Алжбета Пехова () е чешка общественичка феминистка, либретистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма и публицистика. Пише под псевдонима Елишка Краснохорска (). Принадлежи към славянско-народностното течение в чешката литература.

Биография и творчество Алжбета Пехова, с регистрирано име Елизабет Доротея Печова, е родена на 18 ноември 1847 г. в Прага, Австрийска империя, от втория брак на занаятчията Андреас Пех (1804 – 1850) и Доротея Катержина Водваркова (1816 – 1892), като седмо дете от осем братя и сестри. Баща ѝ произхожда от аристократичното семейство Пех от Красна Хора, според което по-късно писателката избира своя псевдоним. Учи първоначално в Пилзен, а после получава подходящите знания в немското училище за девойки „Свободов“ в Прага. Разширява познанията си с помощта на чичо си Войтех, братя и приятели. Освен всичко друго, тя се учи да свири на пиано, да пее и да рисува.

В обществената си дейност се занимава с движението за еманципация на жените. Тя е член и по-късно е ръководител на Женско чешко производствено сдружение основано през 1871 г. от Каролина Светла, която помага на момичета от бедни семейства за образование и работа. През 1901 г., след Йосефа Хумпалова-Земанова, тя става редактор на списанието „Ženské listy“ и също публикува там своите статии. Активно участва в женското работническо движение.

Събира над 4810 подписа в петиция до Императорския съвет за откриването на (държавна) гимназия за момичета, така че момичетата да получат диплома за средно образование и след това разрешение да учат в университет. Тъй като не получава подкрепа, създава частната гимназия за момичета „Минерва“ открита през 1890 г., която е първата източноевропейска частна девическа гимназия.

Като една от най-видните борци за равноправното образование на момичетата, тя е първата жена, назначена в новата република от президента Масарик за пълноправен член на Чехословашката академия на науките и изкуствата.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Z máje žití“ (От май живея), е издадена през 1871 г. В стихосбирката си „Към славянския юг“ (1880) възпява страданията на черногорци, сърби и особено на българите под османско иго. Посвещава и стихове на Руско-турската война (1877 – 1878).

Авторка е на едно от първите разсъждения за женското движение с публикацията „Ženská otázka česká“ от 1881 г.

Става популярна с разказите си из народния живот. Първият ѝ роман „Svéhlavička“ от едноименната поредица е издаден през 1899 г. Романът е преразказ на романа „Der Trotzkopf“ на писателката Еми фон Роден.

Пише либрета на опери на Карел Бендъл, Бедржих Сметана и Зденек Фибих.

Пише литературна критика за списание „Osvěta“, а също и за други списания като: „Lumír“, „Světozor“ и „Zlatá Praha“. Влючва се в литературния салон „Anna Lauermann-Mikšová“.

Прави преводи на произведения на Мицкевич, Байрон и Пушкин.

Тя страда от болки в ставите от младостта си. През живота си тя никога не се е омъжвала и на стари години е била зависима от помощта на приятелите си.

Алжбета Пехова умира на 26 ноември 1926 г. в Прага, Чехословакия.

Произведения Самостоятелни романи Celínka (1901) Celínčino štěstí (1902)

Серия „Булка“ (Svéhlavička) Svéhlavička (1899) Svéhlavička nevěstou (1900) Svéhlavička ženuškou (1900) Svéhlavička babičkou (1907) – под псевдонима Т. Дворска

Поезия Z máje žití (1871) Ze Šumavy (1873) Ke slovanskému jihu (1880) Vlny v proudu (1885) Letorosty (1887) Bajky velkých (1889) – остра сатира Na živé struně (1895) Rozpomínky (1896) Zvěsti a báje (1916) Ozvěny doby (1922) Sny po divadle (1922)

Поеми Vlaštovičky (1883) Šumavský Robinson (1887)

Либрето Lejla (1866) – автор на операта е Карел Бендъл Břetislav (1869) – автор на операта е Карел Бендъл Viola (1871) – автор на операта е Бедржих Сметана Blaník (1874) – автор на операта е Зденек Фибих Hubička (1875) – автор на операта е Бедржих Сметана Tajemství (1877) – автор на операта е Бедржих Сметана Dítě Tábora (1878) – автор на операта е Карел Бендъл Čertova stěna (1879) – автор на операта е Бедржих Сметана Karel Škréta (1883) – автор на операта е Карел Бендъл

Публицистика Obraz novějšího básnictví českého (1877) Dvě básnířky lidu (1880) Ženská otázka česká (1881) České básnictví posledních dvou desetiletí (1895 – 1896) Z nových směrů a proudů (1897)

Преводи Александър Сергеевич Пушкин : Избрани малки басни (1894), „Борис Годунов“ (1905) Адам Мицкевич : „Пан Тадеуш“ (1882) Джордж Гордън Байрон : „Странстванията на Чайлд Харолд“, (1890) либрето от операта на Бизе „Кармен“

Източници

Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в „Литературен свят“ Биография и библиография в „Encyclopedia.com“ Биография и библиография в „Cesky-Jazyk“ Информация в „Brooklyn museum“ Биография в „Historik“

Категория:Чешки публицисти Категория:Чешки либретисти Категория:Чешки преводачи Категория:Чешки писателки Категория:Чешки поетеси Категория:Родени в Прага Категория:Починали в Прага