Разложкият революционен район от Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Разложката кааза в Османската империя. Център на революционния район е Банско.

История До 1896 година революционни дейци в Разлога са Лука Поптеофилов от Белица, Иван Бележков от Годлево, Иван Каназирев от Мехомия, Константин Саев от Белица и Димитър Тодев от Банско. В учебната 1896/1897 година като учител в Банско от Щип е преместен лидерът на Организацията Гоце Делчев и разложката мрежа на ВМОРО се разширява. През ноември 1896 година Делчев заклева за член на Организацията и Лазар Томов, а след това урежда Мехомийския революционен комитет в състав Иван Бележков, председател, Иван Каназирев, секретар-касиер и Дафе Захов, Лазар Томов и Георги Рачев, членове. В 1897 година Иван Бележков е преместен като учител в Неврокоп и мястото му заема Иван Каназирев. В 1901 година той заминава на работа в София и е заместен от брат си Владислав Каназирев. През есента на 1902 година, след предупреждение за предстоящи обиски и арести на заподозрени, той и още около 70 души се прехвърлят през границата в свободна България. Сред тях е и Георги Кондев, но се разбира, че той е извън подозрение и е върнат в Мехомия, за да поеме председателството на комитета.

В Банско Гоце Делчев, преди да напусне града в края на 1896 година, урежда ръководното тяло на революционния район в Банско: Димитър Тодев, председател и секретар и членове Борис Тодев, Симеон Молеров (по-късно войвода), Иван Вапцаров (по-късно войвода), Иван Колчагов и Иван Хадживълканов. Основната тежест е поета от Димитър Тодев. В революционната организация влиза почти цялото население на Банско и от двете общини православната и протестантската и всички учители: главният учител Лазар Томов от Годлево, Костадин Молеров от Банско, Никола Попиванов от Долно Драглища, Илия Крантев от Скребатно, Михаил Решовалиев, Костадин Чучулайн и Костадин Кушьов и тримата от Банско, Иван Илиев от Скребатно, както и учителката Сола Сирлещова Колчагова от Банско. Ръководството урежда упражнения по стрелба в салона на училището. Организира и екскурзии в Пирин за упражнения по стрелба, като първата такава става в 1898 година в Бъндерица под връх Елтепе.

Знамето на революционния комитет в Разлога е направено от Райна Каназирева от Разлог, Елена Калайджиева от Неврокоп и други учителки. То не е използвано в боевете, а след това изчезва. Славчо Даскалов го описва така: „На червено-вишнов копринен плат с размери 150 на 75 см в полукръг, с бели копринени конци, било написано „Свобода или смърт“. В средата на знамето е извезана македонска мома с вързани отпред ръце с вериги, на нозете – също, но точно там се виждат скъсани халки от ръчната и крачната вериги. Над главата на момата – извезан бял кръст с ширит“.

След избухването на Илинденско-Преображенското въстание и когато чети на генерал Цончев и полковник Янков са вече в Пирин, в началото на септември 1903 година в Банско, в къщата на Петър Ушев, се събират водачи от околията. Събранието продължава цяла седмица и накрая се решава да се обяви въстание на 14 септември; разработва се и план. От Банско бойците трябва да се изпратят срещу противник в други места, тъй като в Банско няма турци и няма да се вдига въстание. За превземане на околийския град Мехомия - казармата и конака, се определя централно ръководство: поручик Владимир Каназирев, Владислав Каназирев, Петър Лачин, Георги Кондев, Атанас Попкостов и Димитър Чеканьов, като седалището е в къщата на Петър Тасе Хаджицки.

Бележки

Категория:ВМОРО Категория:Община Банско Категория:Община Разлог Категория:Община Белица Категория:Община Якоруда Категория:История на Банско Категория:История на Разлог Категория:История на Якоруда Категория:Основани в Османската империя през 1898 година