Петър Иванов Кърджилов е български писател фантаст, журналист и киноисторик.

Биография Роден е на 24 декември 1950 г. в Стара Загора, в семейство на строителен инженер-проектант и детска учителка.

Получава средното си образование в Строителния техникум „Христо Ботев“ в София, а висшето – във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ където се дипломира през 1982 г. Защитава доктор по кинознание (2007 – 2010) в Института за изкуствознание при Българската академия на науките. Военната си служба отбива като редник в Строителни войски.

В периода 1980 – 1990 г. е редактор в Българската национална филмотека, главен редактор на списание „Фантастика“ (1990 – 1991), отговорен редактор в издателство „Златното пате“ (1992 – 1997), експерт в Националния съвет за радио и телевизия (1998), ръководител на направление „Телевизионен фонд“ на Българската национална телевизия (1998 – 2002), главен експерт в Столичната община, отдел Информационно обслужване (2004 – 2019).

Публицистична дейност През 1976 г. започва да се изявява като журналист, пишещ предимно за киното и неговата история. Сътрудничи редовно на списанията: „Нови филми“, „Киноработник“, „Български филми“, „Кино и време“ (издание на Българската национална филмотека), „Филмови новини“, „Киноизкуство“, „Кино“ (издание на Съюза на българските филмови дейци), „Отечество“, „София“, „Медиа свят“, „Сигнал“ (издание на Военното министерство), „Усури“, „Еволюция“, на вестниците: „Поглед“, „Вечерни новини“, „Орбита“, „Студентска трибуна“... През 90-те води постоянни рубрики и страници във вестниците „Демокрация“, „Столица“, „О’кей“, „Пари“, по-късно в „Дневник“ (2004 – 2009). Автор е на над 3000 журналистически материала. Издава списанията ФЕП, „Фантастика“, „Фантастични истории“ и „Върколак“ (заедно с Агоп Мелконян).

Научна степен и дейност От 2018 г. е доктор на изкуствознанието. От 2012 г. е асоцииран член към сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата при БАН. Участник в над 50 национални научни конференции, изнася доклади на международни симпозиуми, семинари и кръгли маси във Виена’2000, Сараево’2001, Ниш’2010 и 2017, Палич (Сърбия)’2010, Четате (Румъния)’2012, Скопие’2014, Атина’2015, Белград’2017, Букурещ’2016 и 2018. Автор на 130 научни публикации, някои от които са превеждани на английски – в САЩ и Великобритания, китайски, сръбски, румънски и македонска литературна норма.

Кино и телевизия Консултант на десетки документални филми и на един игрален – „Кмете, кмете“ (1990). Сценарист (1997 – 1998) на хумористичното телевизионно предаване „Лю Ка Ро“, излъчвано по БНТ. През 2012 и 2017 г. е член на националната художествена комисия за документално кино при Националния филмов център. Част е от екипа на научноизследователския проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (1920 – 1940)“ към Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките за кино изкуството.

Обществена и международна дейност Членува в: Съюз на българските журналисти – от 1987 г., Съюз на българските филмови дейци – Гилдия „Филмова критика“. От 1999 г. е член на Учебната комисия при Международната федерация на телевизионните архиви, а през 2000 г. е избран за член на Изпълнителния съвет на федерацията.

