Вàско Рòси (; * 7 февруари 1952 в Дзока, Италия), известен и като Васко или Бласко, е италиански певец и автор на песни.
Самоопределя се като „провокатор“. Смятан е за един от най-големите представители на италианската музика. От началото на кариерата си през 1977 г. е издал 34 албума, сред които 18 студийни, 11 концертни и 5 официални сборни албума, както и 2 EP-та и 1 аудиовизуална творба. Написал е 191 песни, както и множество текстове и музика за други изпълнители. Продава почти 40 милиона записа и е един от най-успешните италиански изпълнители от началото на 80-те години насам. Той е и първият италиански изпълнител по продадени копия от 2010 до 2019 г. По-специално с албумите Vivere o niente („Да живееш или нищо“) и Sono innocente („Невинен съм“) рокаджията печели първото място в класацията на най-продаваните албуми в Италия съответно през 2011 и 2014 г. и притежава първенството, че е първи в класациите на най-продаваните албуми в Италия от пет различни десетилетия, откакто албумът Siamo qui достига върха на класациите през 2021 г.
Сп. Ролинг Стоун Италия счита албума му Bollicine („Мехурчета“) и неговата песен Siamo solo noi („Само ние сме“) съответно за най-добрия италиански запис досега и най-добрата италианска рок песен на всички времена, докато песента му Albachiara („Ясна зора“) е гласувана като най-обичаната италианска песен от 1975 до 2020 г. в радио състезанието I Love my Radio.I love my radio: trionfa Albachiara di Vasco Rossi. È sua la canzone più amata in 45 anni di radio La Gazzetta di Modena 12 октомври 2020. Посетено на 29 юли 2021
През 1980-те години, поради начина си на живот, характеризиращ се с алкохол, наркотици, жени и непрестанни френетични турнета, той представя за първи път в Италия стереотипа за рок звезда, който еволюира с течение на времето в истинска икона.
В кариерата си участва в повече от 800 концерта и държи световния рекорд по брой зрители платили за концерт (225 173 души в Модена Парк 2017).
Призната му е заслугата за главен герой на една истинска музикална революция, преобръщайки италианската музикална сцена чрез въвеждането на един уникален и ненадминат експресивен стил, повлиял и на говоримия език.
Неговата работа му носи многобройни награди, включително Националната награда Il Paroliere за песента Ogni volta („Всеки път“) през 1982 г., престижната Targa Tenco за най-добър албум от 1998 г. с Canzoni per me („Песни за мен“), наградата „Лунеция“ като Рок поет за песента Quanti anni hai? („На колко си години?“) през 1999 г., Сребърна лента за най-добра оригинална песен за Un senso („Смисъл“) и Почетната степен по комуникационни науки на IULM Милано през 2005 г., Награда „Фернанда Пивано“ през 2006 г., „Златен Нептун“ на Община Болоня и Награда „Тарга Тенко“ за кариера през 2020 г.
Биография Детство и юношество (1952 – 1974) Детство Васко Роси е роден в град Дзока, Северна Италия на 7 февруари 1952 г. Името му е дадено от баща му Джовани Карло Роси – шофьор на камион в знак на почит към негов съкилийник на име Васко в Германия по време на Втората световна война. Единствено дете, Васко прекарва спокойно детство, заобиколено от обичта на семейството си, като демонстрира срамежлив характер.
Работата на баща му като превозвач го кара да прекара няколко години от ранното си детство в град Синискола, както самият той потвърждава по време на концерт в град Каляри през 2010 г.
Като дете по решение на майка си Новела Корси – домакиня, запалена по музиката, той е записан в певческо училище при маестро Бонончини и започва да се увлича по света на музиката. На 13 г. печели „Златния славей“ (Usignolo d'oro) – певческо събитие в град Модена с песента Come nelle fiabe („Както в приказките“). На 14 г. се присъединява към първата си музикална група – квинтетът на име Killer, като името по-късно се променя на Little Boys.
