Биаджо Антоначи (; * 9 ноември 1963 в Милано, Италия) е италиански певец, автор на песни и китарист.
Биография Начални години С баща от Пулия – от Руво ди Пуля (Паоло Антоначи, починал през 2014 г.) и майка от Милано, Антоначи израства в северноиталианския град Роцано. Като доста млад започва да свири на барабани в провинциални групи въпреки ангажимента с това да вземе гимназиална диплома за геодезист. След гимназията се записва при карабинерите и е школник в Казарма „Черная“ в град Торино. В края на курса полага военна служба в град Гарласко.www.carabinieri.it След като научава, че певецът и автор на песни Рон живее в града, Антоначи решава да се срещне с него. Рон му прави прослушване и, убеден в способностите на певеца, го запознава с фронтмена на група Стадио Гаетано Курери. Антоначи прави своя дебют на един от неговите концерти.
През 1988 г. Антоначи участва в Категория „Нови предложения“ на 38-ия Фестивал на италианската песен в Санремо с песента „Искам да живея в един миг“ (Voglio vivere in un attimo), без да достигне на финала. Той обаче получава първия си договор за звукозапис и през 1989 г. излиза първият му албум „Това са неща, които се случват“ (Sono cose che capitano).
Вторият му албум е „Полека Биаджо“ (Adagio Biagio) и излиза през 1990 г. Албумът, чието заглавие е вдъхновено от иронична песен от 1920-те години, е популяризиран от песните „Танцувай върху моето сърце“ (Danza sul mio cuore) и „Обаче те обичам“ (Però ti amo).
Успех Въпреки интереса, предизвикан от първите му два албума, Антоначи не успява да пробие и е наясно, че ако и третият му албум да не отговори на очакванията на звукозаписните компании към него, кариерата му ще бъде застрашена. През тези първи години дейността му като автор е доста интензивна и тя не спира и през следващите години. Освен с Курери той си сътрудничи и с други изпълнители като група Стадио (пише текста на песента им Per lei от 1989 г.), Сирия, Анджела Баралди, Флавия Фортунато и Аннализа Минети.
През 1992 г., след като пише песни за Рафаела Карà (Parole maldette), Миета (Brivido di vita, Lasciamoci respirare) и Миа Мартини ((Il fiume dei profumi), той предлага сингъл и свързания с него албум „Освободете ме“ (Liberatemi), с която песен участва във Фестивалбар и най-накрая постига успех. Албумът, продуциран от Мауро Малавази, продава 150 хил. копия и потвърждава значението на Биаджо Антоначи на италианската музикална сцена.
Въпреки ангажиментите той успява да посвети време на друга своя страст – футбола и става титуляр на Италианския национален отбор на певците.
Той се среща с дон Пиерино Джелмини и сътрудничи на неговия проект за реабилитация на маргинализирани млади хора с различни инициативи.
През 1993 г. участва за втори път във Фестивала в Санремо с „Не знам повече на кого да вярвам“ (Non so più a chi credere), класирайки се на осмо място в Категория „Шампиони“. През същата година обикаля цяла Италия и получава отличен отзвук от публиката. Той публикува компилация със същото заглавие, в която се появява за първи път на CD сингълът „Ако те видеше мама“ (Se ti vedesse mamma), издаден през 1990 г. През същата година Мина записва песента „Хиляди причини“ (Mille motivi), написана за нея от Антоначи.
През 1996 г. певецът участва във Фестивала в Ломбардия, ръководен от Луиджи и Кармело Пистило.
Утвърждаване През 1994 г. излиза четвъртият албум на певеца със заглавие „Биаджо Антоначи“ (Biagio Antonacci), с който той се утвърждава като успешен изпълнител. Сингли от него са „Никога не е било веднага“ (Non è mai stato subito), последван веднага от баладата „Ако аз, ако тя“ (Se io, se lei). Дискът е пълен с потенциални сингли и през лятото на 1995 г. е издаден още един сингъл – „Ще работя“ (Lavorerò) с лек реге аранжимент. Във варианта album edit се появява неговата партньорка Мариана, която рапира в една от строфите. Албумът се продава в над 300 хил. копия.
