Палацо Мадама и Крепост на Ахая (на италиански: Palazzo Madama e Casaforte degli Acaja) е архитектурно-исторически комплекс, разположен на централния площад „Кастело“ в Торино, Пиемонт, Северна Италия. Той е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като елемент от Савойските кралски резиденции в Пиемонт. Днес сградата е седалище на Градския музей на древното изкуство (Museo Civico d’Arte Antica), който притежава значителна колекция от скулптури, произведения на изкуството от различни епохи и една от най-важните порцеланови колекции в света.
Комплексът обединява близо 2000 години история: започва като източна порта на римската колония Юлия Августа Тавринорум, по-късно функционира като отбранителна крепост и впоследствие като замък – символ на Савойската династия до XVI век, когато резиденцията се премества в Кралския дворец в Торино.
Името „Палацо Мадама“ се свързва с периода 1620–1663 г., когато тук живее Мария Кристина Бурбон-Френска („Първата кралска мадам“). Между 1666 и 1724 г. резиденцията е обитавана от Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур („Втората кралска мадам“). За нея придворният архитект Филипо Ювара проектира настоящата фасада (1716–1718), а фасадата и монументалното стълбище се считат за едни от най-значимите постижения на европейския барок.
История I – XI век Комплексът се намира в сърцето на Торино, в древния каструм Римски четириъгълник (Quadrilaterato Romano). В периода на римската колония Юлия Августа Тавринорум тук се е издигала Порта Претория (според други източници – Порта Декумана), откъдето се е достигало до Decumanus Maximus – днешната улица „Гарибалди“. Това е бил източният вход към града откъм река По, стратегически укрепен още през I век.
За портата липсват сведения между V и X век, а археологическите разкопки потвърждават упадъка на конструкциите и караулните постройки.
В края на XI век контролът и фискалните функции на портата са възстановени и извън стените са изградени казарми.
XIII век Между 1225 и 1260 г. римската порта претърпява първата си значителна трансформация: арките са зазидани, а до кулите е изградено укрепление, превръщащо входа в отбранителен пункт. Новият път към провинцията, отворен в стените до южната кула, получава името Порта Фибелона – единствената средновековна порта в Торино, оцеляла след разширяването на града; нейната кръгла арка възпроизвежда римския модел.
Съществуват свидетелства за отбранителна структура – каструм, вграден в римската порта през 1290–1299 г. Най-ранните документи за тази структура са от 1280 г., когато тук е подписан договорът между маркграфа на Монферат Вилхелм VII и господаря на Пиемонт Томас III Савойски, предвиждащ преминаването на Торино от Алерамичите към Савойската династия.
XIV век Укреплението преминава под властта на Савоя-Ахая – кадетския клон на Савойската династия, чиито представители през първата половина на XIV век го разширяват до замък. Това става по наследствен път от Томас III Савойски, господар на Пиемонт, към Филип I Савойски-Ахая, който оттогава упражнява ефективна власт над Торино и превръща укреплението в свой военен и дипломатически център.
В документи от края на XIII век, в които се споменава castrum porta Fibellone, властта на сеньора се отъждествява с каструма, въпреки че той се намира в края на града към улица „По“.
Преминаването на короновани особи през Торино е свързано с поклонническия път Вия Франчиджена, предпочитан от пътуващите от Югоизточна Франция към Италия. На 11 юли 1301 г. тук отсяда френският крал Шарл IV, а през 1333 г. – Ян Люксембургски. Обикновено само кралят пребивава в замъка, докато придружаващите го благородници се настаняват в Епископския дворец (днес Кралски дворец).
Между 1338 и 1348 г. Лудвиг Савойски-Ахая започва мащабна реконструкция на замъка. Той придобива квадратна форма с вътрешен двор и портик, с четири цилиндрични ъглови кули, частично разпознаваеми и днес. Преустройват се таваните на княжеската и голямата зала, облицоват се повторно двете римски кули, отварят се нови прозорци и врати в покоите на братята и дъщеря му. През 1346 г. е изградена стая над кухнята от южната страна, използвана като резиденция на викария и оборудвана с печка.
