Вадѝм Давѝдович Биберга̀н () е руски композитор, народен артист на Руската федерация, член на Съюза на композиторите в Санкт Петербург.
Пише музика за театрални постановки, филми, за руски народни инструменти, създава симфонични и камерни композиции. Кино-Театр/Вадим Биберган/Биография
Биография Вадим Давидович Биберган е роден на 24 януари 1937 г. в Москва. Баща му Давид Абрамович Биберган е с еврейски произход, офицер от кариерата и семейството често се мести – преди началото на Втората световна война живеят в Ленинград, през 1941 двамата с майка му Вера Сергеевна, са евакуирани в град Галич, а баща му остава в Ленинград. Той е командир на 17-а автобригада, която на 22 ноември 1942 г. осигурява ледения път по Ладожкото езеро – „Пътят на живота“. Две години по-късно евакуираните се завръщат и всички се местят в Москва. През 1945 г. баща му е назначен за началник на кабинета на Висшето офицерско училище в Ораниенбаум (днес Ломоносов) и семейството отново се мести. Союз композиторов Свердловской области Биберган Вадим Давидович Галичские известия ...в город, который нас спас – интервю с Вадим Биберган Първото активно запознаване с музиката на Вадим става през 1944 г., когато баща му изпраща на момчето трофеен немска акордеон и той започва да свири различни мелодии по слух.
Година по-късно бащата е преместен в Свердлвск (днес Екатеринбург), а Вадим започва да учи в известното 37-о училище, заедно с актьора Александър Демяненко и режисьора Глеб Панфилов. Уральская государственная консерватория имени М.П. Мусоргского/Вадим Давидович Биберган Първоначалното си музикално образование получава в Детската музикална школа No1 и след това в музикалното училище към Уралската консерватория, където учи в класа на Н. М. Хлопков. Като основен предмет избира композиция и учи пиано факултативно. Съученик е с композитора Владислав Казенин, с Леонид Каплан, един от водещите виолисти на Русия, с музиколога Наталия Вилнер, с Алексей Демидович и известния пианист Игор Палмов. Свердловская филармония/Биберган Вадим (фортепиано)
В студентските си години Вадим Биберган преминава два кръга от Международния конкурс „Чайковски“. През 1960 г. завършва Уралската държавна консерватория „Мусоргски“ в град Екатеринбург със специалност пиано. Учи в класа по пиано на Наталия Позняковская, а през 1961 г. завършва и класа по композиция на Виктор Трамбицки. Дипломната му работа по композиция е „Поема на борбата“ за симфоничен оркестър. През 1967 г. завършва следдипломното си обучение в Ленинградската държавна консерватория при Дмитрий Шостакович с дисертацията „Симфоничен концерт за пиано и оркестър“. Санкт-Петербургский государственный институт культуры/Биберган Вадим Давидович
През 1968 г. Биберган става преподавател в Уралската държавна консерватория, а от 1978 г. – в Ленинградския университет за култура и изкуства като професор по инструменталистика.
Биберган е един от организаторите на Младежката секция към Уралския клон на Съюза на композиторите (1961 – 1965). Там той събира композиторите Николай Берестов, Евгений Гудков, Владислав Казенин, Маргарита Кесарева, Л. Манжигеев, Г. Селезньов, музиколозите Наталия Вилнер и Любов Марченко, певците А. Ковальова, Ю. Морозов, В. Пасиков, инструменталистите Леонид Болковски, В. Горелик, Игор Палмов, И. Чуфарова.
През 1993 г. получава званието заслужил артист на Русия, а през 2007 г. – народен артист на Руската федерация. През 1995 получава академичното звание професор.
Биберган непрекъснато развива себе си в различни аспекти. В последните години повишава квалификацията си със следните специалности: 2016 – Информационни технологии в организацията на образованието, 2016 – Психологическа и педагогическа подкрепа на студенти с увреждания в образователното пространство на университета, 2018 – Перспективи за психолого-педагогическата работа в съвременните образователни институции, 2019 – Психологическа и педагогическа подкрепа на студенти с увреждания в университетите, 2019 – Електронна информационна и образователна среда в университета, 2019 – Първа помощ.
