Коктò Туѝнс () е шотландска алтернативна рок група, активна от 1979 до 1997 г., считана за пионер на поджанра „дрийм поп“ през 1980-те години и за ключов вдъхновител на шугейзинг сцената.
Групата е основана в град Грейнджмът от китариста и продуцент Робин Гътри и басиста Уил Хеги. През 1981 г. към тях се присъединява вокалистката Елизабет Фрейзър, чийто сопранов глас и уникален вокален стил – често избягващ разпознаваем език – се превръщат в запазена марка на групата. През 1983 г. Хеги е заменен от мултиинструменталиста Саймън Реймънд, с когото групата оформя своя класически състав.
Групата печели похвалата на критиците за своето ефирно, наситено с ефекти звучене и за сопрановите вокали на Фрейзър, чиито текстове често избягват всякакъв разпознаваем език. Техните студийни албуми Victorialand (1986) и Heaven or Las Vegas (1990) достигат първите десет места на британските класации за албуми, а други албуми, включително Blue Bell Knoll (1988), Four-Calendar Café (1993) и Milk & Kisses (1996) влизат в класациите за албуми Билборд 200 в Съединените щати, както и в Топ 20 в Обединеното кралство. Албумът Heaven or Las Vegas е включен в книгата „1001 албума, които трябва да чуете, преди да умрете“ и е избран за номер 218 в третото издание на „Топ 1000 албума за всички времена“ на Колин Ларкин. През 2020 г. сп. „Ролинг Стоун“ го включва под номер 245 в списъка си с 500-те най-велики албума на всички времена. Четири от студийните албуми на Кокто Туинс достигнат номер едно в UK Indie Chart.
След близо две десетилетия съвместна работа, групата се разпада през 1997 г., отчасти поради лични проблеми, свързани с края на романтичната връзка между Фрейзър и Гътри. През 2005 г. Кокто Туинс обявяват планове за събиране и участие във фестивала Coachella, както и за световно турне, но проектът е отменен, след като Фрейзър отказва да се появи на сцена с Гътри. В интервю от 2021 г. Саймън Реймънд потвърждава, че групата няма да се събере отново.
История 1979 – 1983: Ранни години Кокто Туинс е основана през 1979 г. в шотландския град Грейнджмът от китариста и продуцент Робин Гътри и басиста Уил Хеги. През 1981 г., докато работи като диджей в местната дискотека Hotel International, Гътри се запознава със 17-годишната Елизабет Фрейзър, която скоро след това се присъединява към групата като вокалистка.
Преди издаването на дебютния си албум, групата записва сесия за Джон Пийл през юни 1982 г., включваща песни като „Wax and Wane“ и „Garlands“.Peel Sessions: Cocteau Twins 21/06/1982 BBC Тяхната дебютна дългосвиреща плоча Garlands, излиза през юли 1982 г. чрез лейбъла 4AD и постига незабавен успех, достигайки №2 в класацията за инди албуми в Обединеното кралство. Сп. „Саундс“ пише, че стилът на групата е „смесване на силни влияния на Сиукси енд дъ Баншис и Джой Дивижън“. Дон Уотсън от NME ги сравнява с готик рок групи като Джин Ловс Джизъбел и Ексмал Дойчланд, а Сю Къмингс от списание „Спин“ ги сравнява ретроспективно със Сиукси енд дъ Баншис и Баухаус.Sue Cummings: "The Pink Opaque", Cocteau Twins review, p. 28, SPIN magazine, March 1986
През 1983 г. групата издава втори миниалбум, Peppermint Pig.
След участието си в европейско турне като подгряваща група на Orchestral Manoeuvres in the Dark, Кокто Туинс преживяват вътрешна криза. След концерт в Хамбург през 1983 г. групата напуска турнето и се разделя с басиста Уил Хеги. Това оставя Робин Гътри и Елизабет Фрейзър в състояние на несигурност относно бъдещето на проекта.Wilde, Jonh (October 1983). "Two's Company". ZigZag Двамата се завръщат в Шотландия, където решават да преосмислят творческия си подход. В този период започват работа по нов материал, който ще доведе до създаването на албума Head Over Heels, който бележи прехода към по-личен и експериментален звук, дефиниращ стила на Кокто Туинс през следващите години.
