Луис Бърт Майер (), род. Лазар Мейр, е канадско-американски филмов продуцент и съосновател на студиото Метро-Голдуин-Майер (МГМ) през 1924 г. Под ръководството на Майер МГМ се превръща в най-престижното филмово студио на зараждащата се кино индустрия, натрупвайки най-голямата концентрация на водещи сценаристи, режисьори и звезди в Холивуд.
По време на дългото си управление в МГМ, Майер се сдобива както с множество почитатели, така и с немалко врагове. Някои звезди не оценяват опитите му да контролира личния им живот, докато други го възприемат като грижовна бащинска фигура. Той полага големи усилия да открива нови актьори и да ги превръща в големи звезди. Известно е сътрудничеството му с младия филмов продуцент Ървинг Талберг, с когото разработват стотици висококачествени филми.
Майер е принуден да подаде оставка като вицепрезидент на МГМ през 1951 г., когато компанията-собственик на студиото, Лоус Инк., предприема действия за повишаване на намаляващите печалби. Майер е твърд консерватор, за кратко дори председател на Републиканската партия в Калифорния. През 1927 г. той става един от основателите на Академията за филмово изкуство и наука, известна със своите ежегодни награди на Академията.
Детство, образование и първи опити в бизнеса Точната дата и място на раждане на Майер са спорни, като повечето изследователи на живота му смятат, че е роден в малко градче или село близо до Минск, днешен Беларус,, а някои посочват като рожденото му място Украйна или град Минск Мазовецки в източна Полша. По това време посочените територии са били част от Руската империя.
Според личните данни на Майер в имиграционните документи на САЩ рождената му дата е 4 юли 1885 г. В брачното си свидетелство той посочва годината си на раждане като 1882 г., а преброяването от април 1910 г. посочва неговата възраст като 26 години, т.е. роден през 1883 г.
Родителите му са Яков Мейр и Сара Мелцер (и двамата от еврейски произход); има и две сестри – Йета, родена ок. 1878, и Айда, родена ок. 1883 г. Майер първо се мести със семейството си в Лонг Айлънд, където живеят от 1887 до 1892 г. и където са родени двамата му братя – Рубен, през април 1888 г., и Джеремая, през април 1891 г. След това семейството се мести в Сейнт Джон, Ню Брънзуик, Канада, където Майер посещава училище.Eyman, стр. 22 – 23.
Баща му стартира бизнес за скрап, Дж. Майер & Син. Емигрант, неквалифициран в какъвто и да е занаят, със слаби познания по английски и никакви ценни умения, той едва изкарва прехраната си. Младият Луис напуска училище на дванадесет години, за да работи с баща си и да издържа семейството си. Той обикаля улиците с количка, на която пишеше „търговец на боклуци“ и събира за скрап всичко метално, на което попадне. Когато собственикът на бизнес с калай Джон Уилсън го вижда с количката, започва да му дава медни изрезки, остатъци от производството. Майер смята Уилсън за първия си партньор и най-добър приятел. В спомените си Уилсън споделя, че е бил впечатлен от добрите обноски и ведрия характер на момчето.Eyman, p. 23. Всеки път, когато Майер посещава Сейнт Джон в по-късните си години, той поставя цветя на гроба на Уилсън, точно както прави на гроба на майка си.
В свободното си време Луис се мотае около Йоркския театър, като понякога плаща, за да гледа водевил представления на живо. От тогава датира любовта му към развлекателния бизнес. През 1904 г. 20-годишният Майер заминава за Бостън, където продължава известно време бизнеса със скрап, жени се и се занимава с различни необичайни професии, за да издържа новото си семейство.
Ранна кариера Майер реновира Джем Тиътър, занемарен театър за бурлеска с 600 седящи места, в Хейврил, Масачузетс, който отваря отново на 28 ноември 1907 г. с името „Орфеум“, първият киносалон на Майер. Орфеум обслужва основно по-бедните италиански емигранти. Впоследствие Майер реновира и разширява няколко други театри в района на Бостън, обслужващи публика от по-висши социални кръгове. В рамките на няколко години Луис Майер притежава всичките пет театъра в Хейврил и заедно с Нейтън Гордън създава партньорството Гордън-Майер, което контролира най-голямата кино верига в Нова Англия.Current Biography 1943. стр. 521 – 24.
