Манастир Благовещение на Пресвета Богородица и Св. Йоан Богослов в Супрасъл, Супрасълска лавра (на полски Monaster Zwiastowania Przenajświętszej Bogurodzicy i św. Jana Teologa w Supraślu).
Манастирът Благовещение на Пресвета Богородица и Св. Апостол Йоан Богослов, Супрасълска лавра – един от петте православни мъжки манастира в Полша. Намира се на територията на град Супрасъл. Подчинен е на епархията Белосток-Гданск на Полската автокефална православна църква.
Манастирът е основан от Александър Ходкевич през 1497 година. Първоначално седалището му е в Грудек. През 1501 година започва изграждането на манастирски комплекс в Грудек, но няколко години по-късно монасите се преместват на ново място – труднодостъпната местност Сухи Хруд, близо до днешния град Супрасъл. През 1510 година в новото седалище на манастира започва работа по изграждането на основната църква – храмът „Благовещение“. Монасите поддържат многобройни контакти с останалите православни общности от манастирите в Русия и на Балканите, благодарение на което през XVI в. манастирът в Супрасъл става един от най-важните православни центрове в Първата полска република. Монасите се занимават и със събирането и копирането на книги. Особено силен е култът към смятаната за чудотворна супрасълска икона на Божията майка.
След създаването на Брестката уния, монасите от манастира начело с архимандрит Иларион отказват да приемат решенията на унията. Конфликтът относно юрисдикцията на манастира продължава десетилетия. В крайна сметка благодарение на подкрепата от страна на ктиторите на манастира и на крал Зигмунд III Васа през 1635 година манастирът преминава в ръцете на униатите и до 1824 година е администриран от василианците, които разширяват манастирския комплекс, а по инициатива на киевския митрополит Киприан Жоховски в Супрасъл започва издателска дейност. В манастирската печатница са създадени повечето литургически книги за нуждите на униатската църква в Жечпосполита, а от XVIII в. там се печата и светска литература.
След като през 1824 година Супрасъл попада под руско владение, манастирът преминава към Руската православна църква. Православният мъжки манастир функционира до 1915 година. В периода между двете световни войни манастирските постройки са собственост на салезианците. След войната в манастирските обекти се помещава земеделско училище, а от 80. години на XX век сградите постепенно биват предавани на Полската автокефална православна църква.
Манастирският комплекс се намира на ул. Klasztorna 1 (Манастирска 1), където е и седалището на Супрасълската академия и на местната православна енория. На територията на манастира се намира и Музей на иконите.
През 2021 г. в манастира пребивават деветима монаси KLASZTORY → Klasztor Zwiastowania NMP i św. Jana Teologa w Supraślu. orthodox.pl. [посещение 2021-02-20]..
История на манастира Православен манастир (XVI – XVII в.) Основаване на манастира в Грудек До 2013 година основен източник на информация за историята на манастира в Супрасъл е написаната през 1799 година хроника за съдбата на манастира, чийто автор е василианецът Миколай Радкевич. Според хрониката манастирът е основан през 1498 година от маршала на Великото литовско княжество Александър Ходакевич и православният смоленски епископ ЮзефPawluczuk U. A.: Życie monastyczne w II Rzeczypospolitej. Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2007, с. 47 – 50. ISBN 978-83-7431-127-4.. С основаването на манастира Ходакевич се стреми да създаде на своите земи един значим център на православния религиозен живот, както и да засили престижа на своето семейство. Първоначалното седалище на религиозната общност е Грудек. През 2013 година Антони Миронович, въз основа на нови изследвания и на анализ на непознати дотогава документи, свързани с манастира, установява, че монашеската общност в Грудек е създадена преди изграждането на замък в тази местност, т.е. преди 1497 година, а може би дори и няколко десетилетия преди това. Манастирът няма ценобитен характер – монасите живеят в отделени една от друга отшелнически килии и се срещат за общи богослужения единствено в събота, неделя и на големи празници. Миронович подлага на съмнение и участието на смоленския епископ в самото създаване на манастира, твърдейки, че Миколай Радкевич съзнателно посочва него, вместо киевския митрополит Юзеф, желаейки да създаде впечатление, че манастирът още от самото начало е бил свързан с църковната унияPawluczuk U. A.: Życie monastyczne w II Rzeczypospolitej. Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2007, с. 47 – 50. ISBN 978-83-7431-127-4..
