Àмбра Анджолѝни (; * 22 април 1977 в Рим, Италия) е италианска актриса, телевизионна и радио водеща и певица.
На 15-годишна възраст дебютира в Bulli e pupe - основна лятна програма на частния италиански телевизионен канал Canale 5. През сезон 1992/1993 прави своя дебют под името Амбра като участничка и впоследствие като водеща на младежката телевизионна програма Non è la Rai по частния телевизионен канал Italia 1. Програмата става истински феномен в Италия и ѝ носи огромна популярност. В контекста на предаването Амбра започва и кариера като певица и по-късно издава четири диска за RTI Music. Тя участва и в мюзикъла Emozioni през 2001 г.
Впоследствие продължава да води телевизионни програми (като Generation X, Super и Dopofestival на Песенния фестивал в Санремо през 2001 г.) и експериментира с няколко други роли в развлекателната индустрия като радио водеща, театрална, филмова и телевизионна актриса, и често се радва на добър успех, като печели няколко награди.
Първият ѝ реален опит като филмова актриса е в игралния филм Saturno contro, режисиран от Ферзан Йозпетек, който ѝ печели признанието на публиката и критиката и води до спечелването на големите италиански филмови награди през 2007 г.: Давид на Донатело и Сребърна лента за най-добра актриса във второстепенна роля, както и Златен глобус и Златен дубъл за актриса – откритие на годината.
Биография Амбра е родена в Рим като трето дете (след сестра ѝ Барбара и брат ѝ Андреа) на Алфредо Анджолини и съпругата му Дориана Комини. Израства в квартал „Палмарола“.Ambra Angiolini a "Mister Hyde" (prima parte) - YouTube След като посещава начално училище в институт на монахините и демонстрира особена склонност към танци, нейният учител по танци ѝ казва за прослушването в холдинга на Берлусони Фининвест, в който търсят момичета, които знаят да танцуват. Тя участва и получава положителен отзвук, което ѝ дава възможност да направи кариера в шоубизнеса.
1992 – 1995: Non è la Rai Амбра се появява по телевизията на 13 – 14 год. като фигурантка в двете издания на Fantastico – шоу по държавния канал Rai 1 през 1990 и 1991 г. Официално дебютира през лятото на 1992 г. в телевизионната програма Bulli e pupe („Хулигани и куклички“) на режисьора Джани Бонкомпани, където интерпретира песента Poster на Клаудио Балиони, дублирана от хористка на програмата, и стига до финала на състезанието.
През септември същата година Амбра се присъединява към актьорския състав на втория сезон на Non è la Rai (Не е Rai) – младежка програма, замислена и режисирана от самия Бонкомпани. През сезона ѝ е поверена част от шоуто, по-точно провеждането на Играта на раницата, в която зрителите, обаждащи се по телефона, трябва да отгатнат какво има в нея. Така Амбра е забелязана заради своята спонтанност и лекотата на водене, и бързо се превръща в едно от най-популярните момичета на програмата. През същия сезон участва и в новогодишния спектакъл на предаването, излъчен по Canale 5, както и в Rock 'n' Roll – телевизионна програма по канал Italia 1, водена от Ориета Берти. От септември 1993 г., с началото на третия сезон на Non è la Rai, на Амбра е поверена задачата да води цялото шоу, като тя ръководи стотиците негови участнички. В този сезон вниманието на медиите е особено фокусирано върху нея, която, насочвана по слушалки от Бонкомпани, играе мегаломанска и антипатична тийнейджърка, предизвиквайки доста критики по различни поводи, особено когато, по време на предизборната кампания през пролетта на 1994 г. открито застава на страната на Берлускони. Успоредно с критиките Амбра е много успешна, особено сред младата италианска публика, гледаща шоуто, което ѝ позволява същата година да спечели престижната награда „Телегато“ (Telegatto) като Персонаж – откритие на годината.
В същия период телевизионната програма по Raitre Blob ѝ посвещава анимационен филм и са публикувани няколко творби на тема „Амбра“, включително и книгата „Искам да се оженя за Амбра“ (Voglio sposare Ambra).
