Конотопската битка е едно от сраженията по време на Руско-полската война от 1654 – 1667 г., което се състои на 28 юни (8 юли) 1659 г. край град Конотоп в днешна Украйна. Руската армия на княз Алексей Трубецкой, която обсажда крепостта, противостои на пристигналите войски на коалицията, организирана от ориентирания към Жечпосполита хетман Иван Виховски. Коалицията включва кримски татари, които съставляват основната ударна сила, лоялни на Виховски казаци, полски отряди и наемници от различни страни. Изпратената срещу тази армия дворянска кавалерия на князете Пожарски и Лвов и отряда казаци на хетман Иван Беспалий, попадайки в засада, са победени, след което на основните сили на Трубецкой се налага да вдигнат обсадата на града и да се оттеглят към Путивъл. Изходът от битката обаче не укрепява позициите на Виховски в продължаващата гражданска война в Запорожката войска и не попречва на свалянето му.
Предистория
След Переяславската рада през 1654 г. Хетманата преминава под протектората на даника на Кримския хан - княз Алексей Романов, като същевременно запазва самостоятелност и подчинява на московската власт в много отношения само номинално. Това събитие е началото на войната между Жечпосполита и Московската държава. Първият етап се развива благоприятно за руско-казашките войски. До 1656 г. те контролират по-голямата част от територията на Жечпосполита. Едновременното шведско движение в Полша принуждава двете страни да подпишат предателското Виленско примирие, срещу което възразява Богдан Хмелницки.ние, Богдан Хмелницки, хетман, с Войската на ваше царско величество Запорожка на вашата свише дадена премъдрост не се съпротивляваме.
Битката при Конотоп се разиграва в период, който започва почти веднага след смъртта на Хмелницки през 1657 г. и се характеризира с вътрешното съперничество на казашкото ръководство за власт в Хетманата. Част от старейшините на Запорожската войска, смятайки опитите на руските власти да ускорят процеса на влизане на украинските земи в структурата на Московската държава като нарушение на задълженията, „се освобождават от клетвата си“ към московския цар Вместо това те се връщат на служба при краля на Жечпосполита, чиито войски са успели да изгонят шведите от страната по това време. Преминаването на част от казашките старейшини позволява на поляците да възобновят неуспешната дотогава за тях война на изток и да променят ситуацията в тяхна полза.
Преди смъртта си Хмелницки иска да предаде булавата (церемониалния жезъл на властта във вид на малък боздуган) на единствения си син Юрий (по-големият му син Тимофей, на когото Богдан възлагал надеждите си, загива в молдовската кампания през 1653 г.). Подобно решение не само отговаря на династическите традиции, обичайни за политическата култура по това време, но също така може да охлади амбициите на старейшините и да сложи край на междуособиците. След смъртта на Хмелницки, в започналия смут завещанието на хетмана формално е изпълнено: на Чихиринската рада през 1657 г. казашките старейшини възлагат задълженията на писаря Иван Виховски, но само до пълнолетието на Юрий. Малко по-късно част от казашкото ръководство, с тайната подкрепа на полската шляхта, назначава Иван Виховски за казашки хетман (на Корсунската рада на 21 октомври 1657 г.). Цар Алексей Михайлович одобрява избора.
От самото начало на хетманството си, Виховски не е популярен сред лявобрежните казаци, но получава активна подкрепа от дяснобрежните полкове. Както казва митрополит Михаил Коласийски, който преминава през Хетманат през декември 1657 г.: „Заднепровските черкаси обичат хетмана Иван Виховски. А тези, които са от тази страна на Днепър, и тези дето са черкаси, и цялото простолюдие, не го харесват, а се страхуват, че е поляк и че не бива да има съвет от поляците“.
