Стефания Туркевич-Лукянович () е украинска композиторка, пианистка и музиковед, призната за първата жена композитор в Украйна. Нейните творби са забранени в Украйна от Съветското управление.
Биография Стефания Туркевич-Лукянович е родена на 25 април 1898 г. в Лвов, Австро-Унгария. Дядото на Стефания (Лев Туркевич) и баща ѝ (Иван Туркевич) са свещеници. Майка ѝ София Кормошив (Кормошів) е пианистка, която е учила при Карол Микули и Вилем Курц. Придружава Соломия Крушелницка.Павлишин, Степанія Стефанівна. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лісовська-Лукіянович, БаК, Lviv 2004. Цялото ѝ семейство са музиканти и всички свирят на инструменти. Стефания свири на пиано, арфа и хармоника. По-късно композиторът си спомни детството и любовта си към музиката:
Стефания започва обучението си по музика при Васил Барвински. От 1914 до 1916 г. учи във Виена като пианист с Вилем Курц. След Първата световна война учи при Адолф Чибински в Университета в Лвов, като същевременно посещава лекциите му по теория на музиката в Лвовската консерватория.
През 1919 г. тя пише първата си музикална творба, „Литургію“, която е изпълнявана няколко пъти в катедралата „Свети Георги“ в Лвов.
През 1921 г. се обучава при Гуидо Адлер във Виенския университет, както и при Йозеф Маркс в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Завършва обученията си през 1923 г., като получава учителска диплома.
През 1925 г. тя се омъжва за Робърт Лисовски и пътува с него до Берлин, където живее от 1927 до 1930 г. и учи при Арнолд Шьонберг и Франц Шрекер. През 1927 г. се ражда дъщеря ѝ Зоя.
През 1930 г. тя пътува до Прага, Чехословакия, където учи при Зденек Нейдели в Карловския университет, и с Отакар Шин в Консерваторията в Прага. Учи и композиция при Витезслав Новак в музикалната академия. През есента на 1933 г. тя преподава пиано и става корепетитор в Консерваторията в Прага. През 1934 г. защитава докторска степен с дисертация на тема украинския фолклор в руските опери. Получава докторската си степен по музикознание през 1934 г. от Украинския свободен университет в Прага. Тя става първата жена от Галиция (тогава част от Полша), получила докторска степен.
Връща се в Лвов през 1934 г. До началото на Втората световна война работи като преподавател по музикална теория и пиано в Лвовската консерватория, и става член на Съюза на украинските професионални музиканти.
През есента на 1939 г., след съветската окупация на Западна Украйна, Стефания работи като учител и концертмайстор в Лвовската опера, а от 1940 до 1941 г. е доцент в Лвовската консерватория. След затварянето на консерваторията тя продължава да преподава в Държавното музикално училище. През пролетта на 1944 г. тя заминава за Виена. Бягайки от Съветския съюз, през 1946 г. тя се премества в Южна Австрия, а оттам – в Италия, където среща втория си съпруг, Нарциз Лукянович – лекар към британското командване.
През есента на 1946 г. Стефания се премества в Обединеното кралство и живее в Брайтън (1947 – 1951), Лондон (1951 – 1952), Бароу Гърни (близо до Бристол) (1952 – 1962), Белфаст (Северна Ирландия) (1962 – 1973) и Кеймбридж (от 1973 г.).
В края на 40-те години тя се връща към композирането. От време на време отново се изявява като пианистка, по-специално през 1957 г. в поредица от концерти в украински общности в Англия и през 1959 г. на концерт за пиано музика в Бристол. Била е член на Британското общество на жените-композитори и музиканти (съществувало до 1972 г.).
Нейната опера „Сърцето на Оксана“ е представена в Уинипег (Канада) през 1970 г. в Концертна зала Centennial, под художественото ръководство на сестра ѝ Ирена Туркевич-Мартинец.Winnipeg Free Press, June 6, 1970
Нейните композиции са модерни, но припомнят украински народни песни, когато не са експресионистични. Тя продължава да композира през 70-те години.