Големият успех на T'appartengo (1994) През есента на 1994 г. Амбра се завръща като водеща на четвъртото и последно издание на Non è la Rai и дебютира като певица с албума T'appartengo („Принадлежа ти“), по-късно преведен на испански и издаден в Испания и Южна Америка. Албумът се продава в 370 хил. копия само в Италия и става златен и тройно платинен, достигайки 6-ата позиция в класацията на италианските албуми и ставайки 52-рият най-продаван албум през 1994 г.
След Non è la Rai, на 30 юни 1995 г. за Амбра започва много интензивно лято, което я разделя между участието в летния музикален фестивал Festivalbar с песента L'anscensore („Асансьорът“) и турнето T'appartengo, започнало през пролетта на същата година, което има много фенове. През юли тя започва да снима телевизионния филм Favola („Приказка“) на режисьора Фабрицио де Анджелис, който се излъчва на следващата пролет в праймтайма на Italia 1 с голям успех.
1995 – 2006: между телевизия, музика, радио и театър От септември 1995 г. Амбра води програмата по Italia 1 Generazione X, която замества Non è la Rai във времевия обхват на канала и която остава в ефир до юли 1996 г. През януари същата година излиза и вторият ѝ музикален албум Angiolini. В същото време в Испания и в Латинска Америка излиза Te pertenezco - испанската версия на предишния ѝ албум.
През февруари същата година тя успява да получи освобождаването от телевизионния холдинг Mediaset, с който има трудов договор, за да застане до водещия Пипо Баудо в Dopofestival di Sanremo – програма в късната вечер след провеждането на песенния фестивал . Впоследствие Амбра казва, че е писала лично на Берлускони, за да го помоли да я освободи.Ambra Angiolini a "Mister Hyde" (seconda parte) - YouTube През пролетта на същата година тя е в центъра на спор поради неучастието си в съботното вечерно предаване по Canale 5 Il Boom след разногласия с продуцентите и с водещия Тео Теоколи относно ролята, която трябва да заеме.
В следващите месеци в Испания и Южна Америка излиза Angelitos – испанската версия на албума Angiolini, предшествана от синглите Te esperaba a tí и Hoy no sé, mas mañana. През пролетта Амбра е главната героиня на телевизионния филм Favola, излъчен в праймтайма на Italia 1, който се радва на добър зрителски прием. Тя освен това е избрана от телефонната компания Telecom Italia за рекламно лице на телефонните ѝ карти: тя е изобразена на картите от 5000, 10,000 и 15,000 лири и участва в телевизионна реклама.
През лятото Амбра отива в Canale 5, за да води музикалната програма Super, където остава до следващия януари, продължава популяризирането на албума си, представяйки ремикс на песента Aspettavo te („Очаквах те“) на летния фестивал Festivalbar през 1996 г. и започва националното си турне Angiolini.
През есента е избрана да води редом с Джери Скоти програмата Non dimenticate lo spazzolino da denti („Не забравяйте четката си за зъби“) в праймтайма на Italia 1 . Програмата, която не е особено гледана в предходната година, когато е с водещ Фиорело, и сега не постига очаквания успех. След края на програмата Амбра прекратява консенсусно договора си за сътрудничество с Mediaset (естественият срок е юни 1997 г.), като преминава към държавната телевизия. Тя е заменена като водеща на Super от друго бивше момиче на Non è la Rai - Лаура Фреди.
1997 г. започва с участието на Амбра във Фестивала във Виня дел Мар - международно чилийско певческо събитие, в което тя пее песните си Te pertenezco и El ascensor. Следващия април води заедно с Майк Бонджорно музикалната телевизионна програма по Rai 1 Sanremo Top и в същия период, по Canale 5, гостува на вариететната компания Багалино в римския театър Салоне Маргерита в посветен на нея епизод от шоуто Viva le italianе (Да живеят италианките), където иронично се проследява кариерата ѝ. Същата година, без голям успех, Амбра води и вариететната програма от 4 епизода Carosello по Rai 2.
