I и II). Предговор към тези материали е магистърската дисертация на Грушевски, озаглавена „Барское староство“ (Киев, 1894 г.). През 1894 г. той защитава магистърската си дисертация „Барское староство. Исторические очерки".
В своите трудове Грушевски разработва собствена теория за произхода и развитието на държавността на Киевска Рус и нейния народ.
Галицки период През 1894 г. в Лвовския университет (тогава в Австро-Унгария) се открива катедра по обща история със специален преглед на историята на Източна Европа, която е заета от Грушевски.
В Лвов Грушевски пише и публикува историческите си трудове Виїмки з джерел до історії України-Русі (1895), Описи королівщини в землях руських XVI в. (1895 – 1903, в 4 тома), Розвідки и матеріяли до історіі Украіни-Руси (1896 – 1904, в 5 тома) и започва работа по основния си труд – осемтомната Историей Украины-Руси.
Постепенно Грушевски става лидер на целия научен и културен живот на Галиция: от 1895 г. работи като редактор на „Записки на научното дружество Шевченко“, а през 1897 г. е избран за негов председател. Въвежда в обществото лидерите на националното движение на Галиция – Иван Франко и Павлик.Михаил Грушевский – первый президент Украины? През 1899 г. Грушевски участва активно в създаването на Украинската националдемократическа партия в Галиция.
През 1906 г. Харковският университет присъжда на Грушевски степента почетен доктор по руска история. През 1908 г., докато продължава да е професор в Лвовския университет и председател на научното дружество, Хрушевски представя кандидатурата си за катедра в Киевския университет, но получава отказ.
Арест и изгнание На 11 декември 1914 г. Грушевски е арестуван в Киев по обвинение в австрофилство и участие в създаването на украинския Доброволчески легион; след няколко месеца затвор, той е експулсиран със заповед на главнокомандващия Киевския военен окръг в Симбирск „докато населените места, от които е изгонен, са в състояние на военно положение“. На 7 април 1915 г. за Грушевски е установен обществен полицейски надзор.Алексеев И. Научная и политическая деятельность М. С. Грушевского в Казани в 1915 – 1916 гг.: проблема цивилизационного выбора // Русская народная линия, 30.03.2015
Прекарвайки кратко време в Симбирск, с помощта на професора от Императорския Петроградски университет Алексей Шахматов, Грушевски получава разрешение да се установи в Казан. На 2 септември 1915 г. той напуска Симбирск. Заедно с него са съпругата му М. Вояковска и дъщеря им Екатерина. На 4 септември 1915 г., при пристигането си в Казан, той подписва документ за началника на полицията в Казан, че не бива да напуска града никъде без разрешението на казанския губернатор и, когато сменя квартирата си, трябва да декларира това както на началника на полицията, така и на съответните участъкови пристави. В Казан Грушевски първо живее в стая на гостилница „Франция“ на улица „Возкресенска“, а след това на улица „Болшая“ – в Леонтиевата къща.Мельниченко В. Михайло Грушевський: Я оснувався в Москвi, Арбат 55. – Москва: Видавництво ОЛМА-ПРЕСС, 2005. – С. 164 – 165.
По време на престоя си в града Грушевски успява да убеди представителите на либералната интелигенция, които му съчувстват, че местните условия застрашават не само научната му работа, но и живота му и живота на роднините му. И шестимата членове на Държавния съвет от Императорската Санкпетербургска академия на науките и университетите – Д. Грим, В. Вернадски, М. Ковалевски, И. Озеров, А. Василиев и С. Олденбург, ходатайстват пред министъра на вътрешните работи за преместването му от Казан в Москва. На 9 септември 1916 г. Грушевски напуска Казан за Москва, където живее до февруарската революция, след което се завръща в Киев.
В изгнание Грушевски пише историческата драма „Хмелницки в Переяслав“ и „Ярослав Осмомисъл“, за чиито сюжет служи запис в Ипатиевския летопис за изгнанието през 1173 г. на княз Ярослав Осмомисъл от галичаните.
1917 – 1918 г.
След февруарската революция от 4 (17) март 1917 г. на среща на представители на политически, социални, културни и професионални организации в Киев е обявено създаването на Централната Рада. На 7 (20) март се провеждат избори за нейното ръководство. За председател е избран задочно Михаил Грушевски, който по това време е в изгнание в Москва.Грушевский вернулся в Киев 26 (13) марта На 13 (26) март той се завръща в Киев. Грушевски за първи път ръководи заседанието на Централната Рада на 28 март. С неговото завръщане, мнозина възлагат надежди за прекратяване на противоречията и обединението на демократичните сили. За заместник-председател на Централната Рада е избран Владимир Науменко.Заседание Центральной рады 28 марта
Грушевски, който се придържа към либерално-демократични възгледи преди революцията, признава, че е възможно да се ускори национално-политическият процес в нова среда на пълна политическа и национална свобода. Поддържайки украинските есери (с които се сближава) и социалдемократи, той се заема с изпълнението на основната политическа задача на движението – формирането на национална държавност, първоначално под формата на национално-териториална автономия на Украйна от Русия, която по-късно трябва да бъде трансформирана в договорна федерация.
В началото на април 1917 г. се провежда Учредителният конгрес на Украинската партия на социалистите-революционери (УПСР), един от чиито основатели е Грушевски (заедно с Н. Ковалевски, П. Христюк, В. Голубович, Н. Шраг, Н. Шаповал и др.).
На 6 – 8 (19 – 21) април се провежда Всеукраинският национален конгрес, чиито 900 делегати избират 150 членове на Централната Рада и новия ѝ президиум. Грушевски е преизбран за неин ръководител (президент). В това си качество той преговаря с Временното правителство на Русия за предоставяне на автономия на Украйна.
След Октомврийската революция в Петроград, на 7 (20) ноември, Радата, по инициатива на Грушевски, провъзгласява Украинската народна република в състава на федеративна държава.
На общите избори на 25 ноември 1917 г., Грушевски е избран във Всерусийското учредително събрание от Киевски окръг № 1.Члены Всероссийского Учредительного Собрания
След като болшевиките разгонват Учредителното събрание (на 6 (18) януари 1918 г.), Централната Рада провъзгласява независимостта на Украинската народна република.
През януари 1918 г. киевските болшевики вдигат въстание, което е потушено от войските на Централната Рада.
На 26 януари (8 февруари) 1918 г. Червената армия превзема Киев. Централната Рада напуска града.
На 27 януари (9 февруари) 1918 г. представители на Централната Рада подписват сепаративен мирен договор с Германия и Австро-Унгария, въз основа на който Украйна е окупирана от австро-германските войски.
Под ръководството на Грушевски е разработена Конституцията на Украинската народна република. Основоположник на историческия мит, че Грушевски е бил „президент на републиката“, който се среща в украинската журналистика и научна литература, е Дмитрий Дорошенко.Дорошенко Д. Історія України. 1917 – 1923 рр.: Українська гетьманська держава 1918 року. – Ужгород, 1930. – С. 35.
На 29 април 1918 г. Централната Рада е премахната в резултат на държавния преврат на хетман Павло Скоропадски, подкрепен от окупационните сили.
1919 – 1934 г.