Ледия Души () е албанска етноложка академик, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика и документалистика.
Известна е със своята поезия на албанския диалект геги, необичайно за страната, където публикуваното писане е почти изключително на албанския диалект тоски.
Биография и творчество Родена е на 21 юни 1978 г. в Шкодра, Северна Албания. В периода 1992 – 1996 г. учи в паралелката по английски език в Педагогическата гимназия „Шейназе Джука“ в Шкодра. Следва албанска филология в периода 1996 – 2000 г. във Факултета по социални науки на Университет „Луиджи Гуракуки“ в Шкодра.
След дипломирането си в периода 2001 – 2002 г. работи като учител по литература в частното средно общообразователно училище „Пиетер Мешкала“ в Шкодра, а в периода 2002 – 2007 г. е директор на сектор „Култура, младеж и спорт“ в общинското управление на Община Шкодра. Заедно с работата си участва в частен проект за изследване и прадставяне на град Шкодра като културно наследство и творчески град. В периода 2007 – 2009 г. е преподавател по албанска филология в катедрата по албанология на Филологическиа факултет на Белградския университет.
В периода 2009 – 2010 г. следва етнология и фолклор в Института за културна антропология и изкуствознание в Академията по албанологични изследвания, където получава магистърска степен. Заедно с обучението си работи до 2011 г. като съветник в Община Тирана. В периода 2011 – 2014 г. работи като ръководител на сдружение „Художествен дух на Шкодра“, в периода 2014 – 2015 г. е заместник-директор на Технологична гимназия „Хамди Бушати“ в Шкодра, а в периода 2015 – 2016 г. е заместник-директор на Гимназия по електротехника „Джерджи Канко“ в Тирана.
През 2016 г. получава докторска степен по етнология и фолклор от Института за културна антропология и изкуствознание в Академията по албанологични изследвания. В периода 2016 – 2018 г. е преподавател в Катедрата по хуманитарни науки и комуникации на Европейския университет в Тирана. От 2018 г. работи в Института за културна антропология и изкуствознание в Академията по албанологични изследвания. Академичните ѝ изследвания се фокусират върху фолклора и религиозните обреди, особено погребалните обреди в Северна Албания.
Ледия Души е най-известна с поетичното си творчество. Пише предимно на диалекта геги, използван в родния ѝ град в Северна Албания. Това я отличава от преобладаващото мнозинство албански писатели, които използват стандартния албански диалект тоски, използван в Южна Албания. Затова в началото на поетичната си кариерата получава обвинения, че разделя албанската нация.
Първата ѝ книга, стихосбирката „Ave Maria bahet lot“ (Аве Мария се превръща в сълзи), е издадена през 1997 г. Книгата получава през 1998 г. наградата „Сребърна писалка“ за дебют на Албанското министерство на културата. Следват стихосбирките ѝ „Зимна сесия“ (1999), „Никой не умира за мен“ (2003), „Мога да спя с връщането на птиците“ (2009), „В дълбока нишка кръв“ (2019) и „Жената не е мъж“ (2020). Поезията ѝ е повлияна от творчеството на модернисти като Езра Паунд.
Участва с поетични четения на Лайпцигския панаир на книгата 2011 и Франкфуртския панаир на книгата през 2006 г. Участник е в „Литературния колоквиум“ в Берлин, Германия през 2004 г. и в „Международен дом на авторите“ в Грац, Австрия през 2005 г. Нейни стихове са преведени на немски, полски, френски, македонски, гръцки, сръбски, италиански, и китайски.
В допълнение към собствената си поезия и академични разработки тя прави преводи на произведения от английски, испански и италиански, включително творби от Габриеле Д'Анунцио, Дилън Томас и Хорхе Луис Борхес.
Ледия Души живее със семейството си в Тирана.
Произведения Поезия Ave Maria bahet lot (1997) Seancë dimnash (1999) Askush nuk vdes për mue (2003) Me mujt me fjet me kthimin e shpendve (2009) N`nji fije t`thellë gjaku (2019) Femna s`asht njeri (2020)
Преводи „Безсмъртие и други есета“, философско есе на Хорхе Луис Борхес (2000) „Падането на съпруга“, роман от Сандро Веронеси (2006) „Жена бомба“, драма от Алън Граубард и Каролайн Макги (2008) „Играта на ангела“, роман от Карлос Руис Сафон (2010) „Марина“, роман от Карлос Руис Сафон (2010) „Събота с приятели“, роман от Андреа Камилери (2010) „Пражко гробище“, роман от Умберто Еко (2011) „Ема“, роман от Джейн Остин (2014) „Нулево число“, роман от Умберто Еко (2015) „Ан Болейн, семейна афера“, роман от Хилари Мантел (2016), в България издаден като „Вълци“
Източници
Библиография в „Goodreads“ Биография и библиография в „Албанска литература“ Биография в Академията по албанологични изследвания Биография и библиография в „Live encounters“
Категория:Албански преводачи Категория:Албански писателки Категория:Албански поетеси Категория:Албански учени Категория:Академици Категория:Етнолози Категория:Родени в Шкодра