Първият игумен на манастира е Панфуций (Sieheń). По онова време в манастира пребивават около 40 монаси.
Томосът, който разрешава строителството на манастира, е издаден от патриарха на Константинопол Йоаким I през 1505. Той съдържа и указания относно организацията на манастирския живот. Според него за игумен трябва да бъде избиран някой от монасите в манастира, като изборът се извършва от самата общност; монасите се задължават да отправят молитви за създателите на манастира; а целта на създаването на манастира е да бъде увеличен авторитетът на православието сред друговерците.
През 1501 е издигната дървена църква Св. Йоан Богослов, като по този начин Александър Ходакевич желае да увековечи паметта на починалия си баща Иван. Две години по-късно започва изграждането на зидана църква Благовещение на Пресвета Богородица. След завършване на строежа през 1511 църквата е осветена от киевския митрополит Йона III. Към църквата за изградени два параклиса: Св. Теодосий Печерски и Св. Св. Борис и Глеб. Според най-новите изследвания описаните храмове са създадени още в Грудек.
Теза за униатския генезис на манастира През 2000 Юзеф Марошек представя тезата, че супрасълският манастир е създаден като е създаден като униатски с цел разпространение на Флорентинската уния. Според изследванията на Марошек информацията, свидетелстваща за униатския генезис на манастирската общност, съзнателно е отстранена от водените в по-късен период в манастира негови хроникиJózef Maroszek: Pogranicze Litwy i Korony w planach króla Zygmunta Augusta: z historii dziejów realizacji myśli monarszej między Niemnem a Narwią. Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2000. ISBN 83-87884-37-5. OCLC 44697200.
Православните автори отхвърлят тезата за униатския генезис на манастира. Подкрепя я обаче Войчех ЗаленскиW. Załęski: Losy unickiego ikonostasu z bazyliki p.w. Zwiastowania Najświętszej Maryi Panny w Supraślu [w:] red. R. Dobrowolski, M. Zemło, Śladami unii brzeskiej, Wydawnictwo KUL, Lublin – Supraśl 2010, ISBN 978-83-7702-003-6, с. 590 – 608. За разлика от него Кшищоф Петкевич, пишейки за проуниатските дейности на Александър Ягелиончик, по никакъв начин не ги свързва с основаването на манастира в СупрасълPietkiewicz K.: Wielkie Księstwo Litewskie pod rządami Aleksandra Jagiellończyka. Studia nad dziejami państwa i społeczeństwa na przełomie XV i XVI wieku. Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, 1995, с. 168 – 172, 129, 159. ISBN 83-232-0620-1.
Пренасяне на манастира в Супрасъл. Манастирът през XV – XVI в. Според хрониките на Радкевич две години след създаването на манастира някои монаси напускат мястото, други се преместват на по-усамотени места. Според хрониките на манастира, през 1500 монасите напускат Грудек с лодка и се отправят по река Супрасъл, като спират на това място, на което лодката сама акостира до брега. Вземат със себе си кръста с част от Светия кръст. Новият манастир е създаден на място, където никога преди това не е имало център на православния култJózef Maroszek: Pogranicze Litwy i Korony w planach króla Zygmunta Augusta: z historii dziejów realizacji myśli monarszej między Niemnem a Narwią. Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2000. ISBN 83-87884-37-5.