На 28 август излиза третият ѝ албум Ritmo Vitale („Жизнен ритъм“), който е повратна точка в музикалната ѝ кариера: за разлика от T'appartengo и Angiolini, новият албум съдържа песни, написани от самата нея и повтарящата се тема е сексът. За популяризиране на албума си Амбра участва в музикалното събитие Un disco per estate и за трети пореден път е на летния фестивал Festivalbar.
През есента започва национално турне: il Tour 1997. В същото време за първи път пее на живо по телевизията по време на излъчването на програмата Roxy Bar на Ред Рони по канал TMC 2 . Също така през 1997 г. участва в епизод от пътуващата програма на Raitre Milano-Roma в компанията на Дарио Фо, в която самият Фо научава, че е спечелил Нобелова награда за литература .
1998 г. бележи дебюта на Амбра като радио водеща. През целия месец август тя води по Радио 105 105 estate - програма, в която илюстрира класацията на най-успешните песни за момента. През юли 1998 г. тя прави кратък опит като модел, когато дефилира по престижните Испански стъпала в Рим в сватбена рокля на дизайнера Франко Чамбела като част от предаването по Canale 5 Donna sotto le stelle. Амбра продължава радио кариерата си по RTL 102.5 като водеща на неделната програма Capriccio („Каприз“), занимаваща се със секса. През 1998 г. издава в Испания и Бразилия испанската версия на третия си албум Ritmos Vitales, от който е взет сингълът Tu, yo, Francesca y Davide (испанска версия на Io, te, Francesca e Davide).
През лятото на 1999 г. Амбра се завръща по телевизията през цялото лято с програмата по Raiuno Gratis, участва в събитието Voices for Europe, където печели награда за цялостно творчество и изпълнява песента Canto alla luna („Лунно песнопение“), която предшества издаването на албума ѝ InCanto. Въпреки по-голямата дълбочина на текстовете, които се занимават с политически и актуални въпроси (песента Luca e Stella напр. се отнася до темата за хомосексуалността), дискът се продава по-малко от предишните и не е преведен на испански като останалите, което отбелязва края на договора на Ambra с RTI Music, издаващи нейните записи през 1990-те години. В същия този период тя е особено активна в социалната сфера, като подкрепя различни каузи, и става, наред с други неща, първата кръстница на Гей парада в Рим през 2000 г.
Активистка за правата на ЛГБТ гражданите, през втората половина на 1990-те години работи като доброволка в Хомосексуалния културен клуб „Марио Миели“ в Рим. В този период също така е в дует с Платинет в кавъра на добре познатата песен на Рафаела Кара Ma che musica maestro („Но каква музика, маестро“), съдържаща се в първия албум на Платинет Da Viva – Vol.1 .
В края на годината заминава за Мароко, за да заснеме телевизионния филм „Мария Мадалена“ (Maria Maddalena) в ролята на Саломе, в който играе заедно с Мария Грация Кучинота (в ролята на Мария Магдалина) и Джулиана де Сио (Иродиада, майката на Саломе) . Телевизионният филм се излъчва на 24 април 2000 г., Великден, по Canale 5 .
През февруари 2000 г. за радио Kiss Kiss Амбра води програма, посветена на Фестивала на италианската песен в Санремо, озаглавена Tutti pazzi per Sanremo (Всички са луди по Санремо), излъчвана от понеделник 21 до неделя 27 февруари. През юли същата година тя се завръща в телевизията като водеща на програмата Speciale Pop, която се занимава с музика в най-различни аспекти, като се редува като водеща с другите изпълнители.
Лятото на 2000 г. бележи поврат в кариерата ѝ. Амбра дебютира в театъра с комедията „Менехми“ на Плавт, режисирана от Никазио Анселмо, и представя постановката в цяла Сицилия. Играта ѝ получава отлични отзиви, засвидетелствани първо от наградата „Сребърна Венера“, а след това и от „Сребърна кула“ като Театрална актриса – откритие на 2000 г.