Юношество и университетски период През 1967 г., след средното училище, семейството му го записва в Салезианския институт на Свети Йосиф в Модена, за да може да получи диплома. Престоят в интерната се оказва травматичен и дълбоко белязва характера на бъдещата звезда: лошите му отношения със салезианците се прехвърлят в бъдеще и към други църковни фигури. Бяга на два пъти, като се приютява в къщата на леля си в Болоня; след второто му бягство баща му го записва в Техническо-търговския институт „Танари“ в Болоня. През 2017 г. Васко твърди, че когато поисква да учи в университет, баща му го записва да учи счетоводство, тъй като е искал той да работи на закрито. Изборът на училище никога няма да задоволи бъдещия рокер. Въпреки това той успява да получи диплома за средно образование като счетоводител.
Васко живее в Болоня по време на Студентския протест, подкрепяйки анархистите, макар че не се отличава с участието си в политическите борби. Вместо това той е очарован от света на театъра до такава степен, че мечтае да се запише да учи специалност „Изкуство, музика и спектакъл“ (DAMS), за да посещава алтернативен театрален курс. Баща му не одобрява идеята и поради това през есента на 1972 г. Васко е принуден да се запише да учи Икономика и търговия в Болонския университет.
Няколко месеца по-рано, заедно с Марко Герарди – негов приятел от детството, той отваря малък клуб – Punto Club близо до Дзока, който по-късно става дискотека. През този първи период той се използва като база за организиране на партита и събития, а Васко се занимава с организацията.
Впоследствие той напуска къщата на леля си и заживява в къща под наем в Болоня с двама приятели, решавайки да приеме на сериозно ангажимента си към следването. След добро начало обаче той се поддава на „клокоченето“ на Болоня през онези години, макар че продължава да стои встрани от политическата борба. Освен това посещава Театър „Евенто“ в града, в който има няколко роли на режисьор и актьор. Накрая се сгодява за Паола Пандзаки – убедена феминистка, започвайки сложна любовна история, от която излиза с „натрошени кости“. В този период Васко разширява значително своята музикална култура: освен италианците Лучо Батисти, Франческо Гучини, Франческо де Грегори и Фабрицио де Андре той слуша много британски рок, особено Ролинг Стоунс и Секс Пистълс.
През 1974 г. окончателно изоставя специалност „Икономика и търговия“, за да се запише в Педагогика, по-близка до неговите наклонности, но прекъсва обучението си с оставащи осем изпита до дипломиране. На следващата година се мести в град Модена, за да спести от наем, споделяйки апартамента с други приятели.
Първи стъпки в света на музиката (1975 – 1981) Punto Radio и начало като диджей 1975 г. е историческа година за неговото формиране: убеден от идеята на приятеля си Марко Герарди, той основава в Дзока Punto Radio. Това е първото свободно радио след присъдата на съдия от Виньола през 1976 г., който обявява монопола на Rai за противоконституционен, като оправдава Васко – мениджър на радиото. По модела радиото му в онези години в Италия се раждат стотици безплатни радиостанции. Радиото, което излъчва и до днес от Тосканско-емилианските Апенини, покрива голяма част от Паданската низина, като се хваща чак на Пиаца Сан Марко във Венеция.
Пунто Радио се споменава от Пупи Авати във филма му Gli amici del bar Margherita (Приятелите на кафене „Маргерита“).
Радио опитът е определящ за кариерата на Васко Роси. Той му дава на първо място възможността да узрее като шоумен, тъй като той става един от основните диджеи както на радиопрограми, така и на специални вечери, които радиото организира в основните клубове на Емилия-Романя и, второ, той се среща с редица ключови лица в бъдещата му кариера като Гаетано Курери, Маурицио Солиери, Масимо Рива и Ред Рони, който работи за Би Би Си – друга свободна радиостанция в Болоня. Именно във вечерите-събития, организирани от радиото клубове на Емилия-Романя, Васко за пръв път взима китарата и пее пред публика някои песни, включително и такива, написани от самия него.
