Долченèра (; * 16 май 1977 в Галатина, Италия), псевдоним на Емануела Тране (), е италианска певица, авторка на песни, мултиинструменталистка и телевизионен персонаж.
След няколко музикални преживявания с различни групи и като беквокалистка и солистка за реклами и телевизионни предавания Долченера постига известност през 2002 г. с участието и победата на програмата Destinazione Sanremo Това ѝ позволява да участва във Фестивала на италианската песен в Санремо през 2003 г., който печели в категорията „Предложения“ с песента Siami tutti là fuori („Ние всички сме там навън“). Две години по-късно тя печели второто издание на Music Farm – шоу за таланти, чийто състав е съставен от известни участници на италианската музикална сцена.
Към 2025 г. има девет студийни албума и за продажби има няколко златни и платинени сертификата, както и един мултиплатинен като член на супергрупата „Обединени изпълнители за Абруцо“. Има пет участия на Фестивала в Санремо: през 2003 г., когато печели наградата на Radio TV Press Room, както и в категорията „Предложения“, през 2006 г. с песента Com'è straordinaria la vita („Колко изключителен е животът“), когато завладяла подиума в категория „Жени“, завършвайки на второ място, през 2009 г. със сингълаIl mio amore unico („Моята единствена любов“), през 2012 г. с песента Ci vediamo a casa („Ще се видим у дома“), която се оказва най-успешната песен от Санремо по италианското радио, и през 2016 г. с парчето Ora o mai più (le cose cambiano) („Сега или никога вече (нещата се променят)“). В кариерата си има и няколко други награди, включително три награди „Лунеция“, една „Санремо Хит“, две музикални награди „Венеция“, две Италиански награди за видеоклипове, един „Сребърен лъв“ и наградата „Де Андрè“.
От 2007 г. стартира и кариера и като кино актриса. През 2016 г. е вокална педагожка в четвъртото издание на шоуто за таланти „Гласът на Италия“.
Кариера
1977 – 2002: Ранни години и музикален дебют Роденае през 1977 г. в град Галатина, Южна Италия, в семейство, произхождащо от градчето Скорано (и двата в провинция Лече, Южна Италия). Прекарва детството и юношеството си в Скорано заедно с родителите си Джино и Мима и по-малкия си брат Марко. На 6-годишна възраст започва да учи пиано, към които на 10-годишна възраст се добавят кларинет и пеене. Написва първите си песни на 14-годишна възраст, а малко по-късно започва да свири на живо с първата си група и се присъединява към джаз квартет.
През 1996 г., след като завършва класическа гимназия, напуска Скорано, за да се запише във Факултета по машиностроене на Флорентинския университет. В града тя се запознава с китариста Франческо Сигиери, с когото започва дълготрайно сътрудничество и основава И Кодичи дзеро (I codici zero) – ансамбъл, който включва още Микеле Витули, Франческо Керубини и Емануеле Фонтана. Бандата изпълнява открива турнето на Артиколо 31.
През 2000 г. се запознава с продуцента Лучо Фабри. След тази среща получава първия си договор за звукозапис и избира псевдонима „Долченера“ по заглавието на песен на Фабрицио де Андре, съдържаща се в албума му Anime salve.
Тя също така дава гласа си на някои рекламни джингъли и участва като беквокалистка в телевизионни предавания.
През септември 2002 г. издава Solo tu („Само ти“), първият сингъл в кариерата си. Песента ѝ позволява да участва в телевизионната програма Destinazione Sanremo и да влезе в списъка на победителите в програмата, създадена с цел подбор на участници в категория „Предложения“ на 53-ия Фестивал на италианската песен в Санремо.
2003 – 2004: успех на фестивала в Санремо На 53-ия Фестивал в Санремо тя се представя с Siamo tutti là fuori („Всички сме там навън“), поп песен с фолклорни нюанси на таранта от Салерно, която ѝ носи победата в категорията „Предложения“ и наградата на пресцентъра, радиото и телевизията.