Издадени книги Наградени български филми. 1944 – 1980 (1981) – каталог. София, Българска национална филмотека, 1981 (в съсъставителство с Г. Генчева и Р. Аврамова); Орбитата на Сизиф (1987) – сборник фантастични разкази и новели. София, Издателство „Отечество“, 1987 [Индекс 11/9537325313/6257-66-87]; Български игрални филми. Том І. 1915 – 1948 (1987) – анотирана илюстрована филмография. София, Издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, 248 с. [Код 12/95384 – 75631/7080-9-87]; Призрачен цикъл (1989) – сборник фантастични разкази и новели. София, Издателство „Народна младеж“, 1989 [№ 23/95362/5605-020-89]; Призрачный цикл (1990) – сборник фантастични разкази и новели (на руски език). София, Издателство „София прес“, 1990; Сътворението на света (1993) – легенди и предания. София, ИК „Златното пате“, 1993; Не обиждайте мафията! (1996) – сборник хумористични разкази. София, ИК „Златното пате“, 1996 [ISBN 954-431-092-4]; Пръстенът на магьосника (1996) – сборник приказна фантастика. София, ИК „Златното пате“, 1996; 160 с. [ISBN 954-431-106-8]; Пътят (1997) – книжка № 11 от поредицата Детска енциклопедия „История на България“. София, ИК „Златното пате“, 1997; Звездни детективи (1999) – сборник фантастични разкази и новели. София, ИК „Аргус“, 1999 [ISBN 954-570-050-5]; Основание за смърт (2005) – сборник фантастични разкази и новели. София, ИК „Аргус“, 2005, 384 с. [ISBN 954-570-140-4]; Загадките на филма „Балканската война“ (2006). София, ИК „Титра“, 2006, 328 с. [ISBN-10 954-90486-8-3; ISBN 13 978-954-90486-8-1]; 1897: Пристигането на киното (2008). София, ИК „Аргус“, 2008, 80 с. [ISBN 978-954-570-163-4];

Филмът „Балканската война“ в историята на българското кино (2011). София, Институт за изследване на изкуствата при БАН, 2011, 224 с. [ISBN 978-954-8594-24-0]; Старогръцки митове и легенди за богове, титани и герои. Том І (2012). София, Изток-Запад, 2012, 280 с. [ISBN 978-619-152-056-5]; Старогръцки митове и легенди за герои, чудовища и битки. Том ІІ (2013). София, Изток-Запад, 2013, 232 с. [ISBN 978-619-152-216-3]; Вила Самовила (2013) – книжка № 14 от поредицата „Български народни приказки“. София, ИК „Златното пате“, 2013, 16 с. [ISBN 978-954-431-929-8]; Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 – 1915). София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, 608 с. ISBN 987-954-322-869-0; Загадките и времената на „Българан е галант“. Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него? София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2017, 736 с. [ISBN 978-954-322-902-4]; Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912 – 1918). София, Македонски научен институт, 2018, 184 с. [ISBN 978-619-7377-07-1]; The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume One). Cambridge Scholars Publishing, 2020, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK, 424 p. [Peter Kardjilov, translated from Bulgarian by Ivelina Petrova, ISBN 1-5275-4902-X; ISBN 978-1-5275-4902-9]; The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume Two). Cambridge Scholars Publishing, 2020, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK, 484 p. [Peter Ivanov Kardjilov, ISBN 1-5275-5772-3; ISBN 978-1-5275-5772-7].

Наградени книги Орбитата на Сизиф (1987) – отличена с наградата за дебют от Министерството на културата, науката и просветата; четири от разказите в нея са награждавани на български и международни конкурси; Призрачен цикъл (1989) – обявена от в. „Поглед“ за едно от петте най-търсени заглавия през месец юли 1989; два от разказите в нея са награждавани на конкурси; Не обиждайте мафията! (1996) – отличена с трета награда за белетристика в националния конкурс на в. „Век 21“; Загадките на филма „Балканската война“ (2006) – номинация за ИК „Титра“ в конкурса Национална награда „Христо Г. Данов“ 2007 (категорията ІІІ. „Хуманитаристика“); Загадките на филма „Балканската война“ (2006) – награда на СБЖ в категория „Книга“ (връчена на 14.ХІ.2007); Светлопис за Илинден (Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание) (2009) – номинация за наградата на Българската филмова академия (БФА) за постижения в българското кино през 2009 в категорията „Книга – Филмова теория и критика“; Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 – 1915) (2016) – номинация за наградата на БФА за 2016 в категорията „Филмова теория и критика“; Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 – 1915) (2016) – номинация за наградите на Столичната община за ярки постижения в областта на културата за 2017 в категорията „Критика и журналистика в областта на културата“; Загадките и времената на „Българан е галант“. Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него? (2017) – номинация за наградата на СБЖ в категория „Книга“.