Творчество Биберган работи в различни музикални жанрове – театрален, симфоничен, камерен, песенен и в областта на музиката за руски народни инструменти. Творбите му са включени в репертоара на много известни музиканти и се изпълняват постоянно в различни градове на Русия, Германия, САЩ, Англия, Италия, скандинавските страни, Япония, Бразилия и други държави. Личности Петербурга/Вадим Биберган
Симфонична музика Уралският период на творчеството на Биберган включва както миниатюри – инструментални пиеси, романси, поп и популярни песни, хорови аранжименти на народни мелодии, така и симфонични произведения – „Поема за борбата“ за симфоничен оркестър (1961), Симфония – концерт за пиано и оркестър (1966), „Песни за мъжеството“ (1969), сюитата „Руски детски стихове“ (1969), „Променадна сюита“ (1972).
Биберган възстановява, частично оркестрира и изпълнява композицията на балета „Балда“ по музика на Шостакович за анимационния филм „Приказката за жреца и неговия работник Балда“, създаден по приказка на Пушкин с либретист и хореограф В. Василиев. Премиерата на балета е на 9 юни 1999 г. в Болшой театър.
Творбите на Вадим Биберган са включени в репертоара на много известни музиканти, а самият композитор често е член на журито на международни, регионални и градски детски и младежки конкурси за пиано и композиция.
В продължение на дълги години свири в дует на пиано с пианиста Вадим Палмов. В репертоара им влизат композиции от златния фонд на клавирната музика, произведения на съвременни автори, включително на самия Биберган. Правят изпълнения и по програмата „Шостакович и неговите ученици“, която включва произведения на Генадий Белов, Борис Тишченко, композиции на Биберган и на самия Шостакович. За сюитата „Страдание“ за пиано на 4 ръце и за композициите си за този ансамбъл е отличен с Гран-при и втора награда на Втория международния конкурс за композиция за пиано ансамбли в Япония през 1993 г.
Народна музика В работата си Биберган обръща сериозно внимание на музиката за руски народни инструменти и творбите му са много популярни в цялата страна. Те присъстват постоянно в програмите на водещите народни оркестри в страната – на Н. Осипов, на В. Андреев, оркестъра на телевизията и радиото. Произведенията му често се свирят и от образователни и самодейни групи.
Сред неговите специални успехи е Концертът за оркестър от руски народни инструменти и звънчати гусли – инструмент с ярко и силно звучащи метални струни, съдържащи злато и мед. Често изпълнявани са Кадрил за ансамбъл от народни инструменти, „Веселый Торжок“, Малък концерт за оркестър от руски народни инструменти, „Празничен звън“, Концертната пиеса за ансамбъл от звънчати гусли и оркестър от руски народни инструменти. Широко известна е неговата сюита „Руски детски рими“ – иновативно произведение, което разкрива неизползваните дотогава възможности на народните инструменти.
Филмография и театрални постановки Биберган започва да се занимава с филмова музика още в Свердловск и продължава и в Санкт Петербург. Работи с редица забележителни филмови майстори като В. Хотиненко, Я. Лапшин, Б. Галантер, О. Янковски. Дългогодишна творческа работа го свързва със съученика му Глеб Панфилов. Той е създател на саундтрака към всички негови режисьорски творби.
Автор е на музиката към повече от 90 филма, включително „Началото“, „Майка“, „Тема“, „Чича“ на режисьора Виталий Мелников, „Дим“, „Прферанс в петък“ и „Вторият опит на Виктор Крохин“ на режисьора Игор Шешуков, „Извинете“ на Ернест Ясан, „Васа“ и много други. Романсите от тези филми продължават своя независим концертен живот и са често изпълнявани от водещи певци, подобно на други песни на Биберган. Те звучат в програмите на майсторите на националната сцена – Йосиф Кобзон, Едуард Хил, Валентина Толкунова, Елена Камбурова и други. Биберган е написал над 100 песни и романси като „Салют за победата“, посветена на 70-годишнината от края на войната. Аргументы и факты/Нижни Новгород/Где же музыка? Вадим Биберган – о великом учителе и безликом синтезаторе
Като композитор си сътрудничи с много от театрите в Русия. Написва музика за представления в Болшой театър, в Московския художествен театър, в Ленинградския драматичен и комедиен театър, в Болшой драматичен театър „Товстоногов“, в театър „Станиславски“ и други.