В следващия си албум „Купчината“ (Il mucchio), излязъл през 1996 г., Антоначи се появява не само като автор и изпълнител, но и като продуцент. Сред 13-те песни са и Happy family, написана заедно с Лука Карбони, и „Ако е вярно, че те има“ (Se è vero che ci se), в която участва Мел Гейнор – барабанист на Симпъл Майндс. Последната песен има версии на френски и на английски език в дует с певеца и модел Виктор Лазло.
Шестият му албум „Караш ме да се чувствам добре“ (Mi fai stare bene) е изцяло продуциран от певеца и песните „Колко време“ (Quanto tempo), „Още“ (Ancora) и „Ирис (сред твоите стихотворения)“ (Iris (tra le tue poesie)) имат огромен успех. Албумът се продава в над 800 000 копия и остава в класациите две години. Последвалото турне получава същия ентусиазиран отзвук и през 1995 г. на Фестивалбар Антоначи печели Наградата за турне.
Между турнето и ангажиментите с Италианския национален отбор на певците през 2000 г. той продуцира Come una goccia d'acqua – албум на певицата Сирия, в който има три негови песни, включително и тази, която тя пее на Фестивала в Санремо същата година: „Фантастичнолюбов“ (Fantasticamenteamore). През 2000 г. излизат и компилацията „Сред моите песни“ (Tra le mie canzoni) с най-големите хитове на Антоначи, както и DVD-то Live in Palermo, записан на концерта му на 10 юли 1999 г. Антоначи утвърждава таланта си като автор, като пише за Лаура Паузини песента „Между теб и морето“ (Tra te e il mare), която получава признание на критиката и на слушателите в Италия и в чужбина.
През 2001 г. излизат песента „Просто исках да ти кажа, че“ (Volevo solo dirti che) и албумът 9/NOV/2001, който говори за мечти, настроения, любов, чувства и всичко, което днес е изоставено, маргинализирано, забравено. Албумът е продаден в над 400 хил. копия и е удостоен с Награда „Лунеция“ за своята музикално-литературна стойност.
През 2003 г. за испанския и южноамериканския пазар излиза албумът Cuanto tiempo... y ahora, съдържащ 13 парчета.
През април същата година певецът получава карта на футболния отбор „Кавезе 1919“, за да играе официален мач – този срещу „Витория“ на 11 май.
През юни 2003 г. гостува на концерта на Клаудио Балиони във Флоренция.
Албум Convivendo Сътрудничеството с Лаура Паузини продължава и Антоначи пише песента ѝ „Изживей ме“ (Vivimi) от албума ѝ Resta in ascolto.
През 2004 г. стартира проектът „Съжителствайки“ (Convivendo) с издаването на първата му част, последвана през 2005 г. от втората. Това е нещо ново за италианския музикален пазар, който вижда издаването на два мини албума по различно време вместо обичайния двоен диск.
Convivendo – Parte I излиза на 19 март 2004 г. и продава над 500 хил. копия. Албумът е в класациите в продължение на 88 последователни седмици, определяйки успеха на песни като „Правим си компания“ (Non ci facciamo compagnia), едноименната Convivendo и „Баща ми е цар“ (Mio padre è un re). На Фестивалбар 2004 г. певецът печели наградата за албум за Convivendo – Parte I. През февруари 2005 г. излиза Convivendo – Parte II, а синглите от него са „Знай, любов моя“ (Sappi amore mio), „Луд по нея“ (Pazzo di lei) и „Представи си“ (Immagina).
През 2005 г. певецът и автор на песни Симоне Кристики пише, пее и посвещава песен на Биаджо Антоначи: „Бих искал да пея като Биаджо“ (Vorrei cantare come Biagio), която става летен хит в Италия.
На 2 юли в Циркус Максимус в Рим се провежда един от концертите от Live 8 (серия от 11 безплатни концерта на 2 юли 2005 г. в страните от Г8), в който Антоначи участва и пее Immagina, Liberatemi, Se io se lei e Non ci facciamo compagnia.
На 31 август 2005 г. на Световните музикални награди певецът печели наградата за „Най-продаван италиански мъж изпълнител“ (мъж изпълнител с най-много продадени записи в Италия).