Дебют като автор на песни и първи два албума След като дебютира като диджей в Радио Пунто и работи в театър, по настояване на приятели като Гаетано Курери – бивш лидер на групата Стадио, през 1977 г. Васко Роси записва първата си малка плоча Jenny/Silvia, съдържаща песните Jenny (нещо като проект за Jenny è pazza („Джени е луда“) и Silvia, за лейбъла Боргати Мюзик, който дотогава се занимава с производство и разпространение на записи, свързани с бални танци.
През 1978 г. той издава първия си албум ...Ma cosa vuoi che sia una canzone... („Но какво искаш да бъде една песен...“), чийто запис започва през 1976 г. Първата версия (с китара на обложката) излиза само в 20 хил. бройки и се излъчва най-вече по свободните радио станции. Албумът се продава главно в региони Емилия-Романя и Ломбардия, и е в стил на авторите на песни, все още далеч от рок линията, поета от Васко в следващите години. Сред най-известните парчета е La nostra relazione („Нашата връзка“).
Вторият му албум е издаден през 1979 г. със заглавие Non siamo mica gli americani! („Да не би да сме американци!“). Албумът постига по-голям успех от предишния, макар и да не достига сензационни продажби. Той се характеризира с по-директен и по-суров език от този на дебютния. Албумът представлява основата на онзи рок път, който Васко продължава и в следващите си творби. Той става известен преди всичко с песента Albachiara („Светла зора“) (гласувана през 2020 г. за най-обичаната италианска песен за последните 45 години в радио конкурса I Love my Radio), години по-късно е открита от широката публика и един от най-големите му хитове, както и финал на повечето му концерти. Видеоклипът към песента Fegato, fegato spappolato („Дроб, размачкан дроб“) е първият изваден от творба на изпълнителя. Друга запомняща се песен е ироничната (per quello che ho da fare) Faccio il militare („Понеже нямам какво да правя) Съм военен.“ Половината от приходите от албума са дадени от певеца на тогавашния продуцент Алън Тейлър в замяна на китара „Мартин“, която той не може иначе да си позволи по онова време.
Първата поява на Роси по телевизията е от 10 януари 1979 г., когато участва като състезател в програмата 10 Hertz с водещ Джани Моранди. В края на програмата Васко пее La strega (la diva del sabato sera) („Вещицата (дивата на събота вечер)“) . Тридесет години по-късно клипът е повторно предложен от La Storia siamo noi („Историята сме ние“) в специалното предаване Solo Vasco на Катерина Станьо на 26 ноември 2008 г. Първата изява на твореца на площада датира от 26 май 1979 г. на Пиаца Маджоре в Болоня по инициатива на Биби Баланди – първият му мениджър.
На 31 октомври 1979 г. баща му Джовани Карло умира от инсулт, докато се опитва да извърши маневра на волана на камиона си във Фриули - Венеция Джулия. Това е голям шок за Васко, който в началото си мисли да напусне света на музиката."Vasco – La biografia", Michele Monnina, 2007 RCS Libri S.p.a., pag. 53 В интервю за Паоло Бонолис през 2017 г. певецът казва, че ако баща му беше жив, щеше да се гордее с успеха на сина си.Foxlab – siti internet a Pisa e in tutta Italia, Intervista integrale di Bonolis a Vasco, 3 luglio 2017. Посетен на 29 юли 2021.
Албум Colpa d'Alfredo, основаване на Стив Роджърс Бенд и албум Siamo solo noi През 1980 г. излиза третият албум на Васко Роси – Colpa d'Alfredo („По вина на Алфредо“) в който езикът на рокера е още по-смел, агресивен и антиконформистки. Обложката е проектирана от самия него: неговата снимка в близък план с почернено око и подуто лице е сменена в последния момент от звукозаписната компания, която я поставя на гърба, слагайки на предната обложка кадър от същата фотосесия, но в гръб. И този албум не постига голям успех в продажбите поради цензурата от някои радиостанции на песента, дала заглавието на албума, считана за вулгарна и обидна в някои части на текста.Напр. „Пропуснах още една добра възможност тази вечер, тя курвата си отиде вкъщи с негъра“. Сред най-известните парчета са Non l'hai mica capito („Да не би да го разбра“), Susanna и Anima fragile („Крехка душа“).