Яков (Яковче) Алексиев (Алексов) Янков е български адвокат, просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Яков Янков е роден през 1877 година в дебърското село Радоеща, тогава в Османската империя, днес в Албания, в семейството на Алекси и Георгена Богданови. В 1884 година вследствие на албански бандитизъм семейството се преселва в Солун, където бащата се занимава със строителство. Братът на Яков Богдан Янков е строител и също деец на ВМОРО. Братовчедите им Трайче Спасов и Анастас Спасов също са членове на ВМОРО, като след 1913 година се установяват в Лозана, Швейцария, където откриват семейна фабрика за кисело мляко.

В 1902 година Яков Янков завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Още като ученик в гимназията е близък с революционния кръг на гемиджиите. Под влиянието на Гоце Делчев и Даме Груев се присъединява към ВМОРО. Работи като начален учител и адвокат в Солун и върши специални поръчки на Централния комитет на ВМОРО. След Солунските атентати е арестуван и затворен в Еди куле.

След Хуриета, в 1909 година е сред основателите на Дебърската просветна дружба в Солун, а по-късно и неин секретар. На следващата година 1910 година се записва в турското юридическото училище (Хукукмектеби) в града и след завършването е разпределен да работи в Александрия, но отказва назначението, за да продължи революционната си дейност.

През Балканската война остава в Солун и става инкасатор на открития клон на Българската народна банка в града. Преди началото на Междусъюзническата война в 1913 година, отказва да бяга от града, заявявайки, „че или ще живее като честен българин, или ще умре като такъв“. Арестуван е от гръцки власти по време на войната и изпратен на заточение на Итака. По пътя е застрелян на парахода „Катерини“ и изхвърлен в Бяло море на 20 юни 1913 година.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 33

Името му е записано на паметната плоча до вечния огън в Българска народна банка в София като служител на банката, загинал за родолюбивото дело.

Яков и съпругата му Мария Попиванова (1884 – 1957) от Гевгели имат три дъщери: Александра (1910 – 1981), Георгена (1911 – 1932) и Благородна (1912 – 1997), родени в Солун и починали в София. След убийството на Яков, вдовицата му с трите деца се преселва в България. Момичетата учат в девически пансион за деца сираци, бежанци от Беломорието, под патронажа на царица Йоанна.

Името му е записано в мемориалния кът с вечен огън в памет на загиналите във войните банкови служители в сградата на Българската народна банка.

Родословие

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Хора от община Булкиза Категория:Починали в Солун Категория:Седемнадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Загинали през Междусъюзническата война