Звученето на Кокто Туинс в първите им три записа – Garlands (1982), Peppermint Pig (1983) и Head Over Heels (1983) – се основава на тристранна музикална формула: ритмичните и готически басови линии на Уил Хеги, минималистичните и атмосферични китарни мелодии на Робин Гътри, и уникалния вокален стил на Елизабет Фрейзър. Тази комбинация създава суров, мрачен и експериментален звук, който резонира с готик рок сцената на началото на 80-те.
След напускането на Хеги, албумът Head Over Heels бележи преход към дуо-динамика между Гътри и Фрейзър. Това води до оформянето на характерното звучене на Кокто Туинс, в което вокалите на Фрейзър се движат между ефирни, ангелски тонове и оперна експресивност, често използвайки неразпознаваеми или измислени думи, а китарата на Гътри става все по-обработена с ефекти – реверберации, флендж, ехо и наслояване – създавайки звукови пейзажи, които заменят традиционната хармония.
Гътри многократно е заявявал, че се интересува повече от начина, по който звучи китарата в записа, отколкото от конкретните ноти, които свири. Той признава, че първоначалното му разчитане на ефекти е било продиктувано от технически ограничения, но впоследствие се превръща в съзнателен стилов избор. Сред влиянията върху неговия звук той посочва „звуковата стена“ на Фил Спектър като „очевидно влияние“.Paynes, Steph: "Robin Guthrie", Guitar Player, 25(2):25–26, 1991.
През 1983 г. Кокто Туинс участва в проекта Дис Мортал Койл на лейбъла 4AD, който обединява различни изпълнители от независимата сцена. В рамките на проекта те записват кавър версия на песента „Song to the Siren“ на Тим Бъкли. Въпреки че излиза под името „Дис Мортал Койл“, записът се свързва трайно с Кокто Туинс и се превръща в една от най-разпознаваемите и обичани интерпретации на дуото.
По време на сесиите за Дис Мортал Койл, Гътри и Фрейзър се запознават с мултиинструменталиста Саймън Реймънд, бивш член на групата „Драунинг Крейз“. Впечатлен от тяхната работа, Реймънд се присъединява към Кокто Туинс по-късно същата година, оформяйки триочленния състав, който ще дефинира зрелия период на групата.
1984 – 1989: Възход към славата С присъединяването на Саймън Реймънд през 1983 г. Кокто Туинс навлизат в най-продуктивния и влиятелен етап от своята кариера. Триото издава поредица от албуми и миниалбуми, които утвърждават техния нов, етеричен стил: The Spangle Maker (1984), Treasure (1984), Aikea-Guinea (1985), Tiny Dynamine (1985), Echoes in a Shallow Bay (1985) и Love's Easy Tears (1986).
През 1986 г. групата записва Victorialand, предимно акустичен и минималистичен албум, създаден само от Гътри и Фрейзър, тъй като Реймънд по това време работи по втория албум на Дис Мортал Койл. По-късно същата година тримата се събират отново за The Moon and the Melodies – съвместен проект с ембиънт композитора Херълд Бъд, издаден извън името „Кокто Туинс“, но носещ характерния им звук.
През 1985 г. лейбълът 4AD сключва споразумение с лейбъла „Релативити Рекърдс“ за разпространение на каталога на Кокто Туинс в САЩ и други територии. За да отбележи това разширение, е издадена компилацията The Pink Opaque, предназначена да представи групата на нова, по-широка аудитория.
Въпреки че остават част от 4AD на международно ниво, през 1988 г. Кокто Туинс подписват договор с големия американската звукозаписна компания „Кепитъл Рекърдс“ за разпространение в САЩ. Петият им студиен албум, Blue Bell Knoll, излиза през септември същата година. Сингълът „Carolyn's Fingers“ получава значителна ротация по американските радиостанции и достига №2 в класацията за алтернативни песни на Билборд, отбелязвайки първия голям пробив на групата на американския пазар.
1990 – 1994: Мейнстрийм успех През 1990 г. Кокто Туинс издават своя най-успешен албум – Heaven or Las Vegas. Албумът достига №7 в класацията за албуми на Обединеното кралство и получава широко признание както от критиката, така и от публиката.
