Шестдесетници (; ) са представители на ново поколение на съветската интелигенция, повечето от които са родени между 1925 и 1945 г., влезли в културата и политиката на СССР в края на 50-те и 60-те години на XX век – в периода на размразяване при Хрушчов. Техният мироглед е формиран от годините на репресии и чистки на Сталин, засегнали много от семействата им, и от Втората световна война, в която много от тях участват.
Шестдесетниците се отличават със своите либерални и антитоталитарни възгледи и романтизъм, които намират ярък израз в музиката и визуалните изкуства. Въпреки че повечето от тях вярват в комунистическите идеали, те са силно разочаровани от режима на Сталин и потискането на основните граждански свободи. Шестдесетниците са не само деятели на културата и науката, но и други личности, свързани основно с градската среда. За тях е близка идеята за отвореност на света, привърженици са на „свят без граници“, на изразяване на дружелюбие
Много от шестдесетниците са интелектуалци от предимно два вида: „физици“ (които се занимават с технически науки) и „лирици“ (писатели, професионалисти в театъра и киното и други представители на изкуствата). Сред често срещаните черти на шестдесетниците са любов към бардовете с техните авторски песни, любов към поезията, разочарование от политиката, любов към къмпингуването в по-отдалечени райони на Съветския съюз.
След началото на политиките на „перестройка“ и „гласност“ (края на 80-те – началото на 90-те години на XX век) терминът „шестдесетници“ е използван и за обозначаване и на новото поколение представители на комунистическия елит, чиито политически възгледи са формирани в края на 50-те и началото на 60-те години. Сред тях са политици като Михаил Горбачов, О. Яковлев, философите Александър Зиновиев, Мераб Мамардашвили, Юрий Левада, политолозите Александър Бовин, Фьодор Бурлацки, редактори на средства за масова информация – Виталий Коротич, Е. Яковлев, Сергей Залигин и много други.
Шестдесетниците имат някои сходства с „новите леви“ и хипи движенията на Запад, но повече са общите черти с по-интелектуално ориентираното бийт поколение. Терминът се отнася строго до СССР и не бива да се смесва с „поколението на 1960-те“ на Запад – времето на хипита, Бийтълс, рокендрол, психеделия, сексуална революция, „движенията за граждански права“ и студентските вълнения през 1968 г. (вж. Контракултура на 1960-те).
Предистория Великата отечествена война оказва огромно влияние върху мирогледа на шестдесетниците. През 1941 г. най-старите от тях са на 16 години и много стават доброволци в армията. Повечето, и по-специално почти цялото московско опълчение, загиват още същата година. Но за оцелелите войната се превръща в основното житейско преживяване. Сблъсъкът със смъртта, с множество най-различни хора и с реалния живот на страната, незамаскиран от пропагандата, предпоставя формирането на собствено мнение. Освен това атмосферата на живот на фронтовата линия, в ситуация на реална опасност, е несравнимо по-свободна, отколкото в мирно време. И накрая, фронтовият опит предизвиква съвсем различно отношение към социалните конвенции. Бившите абитуриенти и първокурсници се завръщат от фронта като напълно различни, критични и уверени в себе си хора.
XX конгрес и „размразяването“ Противно на масовите очаквания на интелигенцията, че след Великата отечествена война ще настъпи демократизация и хуманизация на системата, сталинисткият режим става още по-твърд и безкомпромисен. Започва борба срещу „формализма“, кибернетиката, генетиката, „лекарите убийци“, космополитизма и т.н. Антизападната пропаганда се засилва. Междувременно огромен брой фронтови войници се завръщат на студентската скамейка, оказвайки силно влияние върху по-младите си колеги.
Определящите събития в живота на това поколение са смъртта на Сталин и докладът на Н. Хрушчов За култа към личността и неговите последици на XX конгрес на КПСС (1956 г.), разобличаващ действията на Сталин. За по-голямата част от шестдесетниците XX конгрес е катарзис, край на дългосрочната идеологическа криза, която противопоставя обещанията на идеологията на реалния живот. Демократизацията на обществения живот, последвала 20-ия конгрес, известна като период на размразяване при Хрушчов, се превръща в контекст на енергичната дейност на шестдесетниците. Както отбелязва Сергей Хрушчов: „Всяко поколение има своя собствена основна тема и ние, шестдесетниците, сме хора от годините на първото „размразяване“Сын многолетнего лидера СССР Сергей Хрущёв: „Микоян отца не предавал – он всегда был человеком, который, как в анекдоте, между капельками…“ // Газета „Бульвар Гордона“ № 52 (452) 2013,.
Шестдесетниците активно подкрепят „връщането към ленинските норми“, оттук и апологетиката на Ленин (поезия на Андрей Вознесенски и Евгений Евтушенко, пиеси на Михаил Шатров, проза на Егор Яковлев) като противник на Сталин и представянето на Гражданската война в романтична светлина (Булат Окуджава, Юрий Трифонов, Александър Мита).
Творбите в жанра на научната фантастика изиграват роля за създаването на положителен образ на комунистическото бъдеще, като първи и един от най-влиятелните върху настроението в обществото в края на 50-те – 60-те години е романът на Иван Ефремов „Мъглявината Андромеда“ (1957), философско-утопичен роман за комунистическото бъдеще на земната цивилизация, в което всеки свободно развива заложбите и талантите си. Сякаш в потвърждение на смелите мечти на писателите фантасти, периодът е белязан от успехи на СССР в изследването на космоса, които допринасят за повишаване на нивото на обществения оптимизъм.
Много от шестдесетниците стават убедени интернационалисти и привърженици на „свят без граници“. Неслучайно култовите фигури за тях са революционери в политиката и изкуството – Владимир Маяковски, Всеволод Майерхолд, Бертолт Брехт, както и писателите Ърнест Хемингуей и Ерих Мария Ремарк.
