Борис Александров Воронцов-Веляминов (, ) е украински и руски астрофизик, професор в Московския държавен университет, член-кореспондент на Академията на педагогическите науки на СССР, специалист по изследване на нови звезди и газообразни мъглявини. Энциклопедия „Всемирная история“/Воронцов-Вельяминов Борис Александрович Большая биографическая энциклопедия/Воронцов-Вельяминов Борис Александрович

Биография Борис Александров Воронцов-Веляминов е роден на 14 февруари 1904 г. в град Екатеринослав (днес Днипро), в семейството на Александър и Мария Воронцов-Веляминови. Произхожда от дворянския род Воронцови-Веляминови. Баща му е един от ръководителите на Южната железопътна линия, а майка му е художничка. Като дете сам си прави телескоп и пише писмо до френския астроном Камий Фламарион. Получава от него като подарък книги по астрономия. В началото на 1920-те години семейството се мести в Москва, като първо живее в железопътен вагон, а след това получава комунален апартамент в центъра на града. Geni/Борис Александрович Воронцов-Вельяминов

Борис учи и завършва Втора гимназия в града. Момчето проявява сериозен интерес към астрономията и затова посещава кръжока по астрономия, организиран от украинския физик и астроном Олександър Аленич. След като завършва гимназията, е приет без изпит във Физико-математическия факултет на Московския университет, който завършва през 1925 г. Като студент през 1921 г. организира колектив от наблюдатели „Колнаб“, в който влизат станалите по-късно известни астрономи Павел Паренаго, Евалд Мустел, Всеволод Федински, Сергей Всехсвятски и други. Энциклопедия Кругосвет/Воронцов-Вельяминов Борис Александрович Членовете на „Колнаб“ се занимават основно с наблюдение на променливи звезди с помощта на призматичен бинокъл.

От 1924 г., още преди края на студентските си години, Борис работи в Астрофизичния институт „Щернберг“ в Москва. През 1940-те години той организира създаването на Отдела за нови звезди и газообразни мъглявини към института и го ръководи в продължение на десетилетия. От 1931 г. е научен сътрудник в същия институт.

През април 1933 г., заедно с група московски астрономи, Борис Воронцов-Веляминов е арестуван и прекарва два месеца в затвора Бутирка. Младите астрономи са обвинени в „антисъветски“ настроения и по-специално в това, че се обявяват срещу намесата на партията в научната работа. Алина Еремеева, специалист по история на астрономията, пише, че това се отразява на кариерата на Воронцов-Веляминов, който никога не е избран в Академията на науките на СССР. Допълнителна причина за това е фактът, че в една от книгите си със задачи по астрономия той публикува една задача от учебник на професор Всеволод Стратонов, изгонен от СССР за протест срещу намесата на партията в работата на университетите. Арестът, макар и кратък, засяга освен кариерата, и здравето на Воронцов-Веляминов. Мемориал – Топография терора/Краснопресненская обсерватория МГУ (ГАИШ)

От 1941 до 1943 г. Воронцов-Веляминов ръководи астрофизичния отдел на Института по астрономия и физика на Казахстанската академия на науките. В периода 1950 – 1953 е ръководител на Отдела за звездна астрономия към него, а от 1953 до 1979 г. оглавява Отдела за нови звезди и газообразни мъглявини към института. Летопись Московского университета/Воронцов-Вельяминов Борис Александрович

През 1934 г. става професор, през 1935 получава званието доктор по физико-математическите науки, без защита на дисертация. През 1947 г. става член-кореспондент на Академията на педагогическите науки на РСФСР, а от 1968 г. е и член-кореспондент на отдела за общо средно образование на Академията на педагогическите науки на СССР. Энциклопедический словарь/Воронцов-Вельяминов Борис Александрович Российская педагогическая энциклопедия/Воронцов-Вельяминов Борис Александрович Участник е във Великата отечествена война.

Воронцов-Веляминов е всестранно развита личност. Между цялата си научна и педагогическа дейност успява и да пътешества. През 1927 – 1928 г. участва в две геолого-географски експедиции в района на селището Архиз в Карачаево-Черкезия, където открива и описва нов кавказки ледник и планински проход, носещи днес неговото име. Освен това е кинолюбител и снима филмчета с различни каскади, пише поезия, занимава се с фотография.

Борис Александров Воронцов-Веляминов умира на 27 януари 1994 г. в Москва и е погребан във Ваганковското гробище.

Научна дейност Преди войната, в Астрономическия институт „Щернберг“, Воронцов-Веляминов се занимава с проучвания на газообразните мъглявини. Институтът се фокусира върху изследвания на звездната динамика и променливите звезди. Активно се развиват нови направления – небесна механика и динамична космогония, кометна астрономия, морска гравиметрия.

Воронцов-Веляминов се изгражда като виден астроном и публикува редица трудове по история на астрономията в Русия и Съветския съюз. Научни му трудове са посветени на различни въпроси на астрофизиката – нестационарни звезди, мъглявини, галактики, комети, както и на историята на астрономията. Изучава подробно мъглявините и галактиките, работи върху методи за определяне на яркостта им, разстоянията до планетарните мъглявини и температурата на ядрата им. Резултатите от неговите измервания на яркостта на звездните купове потвърждават съществуването на абсорбция в междузвездната среда. През 1930 г., едновременно с швейцарско-американския астроном Робърт Тръмплър, доказва съществуването на такава среда, която поглъща светлината на звездите. През същата година за първи път изследва разпределението на газовете в главите на кометите и доказва въртенето на ядрата им. През 1931 г. изказва твърдението, че междузвездните облаци се образуват по време и в резултат на изхвърляне на газове от повърхността на звездите.