През 1914 г. партньорите организират собствена агенция за разпространение на филми в Бостън. Майер плаща 25 000 долара на Дейвид Уорк Грифит за изключителните права за показване на „Раждането на една нация“ (1915 г.) в Нова Англия. Въпреки че Майер прави офертата за филма по препоръка, без да го е гледал лично, решението му носи на студиото над 100 000 долара печалба. През 1916 г. Майер си партнира с Ричард А. Роуланд, с когото създават Метро Пикчърс Корпорейшън, агенция за таланти в Ню Йорк.
Две години по-късно Майер се мести в Лос Анджелис и създава собствена продуцентска компания – „Луис Б. Майер Пикчърс Корпорейшън“. Първият продуциран от нея филм е „Добродетелните съпруги“ от 1918 г. В партньорство с Б. П. Шулбърг Майер създава студиото Майер-Шулбърг.
В края на 1922 г. Майер е представен на Ървинг Талберг, който тогава работи за Юнивърсъл Пикчърс. Майер търси някой, който да му помогне да управлява малкото си, но динамично и бързо развиващо се студио. Биографът Роланд Фламини пише, че на тази първа среща Талберг незабавно е направил положително впечатление на Майер. По-късно същата вечер, след като Талберг си тръгва, Майер казва на адвоката на студиото Едуин Льоб да уведоми Талберг, че ако иска да работи за Майер, ще бъде третиран като негов син.
Въпреки че техните индивидуалности в много отношения са противоположни, като Майер е по-директен и почти два пъти по-възрастен, Талберг е нает като вицепрезидент, отговарящ за продукцията в „Луис Б. Майер Прадъкшънс“. Според Фламини, Талберг е бил нает, защото, въпреки че Майер е бил проницателен бизнесмен, той нямал способността на Талберг да съчетава правенето на качествени филми с постигане на търговски успех.
Начело на новото студио Метро-Голдуин-Майер Големият пробив на Майер идва през април 1924 г., когато компанията му се слива с две други, за да създаде новото студио Метро-Голдуин-Майер. 24-годишният Талберг става съсобственик и му е предоставена същата позиция като вицепрезидент, отговарящ за продукцията.
Маркъс Лоу, собственик на веригата Лоу, обединява „Метро Пикчърс“, „Голдуин Пикчърс Корпорейшън“ на Самюъл Голдуин и „Майер Пикчърс“ на Луис Майер в Метро-Голдуин. Няколко месеца по-рано Лоу е купил „Метро Пикчърс“ и „Голдуин Пикчърс Корпорейшън“, но му трябва човек, който да контролира новите му притежания на Западното крайбрежие. Майер, който по това време се е доказал като успешен продуцент, е очевидният избор. Той е назначен за ръководител на студийната дейност и вицепрезидент на Лоу, базиран в Лос Анджелис, като се отчита пред дългогодишната дясна ръка на Лоу Никълъс Шенк. Майер ще заема този пост през следващите 27 години. Още преди да е изтекла първата година от назначаването му успява с благословията на Лоу да добави името си към наименованието на студиото, преименувайки го на Метро-Голдуин-Майер. Три години след сливането МГМ става най-успешното студио в Холивуд.
Лоу умира през 1927 г. и Шенк става президент на компанията му. Между него и Майер има силна неприязън. Две години по-късно Шенк се съгласява да продаде компанията на Лоу, включително МГМ, на Уилям Фокс, което вбесява Майер. Въпреки важната си роля в студиото обаче Майер не е акционер и няма право да оспорва продажбата. Затова той използва връзките си във Вашингтон, за да убеди Департамента по правосъдие да отложи сливането поради нарушаване на антитръстовите ограничения. През лятото на 1929 г. Фокс е тежко ранен при автомобилна катастрофа и, докато се възстанови, сривът на фондовия пазар унищожава богатството му, проваляйки всякакъв шанс сделката да се осъществи, дори ако Департаментът по правосъдие позволи сключването ѝ. Независимо от това, Шенк вярва, че Майер му е коствал цяло състояние и никога не му прощава, което влошава още повече отношенията между двамата.