През 1658 г. хетманът сключва Хадячкия (Гадячки) договор с Жечпосполита и по този начин застава явно на нейна страна във войната с московската държава. Виховски приема титлата Велик хетман на Руското княжество и с политиката си се стреми да създаде трети, руски компонент на Жечпосполита като равноправен и автономен субект. Сеймът обаче, след като одобрява титлата на Виховски, в крайна сметка не ратифицира клаузата на Хадячкия договор за създаването на Руското княжество. Действията на хетмана, насочени към подобряване на отношенията с полската корона, предизвикват неразбиране сред част от казаците. Запорожката Сеч, Полтавският и Миргородският полк се противопоставят на Виховски. За да наложи властта си на казаците със сила, на Виховски се налага, освен на полския крал, да се закълне във вярност и на кримския хан Мехмед IV Гирей, за да получи от него военна помощ....изпратил Виховски към краля своите пратеници Павел Тетер и Тарновски да бият чело ... И тези пратеници, намиращи се във Варшава, на краля и на цялата Жечпосполита се заклеха във вярност ... С Виховски дошъл под Биков кримския хан с Ордата, и тук Виховски и полковниците на хана се заклеха, че всички ще бъдат с него и му помагат против всеки враг да чини... 1659 г., октябрь (не ранее 14-го) – Из расспросных речей пленного польско-немецкого наёмника Ивана Выговского майора Яна Зумера. (РГАДА, подлинник)/О. А. Курбатов, А. В. Малов Документы о начале гражданской войны на Украине в гетманство Ивана Выговского, в печати
Призовавайки за помощ кримските татари, Виховски се разправя брутално с въстаналата Полтава през юни 1658 г. Това събитие е началото на гражданска война, която по-късно получава името „Руина“. През август 1658 г. хетманът започва военни операции срещу руските войски: две обсади на Киев, атаки срещу руски гранични крепости, насърчаване на набезите на татарите в руските земи. Както пише авторът на „Хронология на високославните ясновелможи хетмани“: „Този Виховски, от властолюбието свое, руската държава измени и много градове, места и села малорусийски на Ордата за грабеж даде“. Цар Алексей Михайлович, не желаейки война, започва преговори с Виховски за мирно разрешаване на конфликта, които не дават резултат. През есента на 1658 г. Белгородският полк на княз Григорий Ромодановски влиза в Украйна. По време на похода, противопоставящите се на Виховски казаци разграбват Лубни и Пирятин. Войводата княз Ромодановски и черкаските полковници се опитват да предотвратят това, но не успяват. Казаците заявяват, че жителите на тези градове „ги разорявали, изгаряли къщите им и давали жените и децата им на татарите, ... и много братя загинали“.
През ноември Виховски иска мир и потвърждава лоялността си с клетва за вярност към руския цар. Ромодановски се премества с казаците си на зимни квартири в Лохвица. Но още през декември, след като се обединява с кримските татари и полския отряд на Потоцки, Виховски възобновява военните действия, атакувайки руските войски в Лохвица и казаците на Беспалий в Ромни. Действията на Виховски представляват заплаха за южните граници на руската държава, поради което и предизвикват голям поход на руската армия срещу Запорожката войска. Непосредствената причина са зачестилите съобщения на верни на руския цар казаци за подготовката на Виховски за нова кампания срещу Киев.
На 26 март (5 април) 1659 г. войските на княз Алексей Трубецкой започват да се придвижват против Вихвски. По това време е получено известие, че Виховски „изпратил Гришка Гуленицки с черкаси и татари в Конотоп, откъдето те отиват до Путивъл и до Рилск и до Севеск, и тези градове в уездите и селата и селцата изгарят и разоряват, и людете убиват, и в плен взимат“.
Имайки предписания първо да убеди Виховски за мир и да не воюва, Трубецкой прекарва около 40 дни в преговори с посланиците на хетмана. След окончателния провал на преговорите, Трубецкой решава да започне военни действия. На 20 април войските му се приближават до Конотоп и го обсаждат. На следващия ден полковете на княз Фьодор Куракин, княз Ромодановски и хетман Беспалий също пристигат край Конотоп. Полковете построяват три отделни лагера: полкът на Трубецкой стои близо до село Подлипное, полкът на Куракин „от другата страна на града“, полкът на Ромодановски – западно от Конотоп. На 29 април, не желаейки да губи време за обсада, князът заповядва щурм на града. Атаката завършва без успех, загиват 252 души, около 2 хиляди са ранени. Трубецкой отново преминава към обсадна тактика, която, обаче, се усложнява от липсата на големокалибрени оръдия. По време на обсадата Трубецкой провежда няколко експедиции до казашки крепости – Борзна, Батурин, Голтва и Нежин. Най-сериозна съпротива оказват Нежин и Борзна. При последната е изпратен княз Ромодановски с Белгородския полк. Очаквайки силна съпротива, Трубецкой дава на Ромодановски няколко дворянски сотни и рейтарските полкове на полковниците Змеев и Фанстробел, но броят на войските е прекомерно голям. Крепостта е превзета с цената само на 18 загинали и 193 ранени.