Педагогическа дейност От 1968 г., след дипломирането си, Биберган става педагог в Уралската държавна консерватория, където работи в продължение на 10 години. Преподава композиция, оркестрация, четене на партитури и инструментални изследвания. В лекциите си той придава изцяло нов облик и интерпретация на традиционния и съвременен фолклор. Сред учениците му са Анатолий Нименски, Аркадий Нестеров, Т. Густомесова и А. Егоров.
През 1978 г. се мести в Ленинград и започва работа в Ленинградския университет за култура и изкуства като професор по инструменталистика. Биберган има 55 години трудов стаж, от които 53 са свързани с преподавателска дейност. През годините преподава инструменталистика, инструменталистика за ансамбли от народни инструменти, четене и анализ на партитури.
Награди
1972 – Награда на уралския комсомол 1987 – Голямата награда на „Златна мечка“ на XXXVII Международен филмов фестивал в Берлин, за музиката към филма „Тема“ 1993 – Заслужил деец на изкуството на Русия 1993 – Гран-при на Международния конкурс за композитори за пиано в Токио за сюитата „Страдание“ 2003 – Орден на дружбата 2003 – Награда на губернатора на Санкт Петербург и за музиката към филмите „На половината път до Париж“, „Ела да ме видиш...“ и „Романови. Венценосното семейство“ 2007 – Народен артист на Русия
Произведения Произведения за музикален театър 1987 – „Даващи надежда“ – мюзикъл, Московски оперетен театър
Произведения за оркестър 1959 – Ноктюрно 1960 – Сюита на уралски теми 1961 – Поема за борбата 1966 – Симфония-концерт за пиано и оркестър, посветена на преподавателката му Наталия Позняковская 1980 – Ария за пиано и орестър. 1995 – „Нора“ – полка за 2 пиана на 8 ръце и симфоничен оркестър 1997 – Партита за струнен оркестър и пет соло инструмента 2007 – Вариации на тема от Дмитрий Шостакович 2008 – „Малкият лорд“ – сюита за симфоничен оркестър
Хорови творби 1968 – „В памет на първите защитници на „Октомври“ – 12 хорала за смесен хор и симфоничен оркестър по стихове на Александър Блок 1969 – „Тържествена ода за Ленин“ 1971 – Кантата за детски хор с оркестър 1976 – „Посвещение на Павел Бажов“ – кантата преди 1978 – „Но пасаран!“ – Балада в памет на Рубен Ибарури за бас и хор със съпровод на пиано, по текст на Давид Лившиц 2003 – „Червената лодка“ за детски хор и оркестър от народни инструменти, по текст на Александър Долски 2003 – „Песен за Родината“ за детски хор и пиано, по текст на А. Пудвал.
Камерни инструментални произведения 1955 – Малки прелюдии за пиано 1955 – Квинтет за пиана 1956 – „По картини на съветски художници“ – сюита за пиано „Тачанка“, по картината на Митрофан Греков 1957 – Сонатина за пиано 1962 – Трио с четец, по текстове на Муса Джалил 1966 – Антично дивертименто за кларинет, фагот, валдхорна и ударни инструменти 1968 – Дует за виола и пиано 1970 – Пиеси за виола, виолончело и пиано 1972 – Променадна сюита за ансамбъл от духови и ударни инструменти 1976 – Марш за пиано на 4 ръце 1988 – „Вариации на латвийска тема“ за 2 пиана 1991 – Концертна полка „Нора“ за 2 пиана на 8 ръце 1992 – „Три страдания“ за пиано на 4 ръце 1992 – „Далечното близко“ – лесни пиеси за пиано на 4 ръце: „Шарманка“, „Въртележка“, „Разходка“, Отзвуци от театъра“, полката „Пеперуда“, Менует-пицикато, Марш 1992 – „Музикална въртележка“ – пиеси за ксилофон, пиано и ударни инструменти 1992 – Сюита в ретро стил за бас квинтет 1992 – „Забравена мелодия“ за пиано 1992 – „Приказка за Урал“ за пиано
Композиции за народни инструменти 1957 – „Пролетен хоровод“ за балалайка и пиано 1969 – „Руски детски стихчета“ – концертна сюита за женско вокално трио и ансамбъл от народни инструменти