Песента, която достига 10-та позиция в класацията на най-продаваните сингли в Италия, е включена в първия ѝ албум Sorriso nucleare („Ядрена усмивка“), който обаче не постига значителен успех в продажбите. От албума са извадени синглите Devo andare al mare („Трябва да отида на море“) и Vivo tutta la notte („Живея цяла нощ“). На 26 юни 2003 г. Долченера, придружена от своята група, започва първото си самостоятелно турне, което продължава през цялото лято и включва участието на Анджело Карара като изпълнителен продуцент.
През 2004 г. представя песентаUn mondo prefetto („Перфектен свят“) пред Художествената комисия на 54-ия Фестивал в Санремо, но песента е изключена. По-късно тя е включена в едноименния ѝ албум, издаден през май 2005 г.
2005: Албум Un mondo perfetto и лансиране в шоуто Music Farm
Подтикната от своя агент, през 2005 г. Долченера участва в риалити шоуто Music Farm, водено от Симона Вентура, печелейки финалната победа в телегласуването срещу Фаусто Леали с 65% от гласовете.
Веднага след победата ѝ в Music Farm излиза вторият ѝ албум, озаглавен Un mondo perfetto („Перфектен свят“). Воден от радио промото Mai più noi due („Никога повече ние двамата“), представено на живо по време на риалити шоуто, а след това от парчето Continua („Продължавай“), издадено като единичен компактдиск през октомври 2005 г., албумът постига платинен статус с над 150 хил. продадени копия.
На певицата е поверена и композицията на официалния химн на Националното първенство по футбол за младежи озаглавен Domani („Утре“).
През декември тя участва в традиционния коледен концерт във Ватикана в присъствието на папа Бенедикт XVI.
Също през 2005 г. Долченера получава Награда „Де Андрè“, Сребърния лъв като музикално откровение на годината и Признанието за най-добър новоизгряващ изпълнител на Срещата на независимите лейбъли.
2006: Албум Il popolo degli sogni и завръщане на Фестивала в Санремо
На 1 февруари 2006 г. излиза миниалбумът Dolcenera canta il cinema („Долченера пее за киното“), разпространяван заедно с покупката на DVD от Туентиът Сенчъри Студиос. Дискът включва кавъри на пет известни филмови саундтрака, специално изпълнени от Долченера.
През март същата година тя се завръща в конкурса на Фестивала в Санремо, представяйки поп-рок песента Com'è straordinaria la vita („Колко изключителен е животът“). Песента се нарежда на второ място в категорията „Жени“ и достига 6-та позиция в класацията на най-продаваните сингли в Италия.
По време на Санремо излиза третият ѝ албум, Il popolo degli sogni („Народът на мечтите“), който получава златен диск за продажби една седмица след излизането си и по-късно достига платинен диск за над 80 хил. продадени копия.
На 1 юни 2006 г. в Йези започва първото европейско турне на Долченера Welcome Tour 2006. То спира в различни германски градове, включително в Хамбург и Берлин. Турнето придружава издаването на компилацията „Перфектен свят“ (Un mondo perfetto). Тя излиза на 29 август 2006 г. само в Германия, Австрия и Швейцария и съдържа 14 песни, взети от италианското издание на едноименния албум и от „Народът на мечтите“ с добавката на нова версия на „Ние всички сме там навън“. Компилацията се задвижва от сингъла Passo dopo passo („Стъпка по стъпка“), придружен от видео, заснето в Париж по време на Fête de la musique.
На 5 август същата година по кината излиза трилърът - филм на ужасите La notte del mio primo amore („Нощта на моята първа любов“) на Алесандро Памбианко, чийто саундтрак включва неиздаваната песен In fondo alla notte („В дъното на нощта“), изпълнена от Долченера (която е и авторка на текста и съавторка на музиката). Песента е издадена впоследствие като страна B на сингъла Piove (condizione dell'anima) („Вали дъжд (състояние на душата)“), пуснат в продажба на 22 септември 2006 г. и достигнал 11-та позиция в официалната класация на най-продаваните сингли в Италия.