Най-значимите възстановителни дейности са извършени през 1348 г. по повод сватбата на Галеацо II Висконти и Бианка Савойска. Между 1350 и 1367 г. е реконструиран таванът на лоджията пред княжеската стая, изградена е нова стая над кухнята за викария, а дворът е павиран с камък вместо с теракота.
През 1378–1383 г., при управлението на Амадей Савойски-Ахая, продължават промени в разпределението на помещенията. През 1384 г. замъкът е обновен за големия турнир на 1 май, на който Ахейските князе потвърждават лоялността си към новия савойски граф Амадей VII – почетен гост на събитието.
В края на XIV век сградата разполага с две порти – Порта Фибелона и Порта дела Пустерла (на север, към Епископския дворец). Кулите служат като затвори, а на приземния етаж около двора с портик се намират кухнята, банкетната зала и долната зала. Има две мелници и голяма зеленчукова градина. На горния етаж са разположени спалните и Залата „de Bon Droyt“. В този период тук работят архитекти и художници като Яков от Берн, Хугонет де Алтесано, Андреа де Таурино и Одонино Мелиадо.
XV век Ахейските князе се стремят да превърнат замъка в модерна резиденция по модела на северноиталианските благороднически домове. Новите изисквания налагат преустройства и създаване на допълнителни жилищни помещения. Първият етап на работите (1402–1415) включва изграждане на нови стопански пристройки, подвижен мост, ложа и параклис, удължаване на стените и боядисване на приземните помещения. През 1405 г. в градината се извършват значителни дейности: изграждат се напоителен акведукт и отводнителен канал, засаждат се лозя и други култури. Присъствието на соколар, часовникар, училищни чинове и клетка за папагали свидетелства за доближаването до модела на северноиталианските резиденции.
През 1415 г. са построени две нови кули – югоизточна и североизточна, както и витата стълба на Джакобино от Сантия. През септември 1418 г. папа Мартин V посещава замъка, което налага нови ремонтни дейности.
След смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая (1418) клонът Савоя-Ахая се прекъсва и замъкът става резиденция за гости на Савойската династия. През 1419 г. той достига максималното си развитие: над 10 помещения са сервизни (кухня, изба, винарска изба, фурна, портиерна, гардеробни), 4 служат за резиденция и офиси на ковчежника, майордома и секретарите; 4 са големи приемни или общи зали; около 10 са спалните, включително зимната спалня на синьора („Стаята с кожата“). Има още две ложи, параклис, стая на аптекаря и различни складови и обслужващи пространства.
Граф Амадей VIII пребивава в замъка само частично. Между 1427 и 1431 г. са изградени нови седалки за ложата, ремонтирани са таваните на Зала „de Bon Droyt“ и на витата стълба, изграден е шкаф за сирена, а площадът е ограден, за да се предотврати достъпът на животни. През 1431 г. Лудвиг I Савойски-Ракониджи постановява Предпланинският съвет да има постоянно седалище в замъка. До 1439 г. са ремонтирани мостът, прозорците и няколко етажа, поставени са нови прозорци в стаята на принцесата и в днешната Ахейска зала. През 1449 г. замъкът е посетен от бъдещия херцог Амадей IX.
В периода 1466–1478 г., по време на регентството на Йоланда Френска, в замъка се провеждат значими тържества: маскенбал през август 1474 г. по повод избора на нов ректор; банкет през септември в чест на Бернарда дьо Брос с изложба на сребърна посуда и театрални интермедии; през 1475 г. – сватбата на Анна Савойска и Федерико I Неаполитански, придружен от около 500 души и 372 коня. Декорациите са дело на художници като Никола Робер от Пиемонт.
През 1494 г. Бианка Монфератска, вдовица на херцог Карл I и регентка на сина им, временно се установява в замъка, за да посрещне на 4 септември френския крал Шарл VIII, призован от Лудовико Сфорца във връзка с наследството на Миланското херцогство. Бианка избира замъка за свое постоянно местожителство, но при пристигането на краля му отстъпва апартаментите си и се премества в Епископския дворец. През 1497 г. замъкът е свързан с бъдещия Кралски дворец чрез галерия.