Терминът „шестдесетници“ Историкът А. В. Шубин отбелязва, че понятието „шестдесетници“ възниква за първи път през XIX век, когато с него се обозначават главно народниците и нихилистите. И вече през XX век, същото понятие се отнася към представители на поколението от периода на размразяването, и в частност към интелигенцията. Наричат ги още „деца на 20-ия конгрес“, където „за първи път партийната практика се разглежда не от гледна точка на интересите на „ пролетариата “, тоест на партийното ръководство, а от гледна точка на „общочовешкия“ морал, който веднага е възприет от млади общественици, учени и културни работници “. Той също така посочва, че антиномията между произвола на властта и индивидуалната автономия на индивида става основа на мирогледа на шестдесетниците. Според Шубин през 1960 – 1970 г. по-голямата част от това поколение се застъпва за „умерени демократични реформи в рамките на съществуващата система, техен идеал е демократичният социализъм „с човешко лице“. Той отбелязва, че сред тях са се появили много видни обществени и културни дейци – съветници на най-висшите съветски лидери, видни журналисти, режисьори и писатели. И също така, че „застоят“ на Брежнев, заменил размразяването, води до увлечението на младите към „постиженията на западните страни“. Това поражда три различни направления, като една част от влиятелните шестдесетници възприема позициите на уестърнизма и либерализма (Андрей Сахаров, Г. Померанц) или почвеничеството (Александър Солженицин, Игор Шафаревич, „селските писатели“), друга взема участие в дисидентското движение, а трета част емигрира от СССР.Шубин А. В. Шестидесятники// Мегаэнциклопедия Кирилла и Мефодия
Терминът „шестдесетници“ се утвърждава като резултат от публикуването на статия от критика С. Рассадин през декември 1960 г. в списание „Юность“, в която се прави аналогия между поколението писатели от края на 50-те години на XX век и демократичната руска интелигенция от 60-те години на XIX век, която активно се бори срещу царизма, инерцията и духовния упадък. Това определение на Рассадин става нарицателно за цялата епоха и поколението хора, които се противопоставят на тоталитарната политическа система, на строгата цензура и отстоява демократичните принципи, макар че самият Рассадин по-късно го нарича „само приблизителен псевдоним на времето“.Рассадин С. Время стихов и время поэтов // Арион. № 4. 1996
В другите съветски републики и страните от социалистическия лагер „шестдесетници“ се наричат подобни поколенчески субкултури, отчасти близки на руската (например, вж. раздел Украински шестдесетници).
Физици и лирици По това време възниква бурна дискусия кое е от първостепенно значение за обществото – науката или изкуствотоБогданов К. А. Физики vs. лирики: к истории одной „придурковатой“ дискуссии // „Новое литературное обозрение“. – 2011. – № 111. . Шестдесетниците се състоят от две взаимосвързани, но различни субкултури, наричани на шега „физици“ и „лирици“ – представители на научната, техническата и хуманитарната интелигенция.
Ако „лириците“ обичат главно поезията и живописта, „физиците“ държат да са в крак с научно-техническия прогрес, занимавайки се с изобретения. За тях Алберт Айнщайн и Лев Ландау са култови фигури, техни портрети украсяват апартаментите на обикновените хора, дори на тези, далеч от физиката. Естествено, „физиците“ се проявяват по-слабо в изящните изкуства, но системата за мироглед, която възникна в тяхната среда, е не по-малко забележима в съветската култура от 60-те и 70-те години. Представянето в романтична светлина на научните знания и научно-техническия прогрес, присъщо на „физиците“, оказва огромно позитивно влияние върху развитието на науката и целия съветски живот. В художествената литература възгледите на „физиците“ се проявяват не често, главно в жанра на научната и социална научна фантастика. Най-яркият пример за това е прозата на братя Стругацки, макар понякога да се отразява и в творбите на литературния реализъм (романът на Даниил Гранин „Иду на грозу“, филмът на Михаил Ром „Девет дни от една година“ и др.).
„Физиците“ (въпреки че личните им възгледи и хоризонти биха могли да бъдат доста широки) се считат за много по-обичани от държавата от „лириците“ – отчасти защото са необходими на огромната отбранителна индустрия на СССР. Такива взаимоотношения са отразени в стихотворението на поета Борис Слуцки „Физики и лирики“: „ Что-то физики в почёте, что-то лирики в загоне. Дело не в сухом расчёте, дело в мировом законе ”Физики и лирики // Энциклопедический словарь крылатых слов и выражений. – М.: „Локид-Пресс“. Вадим Серов. 2003. . Не е изненадващо, че към началото на 70-те години естетиката на „физиците“ се възприема от съветските официални власти и „научнофантастичният“ стил се превръща в архитектурна и дизайнерска норма за много страни от развития социализъм. Трябва да се отбележи, че в съответствие с концепцията на марксизма-ленинизма за плановата икономика на един творчески университет се падат дузина инженерни и технически университети.
Представители Литература Най-забележителните шестдесетници се проявяват в литературата.
Списание „Юность“, основано през 1955 г. и ръководено от Валентин Катаев, изиграва голяма роля през шейсетте години. То се печата в огромен тираж и е много популярно сред младите хора. Списанието разчита на млади и непознати прозаици и поети. Открива автори като Анатолий Гладилин, Василий Аксьонов и много други. Списанието описва търсенето на младото поколение на собствен път по „строителните площадки на века“ и в личния им живот. Героите привличат със своята искреност и отхвърляне на лъжата.Василий Аксенов, „Юность“ бальзаковского возраста. Воспоминания под гитару. „Октябрь“ 2013, № 8