Седемте добродетели, още седемте християнски добродетели или небесни добродетели, са морална категория в християнската етика, използвана от Римокатолическата църква, като противовес на седемте смъртни гряха.

Основополагащо богословско наставление, което събирателно описва всички догми и фундаментални въпроси на вярата на Католическата църква – катехизисът, определя добродетелта като „обичайно и твърдо разположение да върши доброто.“Catechism of the Catholic Church, §1803 Традиционно седемте християнски добродетели съчетават четирите класически кардинални добродетели на благоразумието, справедливостта, умереността и смелостта (или сила) с трите богословски добродетели на вяра, надежда и милосърдие. Те първоначално са приети от отците на Църквата като просто „Седемте добродетели“ и не бива да се бъркат със „Седемте главни добродетели“.

Фундаментални добродетели Гръцките философи Аристотел и Платон разглеждат умереността, мъдростта, справедливостта и смелостта като четирите най-желани черти на характера. „Премъдрост Соломонова“ е една от седемте книги на мъдреците, включени в Септуагинта. Мъдрост 8:7 гласи, че плодовете на Мъдростта „... са добродетели; защото тя учи на умереност и благоразумие, справедливост и твърдост и нищо в живота не е по-полезно за хората от тях.“

Моралните добродетели са нагласи и добри навици, които управляват действията, страстите и поведението на човека според разума; и са придобити с човешки усилия.CCC §1804 Имануел Кант казва: „Добродетелта е моралната сила на волята при спазването на повелята на дълга“.Rickaby, John. „Fortitude.“ The Catholic Encyclopedia Vol. 6. New York: Robert Appleton Company, 1909. 6 April 2017 Основните добродетели са благоразумието, справедливостта, твърдостта и умереността.

Благоразумието ( – „да гледаш напред, проницателност“) е способността да се управляваш и дисциплинираш чрез разума.Prudence—Definition and More from the Free Merriam-Webster Dictionary. Merriam-webster.com (2012-08-31). Нарича се Auriga virtutum („колесницата на добродетелите“), тъй като води другите добродетели.CCC §1806 Справедливостта е добродетелта, която регулира човека в отношенията му с другите. С правосъдието са свързани добродетелите на религията, благочестието и благодарността.One or more of the preceding sentences incorporates text from a publication now in the public domain: Waldron, Martin Augustine (1912). „Virtue“ – https://www.newadvent.org/cathen/15472a.htm. In Herbermann, Charles (ed.). Catholic Encyclopedia. 15. New York: Robert Appleton Company. Retrieved 6 April 2017. Твърдостта Тома Аквински нарежда на трето място след благоразумието и справедливостта и приравнява със смела издръжливост. Търпението и постоянството са добродетели, свързани със силата на духа. Умереността е добродетелта, която въздържа в съответствие с разума желанията и удоволствията на чувствения апетит. С умереността са свързани добродетелите на съвестта, смирението и кротостта.

Философите признават взаимната свързаност на добродетелите, така че смелостта без предпазливост рискува да се превърне в обикновена глупост. Аквински е намерил взаимовръзка между практическата мъдрост (prudentia) и моралната добродетел. Това често се нарича „Единството на добродетелите“.Annas, Julia. The Morality of Happiness (Oxford; Oxford University Press, 1993), pp. 73 – 84 Аквински също твърди, че има значение не само какво прави човек, но и как го прави. Човекът трябва да се стреми към добър край и също така да направи правилен избор относно средствата за тази цел. Моралните добродетели насочват човека да се стреми към добър край, но за да се гарантира, че той прави правилния избор относно средствата за добра цел, човек се нуждае от практическа мъдрост.Aquinas. Commentary on the Nicomachean Ethics, Book VI, Lecture XI, ##1279 – 1280

Седемте добродетели и седемте смъртни гряха Списък на „Седемте главни добродетели“, които понякога се наричат просто „Седемте добродетели“ и които се противопоставят на Седемте смъртни гряха, се появява по-късно в епична поема, озаглавена Психомахия, или Битка / Състезание на душата. Description of Seven Capital Virtues vs: Seven Capital Sins. History of the Seven Capital Virtues Написана от Пруденций, християнски управител, починал около 410 г., това води до битката между добрите добродетели и злите пороци. Огромната популярност на това произведение през Средновековието спомага за разпространението на концепцията за светата добродетел в цяла Европа.

След като папа Григорий I публикува списъка му със седем смъртни (капитални) греха през 590 г., седемте основи на добродетелите стават целомъдрие, сдържаност, милосърдие, старание, търпение, доброта и смирение. Казва се, че практикуването им предпазва човек от изкушението от седемте смъртни греха.

В Библията, седемте смъртни гряха се появяват в писанията за Содом и Гомор.

Теологична систематизация:

№ добродетел гряхбългарскилатинскибългарскилатинскидемон на греха1 целомъдрие castitas похот luxuria Асмодей2 лишение frenum чревоугодие gula Велзевул3 щедрост liberalitas алчност avaritia Мамон4 трудолюбие industriaленост acedia Белфегор5 търпение patientia гняв ira Сатана6 доброта humanitas завист invidia Левиатан7 смирение humilitas горделивост superbia Луцифер

Теологични добродетели Традиционното разбиране за различията в природата на фундаменталните и богословските (теологични) добродетели е, че последните не са напълно достъпни за хората в естественото им състояние без помощта на Бог.

Вижте още Седемте смъртни гряха

Източници

Категория:Аскетизъм Категория:Християнска етика Категория:Списъци за култура Категория:Духовност Категория:Добродетел Категория:Седемте добродетели