През 1498 г. резиденцията възвръща престижа си благодарение на Йоланда Френска: след период на обедняване инвентарна книга от края на века описва богат „гардероб“ от фини тъкани, стенни покрития и гоблени, вероятно от Турне и Брюксел, днес несъхранени.
XVI век Между 1530 и 1535 г. са извършени значителни строителни промени: входът е изместен по оста на замъка и двора, дебелите стени на римската порта са прекроени, а нивото на двора е повдигнато с около 80 см. В центъра му е изграден кладенец. През този период витата стълба не се използва.
След установяването на френската власт през 1537 г. замъкът запада за около две десетилетия. Французите демонтират защитната система около него, с изключение на кулите, построени от Лудвиг Савойски-Ахая.
Палацо Мадама е обитаван за кратко от херцог Емануил Филиберт Савойски, който след преместването на столицата от Шамбери в Торино (1563) първоначално възнамерява да го превърне в херцогска резиденция. Впоследствие предпочита бъдещия Кралски дворец и възстановява функцията на Палацо Мадама като сграда за гости. На 9 март 1567 г. салонът е обновен за кръщението на неговия син.
От 1578 г. насетне, по повод важни сватби и тържества, в Палацо Мадама се излага Светата плащаница. Макар все още да има вид на крепост, отбранителната му роля намалява след построяването на Торинската цитадела. Замъкът е интегриран в градската тъкан и служи като постоянно жилище за членове на Савойския дом. Управляващият херцог се премества в новия Херцогски дворец, построен от Емануил Филиберт за него и съпругата му Маргьорит дьо Валоа. Палацо Мадама остава място за представления и тържества, включително сватбата на Карл Емануил I през 1585 г., когато е поставена пасторалната драма Il pastor fido на Джовани Батиста Гуарини.
На 12 май 1587 г. апартаментите са модернизирани за прием на принцове и посланици по повод кръщението на първите две деца на Карл Емануил I – Филип Емануил (2-годишен) и новородения Виктор Амадей. Празненствата се провеждат в голямата зала на крепостта, а на площада се организира рицарски турнир.
XVII век Между 1605 и 1607 г. художникът Федерико Дзукари от Марке и неговите сътрудници декорират галерията на Карл Емануил I, която свързва замъка с Херцогския дворец.
По повод на сватбите на инфантите Маргарита Савойска с Франческо IV Гонзага и Изабела Савойска с Алфонсо III д’Есте замъкът е реновиран и богато декориран. През 1610 г. са извършени допълнителни ремонти заради престоя на Маргарита и Франческо Гонзага в Торино.
През 1611 г. голямата зала е превърната в сцена за водния спектакъл „Покоряването на остров Кипър“: залата е наводнена чрез сложна система от канали и се използва като сценографска среда за подобни представления.
През 1620 г., по повод сватбата на Мария Кристина Бурбон-Френска с Виктор Амадей I Савойски, пред замъка е организиран рицарски турнир. На 10 февруари 1628 г., за рождения ден на херцогинята, в Залата на замъка е поставена живописна машина: на фона са изобразени седем провинции, а Кралската мадам е представена как, водена от Щастието, се качва на лодка, символизираща благоденствието.
След смъртта на съпруга си през 1638 г. Мария Кристина, като регентка, избира замъка за своя постоянна представителна резиденция. По нейна инициатива арх. Карло ди Кастеламонте покрива стария открит средновековен двор (1638–1640), превръщайки го в Залата на сводовете, а вътрешните апартаменти са модернизирани. Регентката планира и ново оформление на стаите с изглед към Пиаца Кастело, като големият балкон на фасадата се превръща в място за празненства и публични церемонии. В средата на века в нейния апартамент се оформя и ценният Овален кабинет, разположен във вътрешността на римската северозападна кула.