През 1933 г. предлага оригинален полуемпиричен метод за определяне на разстоянията до планетарните мъглявини и метод за определяне на температурите на ядрата им. Занимава се с тяхната класификация и публикува няколко каталога с информация за такива мъглявини. През 1941 г. публикува със свои корекции и допълнения известната „Популярна астрономия“ от Фламарион. През 1946 г. забелязва, че белите и сини свръхгиганти, звездите от типа Волф-Райе, ядрата на планетарните мъглявини, новите и новоподобните звезди и белите джуджета образуват на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел непрекъсната „синьо-бяла“ последователност.

Открива около 1200 системи от взаимодействащи галактики и предлага приетото и досега тяхно название. През 1959 г. и 1977 под негово авторство излизат 2 атласа и каталог, съдържащи информация за 355 от тях със снимки на няколкостотин такива галактики. Създава и каталог на интегралните фотографски величини на кълбовидните сферични купове в Галактиката. Обяснява образуването на нишки в галактиките с движението на газове по силовите линии на магнитните полета. През 1960-те открива много неизследвани досега морфологични характеристики на такива галактики, показва незадоволителната класификация на Едуин Хъбъл и се заема с тяхната систематизация. Заедно с колеги през 1961, 1972 и 1974 г. публикува Морфологичен каталог на над 30 000 галактики.

През 1973 г. излиза монографията му „Извънгалактическа астрономия“. Автор е на монографията „Очерци за историята на астрономията в Русия“ и на биографията на френския математик, астроном и физик Пиер-Симон Лаплас, публикувана през 1937 г. в поредицата „Животът на известните хора“. Той е и главен редактор на изданието „Енциклопедичен речник на младия астроном".

Трудове 1934 – Каталог на планетарните мъглявини и тяхното статистическо изследване 1935 – Астрономия за 10 клас 1935 – Галактически мъглявини 1937 – Пиер-Симон Лаплас 1940 – Курс по практическа астрофизика – учебник 1945 – Има ли живот на планетите? 1947 – Успехите на съветската астрономия 1947 – Произходът на небесните тела 1947 – Синьо-бялата последователност в диаграмата на Ръсел 1948 – Газови мъглявини и нови звезди 1951 – Очерци за Вселената с минимум 7 последващи издания 1952 – Светът на звездите 1955 – Произходът на небесните тела 1956 – Очерци за историята на астрономията в Русия 1957 – Сборник от задачи и упражнения по астрономия, 4-то издание 1957 – Астрономия – 11-о издание 1959 – Атлас и каталог на взаимодействащите галактики, ІІ издание – 1976 г. 1960 – Очерци за историята на астрономията в СССР 1962 – 1974 – Морфологичен каталог на галактиките в 5 тома – съавтор 1963 – Просторите на галактиките 1973 – Извънгалактическа астрономия 1980 – Очерци за Вселената. 1980 – Сборник от задачи по астрономия 1986 – Астрономите Иля Колчински, А.А. Корсун и М.Г. Родригес – Биографичен справочник

Педагогическа дейност Наред с научната си работа Воронцов-Веляминов се занимава и с педагогическа дейност, тъй като приема разпространението на знанията за Вселената и развитието на интереса на младите хора към астрономията като изключително важна задача. Започва педагогическата си кариера през 1924 г. в Държавния астрономически институт „Щернберг“. От 1934 г. преподава в Московския държавен университет, Московския държавен и Московския областен педагогически институт. Чете курсовете „Нови звезди“, „Дифузна материя“ и „Звездна астрономия“.

С името му е свързано формирането и развитието на курса по астрономия и методите за преподаването му в средните училища. От 1935 г. във всички училища се използва неговия учебник „Астрономия“. Обръщайки голямо внимание на развитието на астрофизичните методи и изследвания и с желанието да внуши на своите ученици интерес и любов към наблюдението, разработва система от задачи за астрономически наблюдения – „Курс по практическа астрофизика“. През 1980 г. съставя „Сборник от задачи по астрономия“ и дава възможност на учениците да се занимават с непосредствени наблюдения, като ползват учебен астрономически календар и карти на звездното небе. Такъв подход позволява да се осъществи диференцирано обучение и да се приучат децата към самостоятелна работа.

Заедно с чисто научните си трудове, той пише научно-популярната работа „Очерци за Вселената“, превърнала се в една от най-популярните книги по астрономия с цели 8 издания от 1950 до 1980 г. Пише също учебници и различни учебни помагала по астрономия. Един от тях е издаван многократно от издателство „Просвещение“ в продължение на повече от 30 години.

Награди и памет 1963 – Награда „Бредихин“ на Академията на науките на СССР и медал на АН на СССР за открития на нови астрономически обекти.(1) 1974 – Заслужил деец на науките на РСФСР 1984 – На негово име е наречен астероидът (2916) Воронвелия (Voronveliya).

Източници

Категория:Украински астрофизици Категория:Руски астрофизици Категория:Преподаватели в Московския университет Категория:Родени в Днипро Категория:Починали в Москва