2007: Турне в Европа и кино дебют
Долченера изпълнява отново извън Италия по време на турнето си Welcome Tour през 2007 г., когато през март 2007 г. заедно с австрийската певица Кристина Щюрмер пее на осем концерта в германски градове като Берлин, Лайпциг, Кьолн и Дрезден. В същия период в Германия, Австрия и Швейцария излиза турне изданието „Един перфектен ден“, което съдържа и няколко песни, записани на живо в турнета през последните две години и което е предшествано от радио сингъла Mai più noi due („Никога повече ние двамата“).
Междувременно Долченера започва да се посвещава на киното. В края на 2006 г. участва в ролята на Бени в комедията Scrivilo sui muri („Напиши го по стените“) на Джанкарло Скаркили. В началото на 2007 г. участва и в записа на игралния филм „Нашият Месия“ (Il nostra Messia) на Клаудио Серугети, в който участва с камео в ролята на таксиметрова шофьорка. Филмът е представен на Фестивала за независимо кино в Рим и излиза по кината на 30 май 2008 г.
През пролетта на 2007 г. Долченера написва и изпълнява италианските адаптации на песните Sei tu („Ти си“) и Mon amour („Любов моя“), първоначално озаглавени Say Yes и Tes petits defauts. Песните са записани за италианската версия на саундтрака на френския филм Le plus beau jour de ma vie („Най-хубавият ден в живота ми“) на режисирьора Жули Липински през 2004 г., излязъл в Италия през юни 2007 г. като Finché nozze non ci separino („Докато сватбата не ни раздели“).
През юли 2007 г. участва и в концерта в чест на 50-тата годишнина от песента на Доменико Модуньо Nel blu dipinto di blu в Римския театър „Беневенто“, излъчен по Rai 1.
2008: концертна дейност в Европа През 2008 г. Долченера все още се фокусира върху изпълненията на живо в Европа. След като пее само с акомпанимент на пиано в Deutsches Theatre в Мюнхен, тя участва и във вечерта, организирана при Голямата арка в Париж за кандидатурата на Милано за Expo 2015. През април 2008 г. ѝ е поверено откриването с пиано и глас на четири концерта на турнето на Дзукеро All the Best World Tour в Австрия. На 8 май гостува на Олимпийския стадион по случай откриване на празненствата на Рокмузея в Мюнхен – най-големият музей, посветен на рок музиката в Германия, който отделя място на самата певица.
На 14 и 15 юни тя открива концертите на Васко Роси на Стадион „Корнеро“ в Анкона, а месец по-късно участва в Международния фестивал в Картаген, който се провежда в древния римски театър на Адриан в Тунис и е част от годишното събитие, което изследва света на музиката.
На 30 август 2008 г. по покана на правителствения комисар по изложението посланик Клаудио Морено тя изпълнява на живо в италианския павилион на Expo 2008 в Сарагоса различни песни от своя репертоар, включително три адаптирани на испански език.
2009: Албум Dolcenera nel Paese delle Meraviglie През 2009 г. Долченера участва за трети път във Фестивала в Санремо, представяйки се в категория „Изпълнители“ с песента Il mio amore unico („Моята единствена любов“). Елиминирането на парчето след полуфиналното представяне в дует със Сирия предизвиква недоволството на публиката в театър „Аристон“.
На 20 февруари 2009 г. излиза албумът ѝ Dolcenera nel Paese delle Meraviglie („Долченера в Страната на чудесата“), продуциран от Роберто Вернети и записан в Лондон на 18 декември 2008 г. Албумът достига 13-то място при дебюта си в италианската класация.
Песента от Санремо достига 5-о място в Топ сингли на Италия и остава три последователни седмици на първа позиция в класацията на Нилсен Мюзик Кънтрол за най-излъчвани песни по италианските радиостанции. „Моята единствена любов“ също става част от саундтрака на филма Amore 14 на Федерико Моча и получава награда „Лунеция“ за 2009 г. в категорията „Лунеция за Санремо“ заради придаване на литературно-музикална стойност на италианските песни. Радиоуспехът на песента позволява на Долченера да получи специалната награда RTL 102.5 на Венециански музикални награди през 2009 г. – събитие, по време на което тя също получава признание като изпълнителка на годината.