Работа с Ървинг Талберг Майер и Талберг са брилянтен екип и постигат забележителни успехи заедно.Eyman, стр. 111. Майер поема отговорността за бизнес частта от управлението на студиото, като определяне на бюджети и одобряване на нови продукции. Талберг, който си спечелва прозвището „момчето-чудо“, надзирава цялата филмова продукция на МГМ. Режисьорът Джоузеф Нюман споделя, че уменията им се допълват добре, като Талбърг има страхотен усет за добри истории, а Майер – превъзходна бизнес проницателност.
Двамата споделят и обща цел – да правят възможно най-добрите филми, без значение от цената, дори ако това означава повторно заснемане на цял филм. За тях е по-важно МГМ да се превърне във висококачествено студио, отколкото да демонстрират постоянни печалби от филмите. Тази цел започва с ранните им неми филми, когато звезди като Грета Гарбо, откритието на Майер, играе сред пищни декори, заснети с впечатляващо операторско майсторство.Eyman, стр. 120.
Въпреки че първоначално се разбират добре, връзката между Майер и Талберг постепенно се влошава заради философските им различия. За Талберг по-важна е литературната стойност на филма пред това да угажда на публиката, както иска Майер. Той отстранява Талберг като ръководител на продукцията през 1932 г., докато Талберг се възстановява от инфаркт, и го замества с продуцента Дейвид О. Селзник.
Но МГМ получава сериозен удар, когато Талберг умира внезапно на 14 септември 1936 г. на 37-годишна възраст. Смъртта му идва като шок за Майер и всички в МГМ и другите филмови студиа. Майер публикува изявления пред пресата, наричайки Талберг „най-добрият приятел, който човек може да има... водещото вдъхновение зад художествения прогрес на екрана.“ Погребението му е голямо събитие в Лос Анджелис. Всички студиа спазват пет минути мълчание, а МГМ затварят студиото си за цял ден.Eyman, стр. 231 – 232
Майер кръщава основната сграда на офиса на МГМ Талберг Билдинг. Той убеждава и Академията за филмово изкуства и наука да учреди Мемориална награда на Ървинг Талберг, която се дава на продуценти като признание за изключителни постижения. Днес тя е една от най-престижните награди в холивудската филмова индустрия.
Продължаващ успех след смъртта на Талберг След смъртта на Талберг мнозина в Холивуд очакват Майер да се провали.Eyman, p. 12 Режисьорът Джоузеф Нюман счита, че студиото започва да се променя към по-лошо.Eyman, стр. 233. Някои актьори също са засегнати, като Луис Рейнър, първата носителка на „Оскар“ в две последователни години, която смята, че смъртта на Талберг бележи края на кариерата ѝ: „Ако не беше умрял, мисля, че може би щях да остана много по-дълго във филмите.“Verswijver, Leo. Movies Were Always Magical, McFarland. (2003), ISBN 0786411295. Джоан Крофорд също споделя, че след смъртта на Талберг концепцията за качествено „голямо“ кино почти е изчезнала.Leider, Emily W. Myrna Loy: The Only Good Girl in Hollywood, Univ. of California Press (2011), стр. 184.
Въпреки това МГМ под ръководството на Майер продължава да произвежда успешни филми. Майер е назначен за ръководител на продукцията, както и за шеф на студиото. През следващите десет години МГМ расте и процъфтява. 1939 г. е особено добра година: освен че разпространява „Отнесени от вихъра“, МГМ пуска „Магьосникът от Оз“, „Babes in Arms“, „В цирка“ и „Жените“; Гарбо участва за първи път в комедия – „Ниночка“, „Сбогом, г-н Чипс“ печели „Оскар“ (след като е номиниран в седем категории), а Хеди Ламар, още едно от откритията на Майер, прави своя филмов дебют.
Майер става първият човек в американската история, който получава заплата в размер на един милион долара. В продължение на девет години от 1937 г., когато печели по 1 300 000 долара годишно – еквивалента на 23 403 009 долара днес – Майер е най-високоплатеният човек в Съединените щати.
Управление на МГМ Стил на управление