Въпреки комерсиалния успех и последвалото международно турне, групата преживява сериозни вътрешни напрежения. След издаването на албума, Кокто Туинс се разделят с лейбъла 4AD, отчасти поради конфликти с неговия основател Иво Уотс-Ръсъл. Допълнително напрежение внасят лични проблеми, включително зависимостта на Робин Гътри от наркотици, което поставя под въпрос бъдещето на групата.
По време на турнето в подкрепа на Heaven or Las Vegas, Cocteau Twins подписват нов договор с лейбъла Фонтана Рекърдс (филиал на Мъркюри Рекърдс) за разпространение в Обединеното кралство и други територии, като същевременно запазват отношенията си с Кепитъл Рекърдс в САЩ. През 1991 г. лейбълите 4AD и Кепитъл издават бокс сет, съдържащ миниалбумите на групата от 1982 до 1990 г., както и бонус диск с редки и неиздавани записи.
През 1993 г. Елизабет Фрейзър и Робин Гътри прекратяват 13-годишната си връзка. Двамата имат дъщеря – Люси Бел, родена през 1989 г. Същата година излиза седмият студиен албум на групата, Four-Calendar Café – първият след раздялата на Фрейзър и Гътри. Албумът отразява личните сътресения, които съпътстват създаването му: Гътри постъпва в клиника за рехабилитация и се отказва от алкохола и наркотиците, докато Фрейзър започва психотерапия.
1995 – 1997: Албум Milk & Kisses и раздяла През 1995 г. Кокто Туинс издават два миниалбума – Twinlights и Otherness – които представят алтернативни версии на песни от предстоящия им осми студиен албум Milk & Kisses (1996). Twinlights предлага акустични и струнни аранжименти, докато Otherness включва ремикси, създадени в сътрудничество с Марк Чадуик. Тези издания демонстрират разнообразието в подхода на групата към композицията и продукцията.
Milk & Kisses, издаден през 1996 г., бележи завръщането към по-наслоени китарни текстури и характерната вокална мистичност на Елизабет Фрейзър, макар и с по-ясна дикция в сравнение с по-ранни записи. От албума са издадени два сингъла – „Tishbite“ и „Violaine“ – всеки от които излиза в две CD версии с различни B-страни. Групата провежда обширно турне в подкрепа на албума, като включва допълнителен китарист и барабанист в концертния състав. Това е последният им запис, издаден чрез Мъркюри/Фонтана Рекърдс.
През 1996 г. Кокто Туинс създават две песни – „Touch Upon Touch“ и „Tranquil Eye“ – за китайската поп певица Фей Уонг, които са включени в нейния албум на мандарин Fuzao. „Touch Upon Touch“ дебютира по време на концертите на групата и е записана по-късно същата година, докато „Tranquil Eye“ се появява като B-страна на „Violaine“.
През 1997 г., докато работят по материал за девети студиен албум, групата се разпада поради непреодолими лични и творчески различия, свързани най-вече с окончателната раздяла между Гътри и Фрейзър. Въпреки че някои песни са частично записани и вероятно завършени, Кокто Туинс заявяват, че тези материали няма да бъдат издадени под каквато и да е форма.
1997 – 2023: След раздялата След разпадането си през 1997 г., Кокто Туинс остават трайно присъствие в музикалната култура чрез поредица от архивни издания и признания. През 1999 г. звукозаписната компания Bella Union, основана от Робин Гътри и Саймън Реймънд, издава компилацията BBC Sessions – двоен компактдиск, съдържащ записи от участията на групата в британски радио програми между 1982 и 1996 г., включително редки и неиздавани материали.
През 2000 г. 4AD издава Stars and Topsoil – компилация от избрани песни, подбрани от самите членове на групата, обхващащи периода им с лейбъла. Всички записи са дигитално ремастеризирани от Гътри. През 2003 г. 4AD последва това издание с ремастерирани версии на първите шест албума на Кокто Туинс, утвърждавайки тяхното място в канона на алтернативната музика.
На 31 януари 2005 г. групата обявява планове за събиране и участие във фестивала Coachella Valley Music and Arts Festival, както и за световно турне. Въпреки това, на 16 март събирането е отменено, след като Елизабет Фрейзър отказва участие, заявявайки в интервю от 2009 г., че не може да понесе емоционалната тежест от споделянето на сцена с Гътри, е причината за разпадането на групата. Реймънд разкрива, че турнето е включвало 55 дати и потенциален приход от 1,5 милиона паунда.