Въпреки задържането край Конотоп, кампанията се развива успешно за руската армия. В началото на юни 1659 г. положението на обсадените става критично, жителите на града искат да предадат града. Започват дезертьорства, оглавяващият защитата на града, Гуляницки, се опасява от бунт на гражданите. Той пише на хетман Виховски: „вече и сила не ни остана: такива тежки и силни пристъпи и набези над нас всеки ден и нощ се правят; вече и в рова се окопаха, и водата ни отбиха, и местата на различни занаяти запалват с огнени ядра, а ние нямаме барут и куршуми, с които да се браним; също и живинка казаците нямат никаква, и конете всички опадаха. Смили се, смили се, добродетелю, побързай скоро и помощ ни дайте ... Ние, тук бидейки в такава тежка беда, можем да се браним седмица, а по-нататък не можем да се държим, ще се предаваме“.
Ситуацията се променя, когато кримската войска и основните сили на Виховски пристигат край Конотоп.
Сили на страните Руска армия По време на обсадата на Конотоп, близо до града са съсредоточени три руски армии – на князете Алексей Трубецкой, Григорий Ромодановски и Фьодор Куракин, както и армията на хетман Иван Беспалий.
Войводски полк Състав Брой Армия на княз Трубецкой (по списъци от 11 април 1659 г.) Полк на княз Трубецкой Дворяни и болярски синове от 26 града Рейтарски полк на Венедикт Змеев Рейтарски полк на Г. Фанстробел Московски чинове на сотна служба Приказ на Артамон Матвеев Приказ на С. Полтев Приказ на Ф. Александров Приказ на А. Мешчеринов Драгунски полк на С. Бринкин Драгунски полк на И. Мевс Драгунски полк на Яган Гавиш Фанговен Властни болярски синове 2480 1272 1090 1059 920 886 800 800 782 533 510 438 Полк на околничния Бутурлин Дворяни и болярски синове от 17 града 732 Общо: 12 302 Армия на княз Ромодановски (по списъци от 5 юни 1659 г.) Полк на княз Ромодановски ПолковеОт войнишкия строй. на Филип Фанбуковен, Я. Лесли, Я. Краферт, Я. Фанзагер Рейтарски ескадрони на В. Фангален и Я. Саса Дворяни и болярски синове от Белгород Драгунски полк на Я. Инвалт Донски казаци и новопокръстени Копеен ескадрон Московски чинове на сотна служба 4298 1091 1066 390 250 221 17 Общо: 7333 Армия на княз Куракин (по списъци от 1 януари 1659 г.) Полк на княз Куракин Прикази на С. Скорняков-Писарев, Авраам Лопухин, В. Философов Дворяни и болярски синове от Рязан и Кашира Дворяни и болярски синове от Тула и Коломна Кадомски мурзи и татари 2706 1344 434 218 Полк на околничния княз Пожарски и полк на околничния княз Лвов Драгунски полк на Х. Юнгман Прикази на З. Волков и М. Спиридонов Касимовски и шацки мурзи и татари 768 673 329 Общо: 6472 По време на Конотопската битка, поради загубите и изпратените по заповед на В. Философов в гарнизона на Ромен, в полка на княз Куракин има 5000 души. През юни 1659 г. към полка на княз Трубецкой се присъединяват: войнишкият (усилен инженерен) полк на Николай Бауман – 1500 души, рейтарският полк на Уилям Джонстън – 1000 души, московски и градски дворяни и болярски синове – 1500 души.
По този начин, общият брой на руските войски по време на битката е около 28 600 души. Отрядът на хетман Иван Беспалий се състои от 6660 казаци.
Коалиция на кримските татари и Виховски