Васил Райнов (езиковед)

Васил Господинов Райнов е български езиковед.

Биография Роден е на 19 септември 1942 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“; от втори университетски курс в кръжеца по диалектология на проф. Стойко Стойков и доц. Иван Кочев; дипломна работа – „Говорът на с. Черноморец – Бургаско“, наградена с Националната награда за студентско изследване на Министерството на образованието и науката през 1966 г.

През 1966 – 1969 г. прави научна специализация по фонетика, общо езикознание и диалектология в Карловия университет – Прага;Vasil RainovAcademy of Science, Sofia, Bulgaria. Eolss.net sample-chapters. Посетен на 15 ноември 2021 работи в катедрата по Общо и сравнително езикознание при професорите Скаличка, Бйелич, Янота и Ромпортл. Защитава дисертационен труд „Към въпроса за развитието на преходните езикови системи“ за получаване на научната степен „доктор по философия“ (PhD) на Карловия университет.Към въпроса за появата на преходните езикови диалектни системи. Naum.slav.uni-sofia.bg. Посетен на 17 ноември 2021 От октомври 1969 г. е научен сътрудник по експериментална фонетика, а по-късно по невропсихология в Централната лаборатория за изучаване на мозъка при Българската академия на науките, преименувана в Институт за изучаване на мозъка (ИИМ) – БАН, в секцията по невропсихология (на която е съосновател). Там разработва проблемите на речевата и езиковата специфика в норма и патология, и особеностите на вербалното и невербалното поведение като психолингвистичен феномен.

През 1971 – 1972 г., а след това многократно, общо пет пъти до октомври 1999 г.– в Университета в Бон, – в Института по фонетика и комуникация, и в Института за говорна и езикова терапия, като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ работи съвместно с проф. Г. Унгехойер, проф. А. Лайшнер и проф. Г. Пойзер; през 1982 – 2000 г. активно сътрудничи с проф. Д. Линке и проф. М. Куртен в Лабораторията по психофизиология към университета. С финансовата помощ на фондацията „Александър фон Хумболт“ – Германия получава изследователска апаратура за 40 000 д.м., книги за 2000 д.м. и създава самостоятелна невролингвистична лаборатория в Българската академия на науките. През 1974 г. по покана на проф. А. Р. Лурия е на едномесечна специализация в Московския държавен университет – МГУ, в Катедрата по невропсихология, а след това, също по покана, двукратно за съвместни разработки с колеги от МГУ и в Академията на науките на Русия – АН СССР. В годините 1986 – 88 г. – проектна работа с колеги от Полската академия на науките: в Института за полски език (с проф. Х. Мержейевска) и в Невропсихологичната лаборатория към Института по експериментална неврохирургия – ПАН (с д-р Е. Лучивек). През 1987 г. защитава пред Специализирания съвет по неврология, психиатрия и неврохирургия на Висшата атестационна комисия на Р. България дисертационния труд „Върху някои патологични и гранични аспекти на вербалното поведение“ за придобиване на научната степен „доктор на биологичните науки“ (DrSc);Върху някои патологични и гранични аспекти на вербалното поведение. Unicat.nalis.bg. Посетен на 16 ноември 2021 1989 г. – старши научен сътрудник ІІ степен по невропсихология (доцент), 1992 – старши научен сътрудник І ст. (професор, по правилата на Закона) по общо езикознание. От 1993 – 96 г. e ст.н.с. І ст. по психолингвистика в Института за български език (след новия закон, професор) – БАН.

Извънреден професор по общо езикознание в Университета на гр. Русе, в катедрата по европеистика, на която е съосновател, а по-късно и четири години неин ръководител (2007 – 2010).Evropeistika.uni-ruse.bg. Русенски университет „Ангел Кънчев“. Катедра по Европеистика. Посетен на 17 ноември 2021 От 2006 г. почетен професор на РУ „Ангел Кънчев“. През 2006 г. основава българската част на Колежа за балкански езици в Тракийския университет в гр. Одрин, където е и гост-професор до 2009 г.

