Луиза Асланян () е френско-арменска поетеса, деятелка на комунистическото движение и антифашистка активистка, писателка, романистка и видна фигура във френската съпротива.

Биография Детство и образование

Родена е на 5 май 1904 г. в Тебриз, Иран, в арменското семейство на Срапион Григорян и Мария (по баща Шахбазян). Завършва основно училище в Тебриз и след това продължава обучението си в руска гимназия в Тифлис. Проявява своята литературна дарба в училище, като пише лирически стихотворения, прави литературни преводи от руски и френски. Асланян започва да свири на пиано от ранна възраст. След завръщането си в Тебриз, през 1923 г. тя се омъжва за адвоката Арпиар Асланян.

Живот във Франция

През 1923 г. двойката се мести в Париж, вземайки със себе си Мания и Аршалуйс (съответно майката и сестрата на Луиза). В Париж Асланян искала да продължи музикалното си образование със свирене на пиано, но поради липса на пари трябва да се откаже от мечтата си. Вместо това тя отива във факултета по литература в Сорбоната. В Париж тя участва активно в работата на арменско-френското писателско дружество, работи във вестници, придобива познанства в литературните среди и използва псевдонима „ЛАС“.

В средата на двадесетте години тя публикува няколко разказа във френско-арменската преса: „Колекция от монети“, „Продавач на желязо вино“, „Блатото“ и др. През 1928 г. издава сборника с разкази „Хан“.

През 1935 г. излиза сборникът ѝ с разкази „Отвъд границата“, в два тома. Collection of stories „Beyond the line“ in the catalog of the National Library of France

През 1936 г. Асланян се присъединява към Френската комунистическа партия и започва да си сътрудничи с арменския вестник „Манукян“ . Работила е и във вестник „Нов живот“. През същата година тя публикува романа си „Пътят на съмнението“ в два тома Novel „The Way of the Doubt“ in the catalogue of the national library of France (издаден също след смъртта на Асланян през 1959 г. в Ереван).

През 1937 г. тя става председател на Комитета за помощ на Армения, както и председател на Съюза на арменските жени в Париж. Асланян е член на Съюза на арменските писатели Франция. «Galstyan, K. S. „Fragments of the participation of Armenians in Europe in the Second world war“ Special issue of the journal „Հայկական բանակ“, май 2005 г., p. 134 – 135»

Френска съпротива

След като нацистите окупират Франция, тя се присъединява към френската съпротива през 1940 г. Тя открива женската дивизия на френската съпротива и отговаря за арменската съпротива в Северна Франция. Résistance. l’Affiche rouge Henri Karayan: „Notre groupe était l’incarnation d’une Europe“ L’Humanité, 21 февруари 2004 г. Асланян има връзки с други активисти на Съпротивата: Мисак Манучиян, Мелине Манучиян, Арпен Тавитян, Айк Дпирян, Шаг Татурян и други. Във френската съпротива Асланян е наричан „Мадлен“. По време на Съпротивата тя преподава математика и шах на младия Шарл Азнавур.

Арест, концентрационен лагер, смърт На 26 юли 1944 г. е арестувана във Франция от нацистите. Арестът е извършен пред семейството и съседите в резиденцията им. Отведена е в затвора „Фреснес“. Дневниците и ръкописите ѝ са отнети и унищожени. Vosgerichian D. „Memories of the Armenian franc tireur“, Publishing house „G. Donikian & Fils“, Beirut, 1974, p. 28

На 15 август 1944 г. е отведена от Тулуза в Бухенвалд. По-късно Луиза е откарана в Равенсбрюк, вероятно на 1 септември 1944 г. „Le LIVRE-MEMORIAL des déportés de France arrêtés par mesure de répression et dans certains cas par mesure de persécution 1940 – 1945“, Tome I, Fondation pour la mémoire de la déportation, „Tirésias“, Paris, 2004, p.105 – 108 Присвоен ѝ е лагерен номер 57440. На 4 септември 1944 г. Луиза е преместена на работа във фабричния лагер в околностите на Лайпциг, сателитен лагер към Бухенвалд. Там тя е регистрирана под номер 4460. Има архивни сведения относно присъствието на Асланян в лагера Stalag IV-E. Im Archiv des Internationalen Suchdienstes (ITS) in Bad Arolsen (KL Ravensbrück: Ordner 2, Bl. 157, Namensliste v. 4.9.1944; Ordner 6, Namensliste v. 1.2.1945; Ordner 7, Namensliste v. 9.10.1944; KL Buchenwald: Ordner 265, Bl. 177 (Rs), Namensliste v. 26.10.1944; Ordner 274, Bl. 25, Namensliste v. 17.2.1945.)

Докато е в концентрационните лагери, Асланян пише стихотворението „Горцаранум“ („Растението“) и недовършеното стихотворение „Мала“ (съкращение от 4 имена на скъпи за нея: „М“ – мама Мания; „А“ – сестра Аршалуйс; „Л“ – тя, Луиз; „A“ – съпруг, Арпиар). Стихотворението е запазено благодарение на нейни приятели: Никол Риц и Лиз Лондон. Didier Daenickx, «Missak», Perrin, 2009, , p.170

На 27 януари 1945 г. Луиза е върната в „Равенсбрюк“, където умира 3 дни по-късно при неизвестни обстоятелства. На 15 февруари 1945 г. съпругът ѝ Арпиар е убит в лагера „Дора-Мителбау“. List of the memory Fund of the deported

Произведения Романи „Пътят на съмнението“ (1936)

Приказки „Колекция от монети“ (1920) „Продавачът на желязно вино“ (1920) „блатото“ (1920-те)

Сборници „Хан“ (1928) „Отвъд границата“ (1935)

Стихове „Във фабриката“ (1944 – 1945) „Мала“ (1944 – 1945)

Исторически произведения „Историята на съпротивата“ (през 1940-те) – Счита се, че ръкописът е унищожен от Гестапо през 1944 – 1945 г. „Падането на Париж“ (през 1940-те) – Счита се, че ръкописът е унищожен от Гестапо през 1944 – 1945 г.

Външни препратки Арменци във френската съпротива (in French) Архив на Аролсен на нацистките концентрационни лагери (in English) (Լուիզա Ասլանյան) Кой е кой? арменци. Биографична енциклопедия, том 1, Ереван, 2005 (in Armenian) Приносът на арменските жени по време на Втората световна война (in Armenian) Е. Г. Минасян „Арменски героични жени“, издателство на Ереванския държавен университет, Ереван, 2016 г., стр. 420 – 421 (in Armenian) Ховакимян, Б. М. „Речник на арменските псевдоними“, издателство на Ереванския държавен университет, Ереван, 2005, с. 185 (in Armenian) Фрагмент от писмо Луиз Асланян (DAT. 22 май 1936 г.) в хранилището на културните ценности на Армения (in Armenian) Електронната библиотека на Министерството на диаспората, разказите „Хан“ (in Armenian) Електронна библиотека на Министерството на диаспората, разказът „Блатото“ (in Armenian) Лични архивни фондове в държавните хранилища на СССР (in Russian) Най-известните арменки са военни фигури (in Russian) Arméniens Morts pour la France (in French)

Бележки

Категория:Затворници в концентрационен лагер „Равенсбрюк“ Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Френски автори на разкази Категория:Френски романисти Категория:Френски писателки Категория:Френски поетеси Категория:Ирански автори на разкази Категория:Ирански романисти Категория:Ирански писателки Категория:Ирански поетеси Категория:Френски комунисти Категория:Арменци във Франция Категория:Родени в Тебриз