Текстове, използвани в учебници, христоматии и тетрадки Литература за 5. клас. Съставители: Весела Михайлова, Любов Шишкова. Издателство „Просвета Плюс“, 2016 - Древногръцки мит за произхода на боговете, с. 5 – 9; Господ и дяволът правят света (Българска народна легенда), с. 19 – 20.Литература за 5. клас. Съставители: Весела Михайлова, Любов Шишкова. Издателство „Просвета Плюс“, 2016 - Древногръцки мит за произхода на боговете, с. 5 – 9; Господ и дяволът правят света (Българска народна легенда), с. 19 – 20. Литература за 5. клас. Съставители: Албена Хранова, Лъчезар Бояджиев, Тина Велева. Издателство „Просвета-София“, 2016 - Древногръцки мит за произхода на боговете, с. 10 – 14; Господ и дяволът правят света (Българска народна легенда), с. 34 – 35.Литература за 5. клас. Съставители: Албена Хранова, Лъчезар Бояджиев, Тина Велева. Издателство „Просвета-София“, 2016 - Древногръцки мит за произхода на боговете, с. 10 – 14; Господ и дяволът правят света (Българска народна легенда), с. 34 – 35. Текстове и тестове по литература за 5. клас. Албена Хранова. Издателство „Просвета-София“, 2016 [ISBN 978-954-01-3184-9] Митове за сътворението на света. - Древногръцки мит, с. 5.Текстове и тестове по литература за 5. клас. Албена Хранова. Издателство „Просвета-София“, 2016 [ISBN 978-954-01-3184-9] Митове за сътворението на света. - Древногръцки мит, с. 5. Учебна тетрадка по български език за 5. клас. Издателство „Анубис“, 2016 - Из „Коледните вълнения на Врабчо“ (Упражнение № 25 – минало несвършено време), с. 45.Учебна тетрадка по български език за 5. клас. Издателство „Анубис“, 2016 - Из „Коледните вълнения на Врабчо“ (Упражнение № 25 – минало несвършено време), с. 45. Литература за 8. клас. Съставители: Кирил Топалов, Ангел Малинов. Издателство „Просвета Плюс“, 2017 - Митът за Прометей, с. 22 – 25; Митът за Едип, с. 30 – 33; Безсмъртната Троя, с. 38 – 39.Литература за 8. клас. Съставители: Кирил Топалов, Ангел Малинов. Издателство „Просвета Плюс“, 2017 - Митът за Прометей, с. 22 – 25; Митът за Едип, с. 30 – 33; Безсмъртната Троя, с. 38 – 39. Христоматия по литература за 8. клас. Съставители: Калина Михова, Марин Гинев. Издателство „Просвета Плюс“, 2017 Старогръцка митологияХристоматия по литература за 8. клас. Съставители: Калина Михова, Марин Гинев. Издателство „Просвета Плюс“, 2017 Старогръцка митология Митът за Прометей: Мъченическата участ на гордия титан, с. 12 – 15; Кутията на Пандора, с. 15 – 16.Митът за Прометей: Мъченическата участ на гордия титан, с. 12 – 15; Кутията на Пандора, с. 15 – 16. Митът за Едип: Седмовратата Тива, с. 17 – 19; Загадката на Сфинкс, с. 19 – 20; Едип цар, с. 20 – 21.Митът за Едип: Седмовратата Тива, с. 17 – 19; Загадката на Сфинкс, с. 19 – 20; Едип цар, с. 20 – 21. Троянски митологичен цикъл: Безсмъртната Троя, с. 22 – 24; Ябълката на раздора, с. 24 – 25; Пророчицата Касандра, с. 25 – 26; Хубавата Елена, с. 26 – 27;Троянски митологичен цикъл: Безсмъртната Троя, с. 22 – 24; Ябълката на раздора, с. 24 – 25; Пророчицата Касандра, с. 25 – 26; Хубавата Елена, с. 26 – 27; Троянската война, с. 28 – 29; Ахилесова пета, с. 30 – 31; Погребението на Патрокъл, с. 31 – 32; Троянският кон, с. 33; Данайският дар, с. 34 – 35.Троянската война, с. 28 – 29; Ахилесова пета, с. 30 – 31; Погребението на Патрокъл, с. 31 – 32; Троянският кон, с. 33; Данайският дар, с. 34 – 35.

Участие в други книги Редактор на изданието и автор на предговора към него: Серийни игрални филми. І част. 1966 – 2000 (2001) – том първи от филмографската поредица „БНТ представя“. София, Българска национална телевизия, 2001;