Джърмейн Гриър

Джърмейн Гриър (.) е австралийска писателка и обществена интелектуалка, считана за един от основните гласове на радикалното феминистко движение през втората половина на 20 век.; ; ; . За датата на раждане вж. .

Специализирала английски език и литература на жените, тя заема академични длъжности в Университета „Уорик“ (Ковънтри), в Колеж „Нюнам“ в Кеймбридж, Англия, и в Университета на Тълса (САЩ). От 1964 г. живее в Обединеното кралство и от 90-те г. дели времето си между Куинсланд, Австралия, и дома си в Есекс, Англия.Francis, Rosemary; Henningham, Nikki (2017) . "Greer, Germaine (1939–)". The Australian Women's Register.

Идеите на Гриър създават противоречия още от момента, в който първата ѝ книга „Жената-евнух“ (1970) я прави известна.Winant, Carmen (Spring 2015). „The Meaningful Disappearance of Germaine Greer“. Cabinet (57). Международен бестселър и водоразделен текст във феминисткото движение, книгата предлага систематична деконструкция на идеи като женскост и женственост, твърдейки, че жените са принудени да поемат подчинени роли в обществото, за да отговарят на мъжките фантазии за това какво означава да бъдеш жена.Saracoglu, Melody (12 May 2014). "Melody Saracoglu on Germaine Greer: One Woman Against the World", New Statesman.Reilly, Susan P. (2010). „Female Eunuch“. In Wallace, Elizabeth Kowaleski (ed.). Encyclopedia of Feminist Literary Theory. New York: Routledge. p. 213

Оттогава нейната работа се фокусира върху литературата, феминизма и околната среда. Тя е авторка на повече от 20 книги, сред които „Пол и съдба“ (Sex and Destiny, 1984), „Промяната“ (The Change, 1991), „Жената“ (The Whole Woman, 1999) и „Жената на Шекспир“ (Shakespeare's Wife, 2007). Нейната книга от 2013 г. „Бял бук: годините на дъждовните гори“ (White Beech: The Rainforest Years) описва усилията ѝ за възстановяване на зона с дъждовни гори в долината Нуминба в Австралия. В допълнение към академичната си работа и активизъм тя е плодовита колумнистка на вестници като Сънди Таймс, Гардиън, Дейли Телеграф, Спектейтър, Индипендънт, Олди и др.Buchanan, Rachel (7 January 2018). "Why it's time to acknowledge Germaine Greer, journalist". The Conversation.

Гриър е по-скоро радикална феминистка отколкото феминистка на равенството.Germaine Greer, „All About Women“ (2015): „Винаги съм била феминистка на освобождението. Не съм феминистка на равенството. Мисля, че това е дълбоко консервативна цел и няма да промени нищо. Това просто би означавало, че жените са замесени.“ Вж. How to Be a Feminist, на 01:06:04) Целта ѝ не е равенството с мъжете, което тя вижда като асимилация и „съгласие да живееш живота на несвободните мъже“. „Освобождението на жените“, пише тя в „Жената“, „не вижда потенциала на жената по отношение на действителността на мъжа“. Вместо това тя твърди, че освобождението е свързано с утвърждаване на различието и „настояване за това като условие за самодефиниране и самоопределение". Това е борба за свободата на жените да „определят собствените си ценности, да подреждат собствените си приоритети и да решават собствената си съдба“.Germaine Greer (The Whole Woman, 1999): „През 70-те движението бе наречено 'Освобождение на жените“ или презрително, "Women's Lib". Когато името „Libbers“ бе премахнато за „феминистки“, всички изпитахме облекчение. Това, което никой от нас не забеляза, бе, че идеалът за освобождение избледняваше с думата. Примирихме се с равенството. Освободителните борби не са за асимилация, а за утвърждаване на различието, придаването на това различие с достойнство и престиж и настояването върху него като условие за самоопределяне и самоопределение. Целта на освобождението на жените е да се направи толкова много за жените, колкото е направено за колонизираните нации. Освобождението на жените не вижда потенциала на жената от гледна точка на действителния мъж; визионерските феминистки от края на 60-те г. и началото на 70-те знаеха, че жените никога не могат да намерят свобода, като се съгласят да живеят живота на несвободни мъже. Търсачите на равенство настояха да бъдат допуснати до пълни с дим мъжки свърталища. Либерационистите търсеха по целия свят улики за това какъв би бил животът на жените, ако те бяха свободни да определят собствените си ценности, да подреждат собствените си приоритети и да решават собствената си съдба. „Жената евнух“ бе един феминистки текст, който не спореше за равенство.“ Greer, Germaine (1999). The Whole Woman. London: Transworld Publishers Ltd., с. 2.