Стефания Туркевич-Лукянович умира на 8 април 1977 г. в Кеймбридж, Великобритания
Композиции Симфонични произведения Симфонія бр. 1 – Симфония № 1 – 1937 Симфонія бр. 2 (а) – Симфония № 2 (а) – 1952 г. Симфонія бр. 2 (b) (2-гий вариант) – Симфония № 2 (b) (2-ра версия) Симфонієта – Симфониета – 1956 Три Симфонічни Ескизи – Три симфонични скици – 3-та травня, 1975 Симфонична поема – Симфонична поема „La Vita“ Космическа симфония – 1972 г. Суіта за подвійного струнно оркестру – Сюита за двустранен струнен оркестър Фантазия за двустранен струнен оркестър
Балети Руки – Момичето с изсъхналите ръце – Бристол, 1957 Перли – Колието Весна (Дитячий балет) – Пролет – (Детски балет) 1934 – 1935 Мавка (а) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст Мавка (б) – Мавка – ‘Горската нимфа’ – 1964 – 67 – Белфаст Страхопуд – Плашило – 1976 г.
Опери Мавка – Mavka – (недовършена) на база на горската песен от Леся Украинка
Детски опери „Цар Ох“ или Серце Оксани – Цар Ох или Сърцето на Оксана – 1960 „Куць“ – Младият дявол „Яринний градчик“ – Зеленчуков парцел (1969)
Хорови произведения Литургія 1919 Псалом към Шептицкий (Псалом Шептицькому) До Бою Триптих Колискова (А-а, котика нема;) 1946
Камерно–инструментални произведения Соната за цигулка и пиано (1935) (а) Cтрунен квартет (1960 – 1970) (б) Cтрунен квартет (1960 – 1970) Трио за цигулка, виола и виолончело (1960 – 1970) Квинтет за две цигулки, алта, виолончело, пиано 1960 – 1970 – Пиано квинтет Тріо для флейти, кларнету, фагота 1972 – Вятърно трио
Клавирни произведения Варіації на Українську тему 1932 – Вариации на украинска тема Фантазия: Суїта фортепянна на украински теми – Фантазия: Сюита за пиано на украински теми 1940 Импромпту – Експромт 1962 Гротеск – Гротеска 1964 Гірська сюїта – Mountain Suite 1966 – 1968 Цикл п’єс за деца – Цикъл на парчета за деца 1936 – 1946 Українські коляди та щедрівки – украински коледни песни и Щедривка Вистку голосить – Добри вести Коледа с Арлекин 1971
Разни Серце – Сърце – Соло глас с оркестър Лорелеї – Лорелей – Разказвач, хармоний и пиано 1919 – думи на Леся Украинка май – май – 1912 г. Тема народна песен – Фолклорни песни На Майдані – Площад на независимостта – пиано Не пиду до леса с конечкамі – Лемківська пісня – Лемки песен за глас и струни
Източници
Библиография Сокіл-Рудницька М. Пам’яті Стефании Лукіянович // Вільне Слово. – Торонто, 1977. – 9 и 16 юли. – С. 3. Вовк В. Парастас за Стефании Туркевич-Лукіянович // Наше Життя. – Ню Йорк, 1992. – Ч. 5. – С. 6 – 9. Стельмащук Р. Забутий львівський композитор-неокласик (штрихи до творческото портрета Стефании Туркевич) // Музика Галичини (Musica Galiciana) / Материали Други международни конференции. – Львів, 1999. – С. 276 – 281. Павлишин С. Перша українська композиторка // Наше Життя. – Ню-Йорк, 2004. – Ч. 1. – С. 14 – 16. Павлишин С. Перша українська композиторка: Стефанія Туркевич-Лисовська-Лукіянович. – Львів, 2004. Карась Г. Статика и динамика на жанра на детската опера в творчеството на композиторите на Українската диаспора ХХ ст. // Висник на държавната академия на ръководството на кадрите на културата и изкуствата. – Київ, 2010. – No 2. – С. 89 – 93. Яців Р. Роберт Лисовський (1893 – 1982): дух линии. – Львів, 2015. – С. 11, 13, 79 – 84, 91.
Външни препратки Ukrainian Art Song Project – Stefania Turkewich Stefania Turkewich: Galicians I |The Art Songs Музично-меморіальний музей «Цар Ох» або Серце Оксани – The Heart of Oksana Фільм про Стефанію Туркевич – Film about Stefania Turkewich Світова прем’єра Першої симфонії Стефанії Туркевич – The world premiere of Stefania Turkewich’s First Symphony Три симфонічні ескізи – Three Symphonic sketches – World Premier Концерт-присвята до 120 року з дня народження Стефанії Туркевич – Concert dedicated to the 120th anniversary of the birth of Stefania Turkewich Прем'єра. Стефанія Туркевич-Лукіянович „Серце Оксани“ опера – Premiere. Stefania Turkewich-Lukiyanovich „Heart of Oksana“ opera.
Категория:Украински композитори Категория:Възпитаници на Карловия университет