Член е на Научния съвет при Института за изучаване на мозъка – БАН – 1988 – 1992, на НС при Института за български език – БАН от 1995 до 1999 г. и негов заместник-председател, 2003 – 2007 – 2011; заместник-директор на ИБЕ 1994 – 1999 г. От 1995 г. е ръководител на Лабораторията по фонетика и речева комуникация в ИБЕ.

Директор на ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“ 2003 – 2007 – 2011 г.Честит юбилей на проф. Васил Райнов. Balgarskiezik.eu. Посетен на 15 ноември 2021; ръководител на Секцията по етнолингвистика от 2007 – 2011 г.; член на Научния съвет на ИБЕ 1994 – 1997 и от 2003 – 2011 (по право), член на Комисията по филология към Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет на Р. България (2003//9), член е на Експертния съвет за издателска дейност (ЕСИД) при БАН – два мандата; член на Общото събрание на БАН (1995 – 1999, 2003 – 2007) и на комисии към ОС на БАН, професор по общо езикознание.

От 1 януари 2007 като директор на ИБЕMc.government.bg. Министърат на културата проф. Стефан Данаилов откри националната кръгла маса на тема: „Проблеми на съвременния български език“. Посетен на 16 ноември 2021 спомага за приемането на България и на ИБЕ-БАН за член на Европейската асоциация на институциите за национални езици (EFNIL), която е представителната организация на езиковите институции в Европейския Съюз. Възстановява през 2003 г. участието на ИБЕ в работата на Общославянския диалектен атлас (ОЛА)Ibl.bas.bg. Българският диалектен атлас – в интернет. Посетен на 17 ноември 2021 – след повече от двайсетгодишно прекъсване, наложено по геополитически причини през седемдесетте години на ХХ век, и продължава да бъде председател на Българската комисия.

По негово предложение през 2004 г. Научният съвет на ИБЕ гласува, а Управителният съвет на БАН утвърждава решението на ОС на БАН, Институтът да носи името на своя съвременен строител – проф. д-р Любомир Андрейчин.

В съгласие с представители на българоезичната общност в Албания (регион Гора), с Министерството на външните работи на Р. България и с Ръководството на БАН, организира и издава в Академичното издателство „Нашенско-Албански речник“ (2007 г.), представен тържествено в Академията.Albania-bulgaria.blogspot.com. Българите от Гора се сдобиха с речник на своя говор. Посетен на 17 ноември 2021

Член е на редакционните колегии на списанията „Български език“ и „Балканско езикознание“Ibl.bas.bg. Балканско езикознание. Издатели. Редакционен съвет. Посетен на 17 ноември 2021 (Linguistique Balkanique) (LB), които са официалните печатни издания на ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН и са реферирани в ERIH, а LB и в International Bibliography (Pro-Quest), ANVUR, BRILL, SCOPUS и EBSCO, както и на други места.

Рецензирал е конкурси за академици, член-кореспонденти, професори, доценти и асистенти, както и няколко десетки за докторски и големи докторски дисертации; журирал е изследователски проекти, европейски и национални научни програми.Uni-sofia.bg. Мирела Алхасани (Дубали), Факултет по класически и нови филологии. Посетен на 15 ноември 2021Oldsite.nvu.bg. Процедури по обява от месец октомври 2011 г. Посетен на 15 ноември 2021Ebox.nbu.bg. Цветовата теория на Алмалех – български и международни измерения. Посетен на 15 ноември 2021Procedures.uni-plovdiv.bg. Елица Димиртова Миланова. Лингвокултуирологичен потенциал на митонимите в руския и китайския език. Посетен на 15 ноември 2021Nationallibrary.bg. Рецензии. Езикознание. Филология. Монографията „Местните имена в Радомирско“ (автор – Анна-Чолева-Димитрова, С., 2009, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН, ISBN 978-954-92489-1-3) Посетен на 17 ноември 2021

Освен монографичните трудове и в студиите – в 195 статии и съобщения, е първи/единствен, а в останалите е втори, трети и т.н. – автор. Статиите, съобщенията, както и съавторството в части от книги на други автори и трудовете монографии, са написани и отпечатани на български, руски, чешки, немски и английски език от български и от европейски издателства извън България. Участва в проект „Единно решение на проблемите при използването на кирилица“.Metodii.com. Историческа справка за инициативата за въвеждане на стандарти за транслитерация и за фонетична клавиатура за български език. Подпроект „Лингвистични изследвания и препоръки“. Посетен на 17 ноември 2021

В. Райнов е съставител и редактор на четири издания от сборници – трудове от симпозиуми на ИИМ, под заглавието „Организация и адаптация на мозъчните функции“ (Organization and Adaptation of Brain Functions), издадени през 1981, 1984, 1987Academia.edu. Организация и адаптация на мозъчните функции. Посетен на 15 ноември 2021 и 1990 г.; съставител е на сборника, посветен на проф. Йордан Пенчев (Райнов, В., И. Куцаров и др. С., Артграф, 2006 г.). До 1994 г. е бил консултант на три разработки за кандидатски дисертации и на две дипломни работи. От 1994 г. е научен консултант на два успешно защитени докторски труда и на 45 дипломни и магистърски работи в катедрата по Европеистика на РУ, в СУ и в НБУ. Гост-професор и лектор в Нов български университет – София, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Университета „Ангел Кънчев“ – гр. Русе, в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), гр. Пловдив. От 2003 г. е научен ръководител на две докторантури в ИБЕ. От 2005 г. е Почетен професор (Professor Emeritus) на Русенския университет;Uni-ruse.bg. Почетен член на Русенския университет. Посетен на 15 ноември 2021 носител е на Почетния знак на БАН – „Марин Дринов – на лента“ (най-висшата награда за български учени в Академията) от 2008 г. и на Златния почетен знак на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН (от 2012 г.). От януари 2012 – професор-емеритус на ИБЕ-БАН.

Участие в научни организации Научен съвет на ИБЕ-БАН;Ibl.bas.bg. Институт за български език. История. Директори. Посетен на 15 ноември 2021 ЕСИД – Експертен съвет за издателска дейност, БАН; Комисия по филология на ВАК към МС, два мандата; Управителен съвет на „Общество за устойчиво развитие на българския език“; Председател на Националния комитет за Общославянския лингвистичен атлас; Републиканско научно дружество на невролозите – 1968 – 1992 г.; Дружество на психолозите в България – 1976 – 1990 г.; Съюз на учените в България – 1980 – 1998 г.; Martin-Heidegger-Geselschaft, Deutschland; Messkirch, 1989; Internationale Geselschaft für Kulturelle Neuropsychologie e. V., Bonn, ръководител на направлението за Източна Европа, 1988; Национален комитет по балканистика; Дружество на ономастите в България „Проф. Й. Заимов“; IOP – International Organisation for Psychophysiology, France, Canada; IBRO – International Brain Research Organisation; Canada; ISPhS – International Society for Phonetic Sc., Norway, от 1968 г.; EFNIL – Европейска федерация на институциите за национални езици (European Federation of National Institutions for Language), представител за Р. България (2007 – 2011).

По-важни изследвания (монографии, студии, учебници и др.) K otázce přechodných jayzkových systémů v jichovýchodním Bulharsku. Прага, Карлов университет, 1968 (дисертационен труд за придобиване на научната степен „доктор по философия“, PhD 160 стр.рр.). Върху някои патологични и гранични аспекти на вербалното поведение. С., БАН, 1986 (дисертационен труд за придобиване на научната степен „доктор на биологичните науки“, DrSc 460 стр.рр; автореферат – 59 стр.рр. с 19 графики, таблици и приложения).