През 2013 Антони Миронович, въз основа на споменатите вече свои по-нови изследвания, установява, че приетата до този момент теза за началото на манастира не може да бъде истина. Не е възможно още през 1500 монасите да са разполагали с ценната реликва на Светия кръст, тъй като са я получили едва през 1507 или 1508 от киевския митрополит Юзеф. Не е възможно преместването на манастира да е станало през посочената в хрониките година, тъй като молбата на монасите за преместване е подкрепена Юзеф Солтан в качеството му на киевски митрополит, т.е. най-рано през 1508. Най-ранният запис, който със сигурност сочи, че дейността на манастира се реализира вече в Супрасъл е от 1510, като година по-рано игумен Пафнуций получава съгласието на краля за изграждане на зидана църква. Това означава, че изграждането на църквата Благовещение е започнало не през 1503, а едва седем години по-късно и е продължило няколко десетилетияA. Matreńczyk, Monaster trochę starszy, cerkiew trochę młodsza, Przegląd Prawosławny, nr 3 (333), marzec 2013.
През 1510 Александър Ходакевич разработва заедно с киевския митрополит Юзеф нов правилник на манастира, който забранява на монасите и дори на игумена да напускат манастира самоволно. Всеки от монасите има право да притежава в килията си собствени книги. Благодарение на съпругата на Ходакевич, Василиса, в манастира живеят множество високо образовани монаси, които умеят да копират книги, което особено издига авторитета на монашеската общност в очите на друговерците.
В периода 1532 – 1557 е издигнат поредният храм – гробищната църква Възкресение Господне. Под църквата се намират катакомби със 132 ниши, в които се планира да бъдат погребвани монасите и светските лица, подкрепящи манастира.
С течение на времето манастирът в Супрасъл става важен религиозен и културен център. През XVI в. Значението му е сравнимо с престижа на Киевско-Печерската лавра, а супрасълската икона на Божията Майка (копие на смоленската икона на Божията Майка, дар от смоленския епископ Юзеф), почитана като чудотворна, е важна поклонническа цел. Сред религиозните общности, с които си сътрудничи Супрасълският манастир, са манастирите в Киев, Слуцк, Москва, както и манастири в Сърбия, България, Гърция. Според инвентара от 1557 г. в библиотеката на манастира в Супрасъл е имало 200 печатни или преписани на ръка книги, което означава, че е имал една от най-богатите книжни колекции със страната по онова време. През 1543 библиотеката е посетена от бъдещия крал Зигмунт Август, който изразява възхищението си от библиотечния фонд. До 1645 броят на книгите нараства на 587, като 234 от тях са на руски език, 201 – на латински, 152 – на полскиE. Kierejczuk, Kodeks supraski wśród zbiorów biblioteki monasteru supraskiego. Kilka hipotez w sprawie czasu przybycia Minieji Czetnej z XI wieku do Supraśla, [w:] Latopisy Akademii Supraskiej, Białystok: Orthdruk, 2011, с. 141 – 143, ISSN 2082 – 9299. Плод на широките международни контакти на манастира са намиращите се в библиотеката ръкописи на руски, сръбски, български и други езици. На завидна слава се радва и манастирският скрипториум, където монасите копират ръкописи или правят техни компилации, след което разпространяват новите версии.
Важна следа от сътрудничеството с други манастири е разпространяването на култ към светци, свързани с други страни и слабо известни в Полша. Особено близки са връзките на манастирската общност с някои сръбски манастири. Именно поради тази причина сръбски иконографи изографисват църквата Благовещение.
Монасите се ангажират и с философски и богословски полемики с други вероизповедания. През 1582 патриархът на Сърбия Габриел по време на посещението си в Супрасъл дава на архимандрита на Супрасъл Тимотей правото да носи митра, а самият манастир получава правото да използва титлата ‚лавра‘. През 1589 константинополският патриарх Йеремия спира в Супрасъл, завръщайки се от Москва и въвежда промени в правилника на манастира, давайки му правата на ставропигия.
Православно-униатският конфликт за манастира Манастирът в Супрасъл първоначално заема категорично негативна позиция спрямо Брестката уния. Както пише Миронович: