Синчецът (Scilla) е род от около 50 до 80, search for „Scilla“ луковични многогодишни тревисти растения от семейство Аспарагусови (Asparagaceae), подсемейство Scilloideae, родом от гори, субалпийски ливади, и морски брегове в цяла Европа, Африка и Близкия изток. Няколко вида също са натурализирани в Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка.Scilla L., Sp. Pl.: 308 (1753), Kew World Checklist of Selected Plant FamiliesFlora of North America, Scilla Linnaeus, Sp. Pl. 1: 308. 1753, efloras.orgAltervista Flora Italiana, genere Scilla includes European distribution maps Цветята им обикновено са сини, но са известни бели, розови и лилави видове; повечето цъфтят в началото на пролетта, но няколко са с есенен цъфтеж. Няколко вида синчец се оценяват като декоративни градински растения.
Видове Към март 2020 г. Plants of the World Online признава следните видове:
Един от хибридите е наречен: Scilla × allenii (G.Nicholson) Speta
В България В България се срещат три вида синчец: Обикновен синчец (Scilla bifolia) Битински синчец (Scilla bithynica) – застрашен вид Есенен синчец (Scilla autumnalis)
Есенният се различава от обикновения по времето на цъфтеж, а битинският по това, че всяко растение има от 3 до 4 листенца.
Култивиране и приложения Много видове синчец, по-специално Scilla siberica и представители на Chionodoxa, се отглеждат в градини заради атрактивните си ранни пролетни цветя.
Други На синчеца са наречени улици в кварталите „Лозенец“ () и „Горубляне“ () в София.
Източници