Ранни години и образование Мелбърн

Гриър е родена в Мелбърн в католическо семейство като най-голямата от две сестри и един брат. Баща ѝ Ерик Реджиналд („Рег“) Гриър ѝ казва, че е роден в Южна Африка, но след смъртта му тя научава, че е роден като Робърт Хамилтън Кинг в Лонстън, Тасмания.Kleinhenz, Elizabeth (2018). Germaine: The Life of Germaine Greer. Sidney: Knopg, с. 292. Той и майка ѝ Маргарет („Пеги“) Мей Лафранк се женят през март 1937 г., като баща ѝ става католик преди сватбата.Wallace, Christine (1999). Germaine Greer: Untamed Shrew. London: Faber and Faber, с. 1 – 3.Kleinhenz, Elizabeth (2018). Germaine: The Life of Germaine Greer. Sidney: Knopf, с. 3. Майка ѝ се занимава с търговия на шапки, а баща ѝ е продавач на реклами за вестници. Въпреки католическото си възпитание и открития антисемитизъм на баща си Гриър храни убеждението, че той има таен еврейски произход. Тя вярва, че баба ѝ е еврейка на име Рейчъл Вайс, но признава, че вероятно е измислила това от „силен копнеж да бъда еврейка“. Въпреки че не знае дали има някакъв еврейски произход, Гриър се чувства еврейка и започва да се приобщава към еврейската общност. Научава идиш, присъединява се към еврейската театрална група и излиза с мъже евреи.Greer, Germaine (1989). Daddy, We Hardly Knew You. New York: Fawcett Columbine. ISBN 0449905616.

Семейството живее в предградието на Мелбърн „Елууд“, първоначално в апартамент под наем на ул. „Докър“ близо до плажа, а след това в друг апартамент под наем на Еспланадата.Wallace, Christine (1999) . Germaine Greer: Untamed Shrew. London: Faber and Faber, с. 4. През януари 1942 г. баща ѝ се присъединява към Втората австралийска императорска сила. След обучение в Кралските австралийски военновъздушни сили той работи върху шифри за британските Кралски военновъздушни сили в Египет и Малта.Packer 1984, с. 86; Wallace 1999, с. 4, 72; Гриър учи в католическото начално училище „Сейнт Колумба“ в Елууд от февруари 1943 г., когато семейството ѝ вече живее на „Ормънд Роуд“ 57 в предградието. След това тя учи в енорийското училище „Свето сърце“ в предградие Сандрингам и в училище „Свети Изкупител“ в предградие Рипонлий.Wallace, Christine (1999) . Germaine Greer: Untamed Shrew. London: Faber and Faber., с. 4, 11, 13.

През 1952 г. печели стипендия за Колеж „Стар ъф дъ Сий“ в предградие „Гардънвейл“ – манастирско училище, ръководено от Сестрите на Въведение Богородично. В училищен доклад тя е наречена „малко луда и малко непостоянна в обучението и в личните си отговори".Wallace 1999, с. 11, 13. Същата година нейни произведения на изкуството са включени в раздела за деца под 14 години на Детската художествена изложба в Галерия „Тай“, открита от архиепископа на Мелбърн Дейниъл Маникс. Тя изоставя католическата вяра година след напускането на училище, т. к. смята аргументите на монахините за съществуването на Бог за неубедителни.Wallace, Christine (1999) . Germaine Greer: Untamed Shrew. London: Faber and Faber, с. 16.

