Сраженията за Върбица са серия сражения на 14 август 1903 година по време Илинденско-Преображенското въстание, разиграли се в Източно Костурско, с които започва османското настъпление в района срещу въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сраженията завършват с падане на въстаническия център на планината Върбица и отстъпление на въстаниците на север към Вич.
Развой
След превземането на Невеска от въстаналите българи на 12 август, на 13 август завършва прехвърлянето на 6000 османски войници от Костур с лодки до Маврово. Османците се готвят за настъпление през Пополе към планината Върбица, на която е Горското началство на революционния район. Началството изпраща 200-250 въстаници, начело с Марко Иванов и помощника му Петър Марков, които заемат височината Кайнако, североизточно от Маврово.
На следния 14 август рано сутринта аскерът настъпва срещу Кайнако и след упорита съпротива въстаниците отстъпват. Българите губят 20 убити.
Следващото сражение е на на височината Станислава, а след това на височината Църн вър, защищавана от Черешнишката, Блацката и Бабчорската чета. След атака на нож въстаниците отстъпват. Сражението на Църн вър дава възможност на четниците на Марко Иванов да отстъпят към Вич.
На обяд на 14 август една турска част влиза и запалва Черешница, след което настъпва към Прекопана, но по пътя на Порта е пресрещната от отряда на Иван Попов – Блацката и Загорицката чета, общо 100 души. Започналото сражение при Дробоко, а след това на връх Гулината продължава два часа, след което въстаниците се оттеглят към Вич и Корещата. Тук загиват 15 въстаници. Османците изгарят Прекопана и настъпват към Върбица.
На Върбица 300 въстаници дават четвъртото сражение за деня, което е кратко но ожесточено. В резултат към 5-6 часа Чекаларов дава заповед въстаниците да отстъпят през Загорицкото поле и Порта към Вич, откъдето преди няколко часа са минали османците. Османците овладяват Върбица. Над 200 души умират, след като ядат от отровени със стрихинин припаси оставени от въстаниците. Българските жертви през деня според Христо Силянов са 27 убити, а според Аристид Дамянов 62 убити.
След овладяването на Върбица част от леринските чети с началниците Михаил Чеков, Георги Попхристов, Димитър Настев, Стефан Настев и войводите Цильо Попвачев и Алексо Турунджов през Клисура отстъпват на Мурик. Към тях се присъединява и Мокренската чета на Никола Андреев.
В резултат на въстаническото отстъпление османците влизат в Клисура. На 16 август войската опожарява Загоричани, Бъмбъки, Мокрени, Бобища, Кондороби. На 21 август османците настъпват към Вич.
Бележки
Категория:Илинденско-Преображенско въстание Върбица Категория:Дем Костур Върбица