Короната на безсмъртието е литературна и религиозна метафора, традиционно представена в изкуството първо като лавров венец, а по-късно като символичен кръг от звезди (често корона, тиара, хало или ореол). Короната се появява в редица барокови иконографски и алегорични произведения на изкуството, за да покаже безсмъртието на носителя.

Корони от венци Древен Египет В Древен Египет „короната на оправданието“ е венец, поставен върху починалия, за да представи победата над смъртта в отвъдното, в подражание на възкръсналия бог Озирис. Направен е от различни материали, включително лавър, палма, пера, папирус, рози или благородни метали, с многобройни примери, представени на Фаюмските портрети от римския императорски период.Lorelei H. Corcoran and Marie Svoboda, Herakleides: A Portrait Mummy from Roman Egypt (Getty Publications, 2010), p. 32.

Древна Гърция В Древна Гърция венец от лавър или маслина се присъжда на победители спортисти и по-късно поети. Сред римляните генералите, празнуващи официален триумф, носели лавров венец, чест, която по време на Империята била ограничена до императорското семейство. Поставянето на венеца често се наричаше „коронясване“ и връзката му с безсмъртието е била проблематична; трябвало е да осигури безсмъртието на носителя под формата на трайна слава, но на триумфаторът също е напомнено за мястото му в смъртния свят: традиционните tableaux (модели, често роби, представящи сцена от история; живи картини) шепнат непрекъснато в ухото на генерала  – „Помни, че си смъртен".For a full discussion, see Mary Beard, The Roman Triumph (Harvard University Press, 2007), passim, limited preview online. Погребалните венци от златни листа са свързани особено с посветени в религиозните мистерии.Mark J. Johnson, „Pagan-Christian Burial Practices of the Fourth Century: Shared Tombs?“ Journal of Early Christian Studies 5 (1997), p. 45, citing Minucius Felix, Octavius 28.3 – 4.

Ранно християнство От раннохристиянската епоха изразът „венец на безсмъртието“ е широко използван от отците на църквата при писания за мъченици; безсмъртието вече бива както на репутацията на земята, така и на вечния живот на небето. Обичайният визуален атрибут на мъченик в изкуството е палмова клонка, а не венец. Фразата може да произхожда от библейски препратки или от инциденти като този, докладвани от Евсевий Кесарийски (Bk V от История), описващи преследването в Лион през 177 г., в което той се позовава на буквални корони, а също така внася атлетична метафора за „короната на победителя“ в края.

Вижте също Корона от звезди Лавров венец Свещен Граал

Източници

Категория:Иконопис