Айвън Морис

Айвън Айра Есме Морис () е английски писател и преподавател в областта на японските изследвания.

Биография Айвън Морис е роден на 29 ноември 1925 г. в Лондон, от смесено американско и шведско потекло в семейството на Едита Морис и Айра Виктор Морис (син на дипломата Айра Нелсън Морис и внук на опаковчика на месо Нелсън Морис). Учи в Гордънстоун, преди да завърши Академията на Филипс. Започва да изучава японски език и култура в Харвардския университет, където получава бакалавърска степен. Получава докторска степен в Школата за ориенталски и африкански изследвания в Лондон. Пише обширно за съвременна и древна Япония и превежда множество класически и съвременни литературни произведения. Иван Морис е един от първите преводачи, изпратени в Хирошима след взрива на бомбата.

Морис служи във факултета на Колумбийския университет от 1960 до 1973 г. и е председател на катедрата по източноазиатски езици и култури в Колумбия от 1966 до 1969 г. През 1966 г. е избран за член на колежа „ Свети Антоний“, Оксфорд. Той е един от основателите на Амнести Интернешънал САЩ и е първият председател на неговия борд на директорите от 1973 до 1976 г. Той е приятел на Юкио Мишима ; пише „Благородството на провала“ отчасти, за да повдигне въпроса за обстоятелствата около смъртта на Мишима в исторически контекст. Книгата е посветена на Мишима.

Личен живот Морис се жени няколко пъти. Първата му съпруга е южноафриканка. Втората му съпруга е балерината Огава Абако. За трети път се жени за Нобуко Уениши.

Айвън Морис умира от сърдечна недостатъчност на 19 юли 1976 г. в Италия.

Трудове Национализмът и десницата в Япония: Изследване на следвоенните тенденции, Oxford University Press, 1960. Биография и библиография в „Goodreads” Светът на блестящия принц: Съдебен живот в древна Япония , Алфред А. Нопф 1964 г. Речник на избрани форми в класическата японска литература Columbia University Press, 1966 Приказката за свитъка на Генджи, Коданша, 1971 г. Благородството на провала: Трагични герои в историята на Япония, Холт, Райнхарт и Уинстън, 1975 г.

Преводи Докато пресичах мост на мечтите ( Сарашина Ники), The Dial Press 1971. Записки под възглавката на Сей Шонагон, Oxford University Press, 1967 г. Пътешествието, от Jirō Osaragi, Charles E. Tuttle, 1967 Живот на влюбена жена от Ихара Сайкаку, ЮНЕСКО/Книги за нови посоки 1963 Храмът на Златния павилион, от Юкио Мишима. Кнопф, 1959 г. Пожари на равнината, от Оока Шохей, Martin Secker & Warburg 1957 Пелени (разказ) от Юкио Мишима, Ню Дайрекшън Публишинг 1966.

Редактирани произведения Съвременни японски истории, Чарлз Е. Татъл, 1962 г. Масао Маруяма, Мисъл и поведение в съвременната японска политика, Oxford University Press 1963 Япония, 1931 – 45: Милитаризъм, фашизъм, японизъм ?, Хийт, 1963 Пъзелите на книгата-възглавница, Бодли Хед, 1969 г. Лудо пеене в планините: Оценка и антология на Артър Уейли , Уокър, 1970

Източници

Категория:Английски писатели Категория:Възпитаници на Харвардския университет Категория:Преподаватели в Колумбийския университет