Има трудни взаимоотношения с майка си, която според нея вероятно е със синдром на Аспергер, и напуска дома си на 18-годишна възраст. През 2012 г. Гриър казва, че брат ѝ вероятно ѝ е простил, че ги е изоставила, но не е толкова сигурна за сестра си, която тя обича повече от всекиго другиго на света.Интервю с Гриър, Ютюб , Festival of Dangerous Ideas 2012, Sydney Opera House (00:01:00–00:03:42)

Университет Мелбърн и Сидни

От 1956 г. Гриър учи английски и френски език и литература в Университета в Мелбърн със стипендия на Учителския колеж, като през първите две години живее у дома с 8 лири на седмица.; . Висока 1,82 м, на 16-годишна възраст тя е поразителна личност. „Висока, чевръста и весела, тя обикаляше кампуса, съзнавайки, че за нея много се говори“, казва журналистът Питър Блейзи, неин съвременник в Мелбърн.Milliken, Robert (28 September 1997). "Greer savages 'dung beetle' biographer". The Independent, citing Blazey, Peter (1997). Screw Loose: Uncalled for Memoirs. Sydney: Picador. През първата си година претърпява нервен срив в резултат на депресия и за кратко е лекувана в болница.Wallace 1999, с. 33. В интервю от 1972 г. за сп. „Плейбой“ тя казва, че е била изнасилена по време на втората си година в Мелбърн, което описва подробно във в. „Гардиън“ през март 1995 г..с. 269Greer, Germaine (20 March 1995). „The refusal to be bowed by brutality“. The Guardian.

Точно преди да завърши в Мелбърн през 1959 г., Гриър се мести в Сидни, където се свързва със Сидни Пуш – лява интелектуална субкултура и с анархистките Сидни либертарианци. „Тези хора говореха за истината и единствената истина“, казва тя, „настоявайки, че по-голямата част от това, на което бяхме изложени през деня, е идеология – синоним на лъжи или глупости, както те я наричаха“.Wallace 1999, с. 74. Те се срещат в задната стая на хотел „Роял Джордж“ на улица „Съсекс“. Един от биографите на Гриър – Кристин Уолъс пише, че Гриър „влезе в хотел„ Роял Джордж “, сред тълпа, говореща с дрезгав глас, в стая, воняща на стара бира и пълна с цигарен дим, и тръгна да следва начина на живот на Пуш – „непоносимо трудна дисциплина, която се принудих да науча". Гриър вече се смята за анархистка, без да знае защо е привлечена от това. Чрез Сидни Пуш тя се запознава с анархистката литература.Wallace 1999, с. 201. В групата е близка с двама нейни видни членове – поетът Хари ХутънWallace 1999, с. 57 – 59. и Ролоф Смайлд. Тя живее със Смайлд на Хлиб Пойнт Роуд, но връзката им е краткотрайна. Според Уолъс идеологията на Пуш за „свободната любов“ включва отхвърляне на притежание и ревност, което естествено работи в полза на мъжете., с. 73; вж. също

Когато връзката ѝ със Смайлд приключва, Гриър се записва в Университета в Сидни, за да изучава Байрон,Wallace 1999, p. 83. където, както пише Клайв Джеймс, тя става „известна с брилянтния си мръсен език“.James, Clive (1991). May Week Was In June. London: Pan Books, p. 13 Един от нейните приятели там – актьорът Артър Дигам казва, че „е единствената жена, която сме срещали на този етап, която може уверено, лесно и забавно да унижава мъжете“. Тя се занимава с актьорско майсторство в Сидни и играе Майка Кураж в пиесата „Майка Кураж и нейните деца“ през август 1963 г. Същата година получава магистърска степен с отличие за магистърската си работа „Развитието на сатиричния метод на Байрон“.Greer, Germaine (1963). The Development of Byron's Satiric Mode (MA). University of Sydney. Тя е назначена за старши преподавател по английски език в Университета в Сидни с офис в съседство с този на известния професор по английска литература Стивън Томас Найт в университетската сграда „Карслоу“. „Тя несъмнено бе отлична преподавателка", казва той. „...и един от най-добрите преподаватели, един от малкото, които биха могли да командват лекционната зала „Уолъс“ с нейните 600 студенти. Тя имаше някакво театрално качество, което беше доста забележително, добавено към реалната ѝ стипендия."Kleinhenz, Elizabeth (2018). Germaine: The Life of Germaine Greer. Sydney: Knopf, с. 81.

Кеймбридж