В средата на септември той участва в O'Scià – вече обичайният джем сешън на Клаудио Балиони на остров Лампедуза.
На 4 ноември 2005 г. излиза DVD-то ConVivo, записано по време на концерта в Медиоланум Форум. На 9 януари 2006 г. FIMI издава официалната годишна класация и Convivendo – Parte II е най-продаваният албум в Италия през 2005 г.
На 23 юни 2006 г. излиза Nessuno è solo – третият албум на Тициано Феро, който съдържа дует с Антоначи в песента „Жените целуват“ (Baciano le donne). В изданието на Наградите „Телегато“ за 2006 г. Антоначи е единственият музикален изпълнител, номиниран и в трите секции на категорията „Музика“: Най-добър диск, Най-добър певец и Най-добро турне.
Албуми Vicky Love и Il cielo ha una porta sola От март 2007 г., две години след албума Convivendo, излиза албумът му Vicky Love. Трите сингъла от него са „Остави“ (Lascia stare), „Сънувай ме“ (Sognami) и „Невъзможното“ (L'impossibile).
На 30 юни 2007 г. той се изявява на стадион „Джузепе Меаца“ в Милано пред 60 000 фенове за своя мегаконцерт, предшестващ турнето му през ноември. На 7 септември същата година Антоначи печели Наградата за албум за Vicky Love на Фестивалбар 2007.
На 15 септември участва на годишния Ден на Ем Ти Ви в Милано на Пиаца дел Дуомо, изпълнявайки песните Sognami, L'impossibile, Lascia stare, Liberatemi и Convivendo.
От 9 ноември 2007 г. до 19 април 2008 г. е на турне, стартирало в Тревильо и закрито в Спортната палата в Рим.
На 10 октомври 2008 г. по италианските радиа излиза сингълът „Небето има само една врата“ (Il cielo ha una porta sola), който предшества издаването на едноименния му албум, излязъл на 31 октомври за лейбъла Сони Би Ем Джи. Той съдържа две неиздавани песни, написани за саундтрака на филма Ex на Фаусто Брици, и всичките най-големи хитове на Антоначи, избрани от феновете му чрез официалния му уебсайт, както и непубликувани версии на песните му „Между теб и морето“ (Tra te e il mare) и „Изживей ме“ (Vivimi), вече записани от Лаура Паузини. Първата песен получава разрешение да използва рифа на Start Me Up – хит на Ролинг Стоунс от 1981 г., като получава подзаглавието Rolling Version.
Албум Inaspettata Единадесетият му албум, озаглавен „Неочаквана“ (Inaspettata), излиза на 13 април 2010 г. и е прешестван на 19 март от сингъла „Ако беше завинаги“ (Se fosse per sempre). На интервю, в което го питат защо е избрал песента „Неочаквана“ като заглавие на албума, Антоначи казва: „Избирам тази песен, за да придам същност на диска, наистина харесвам „Неочаквана“, както в миналото съм обичал други мои заглавия, които при всички случаи се разпознаваха сред много неща.“ От албума са извлечени и синглите „Неочаквана“ (Inaspettata) с Леона Луис, „Помоли ме за извинение“ (Chiedimi scusa), „Добър ден, добра душо“ (Buon giorno bell'anima) и „Ще се подчиня“ (Ubbidirò) с Клуб Дого.
Също през 2010 г. Антоначи пиеш за Лоредана Ероре – участничка в шоуто за таланти „Приятели на Мария Де Филипи“ (Amici di Maria De Filippi) неиздаваната „Момиче с очи като небето“ (Ragazza occhi cielo). Този сингъл бележи дебюта на Ероре с едноименното ѝ EP, което се радва на добър успех и което съдържа и друга неиздавана песен – дело на Антоначи: „Аз го видях първа“ (L'ho visto prima io), както и кавъра на песента му „Днес да е мой ред“ (Oggi tocchi a me). През 2011 г., отново за Ероре, Антоначи пише и продуцира нейния дебютен албум „Грешката“ (L'Errore), като пише всички парчета от албума.
През същата година Антоначи изнася три поредни вечери на Арена ди Верона и е награден на Музикалните награди „Уинд“ с мултиплатинен диск за 120-те хил. продадени копия на албума му Inasppettata.
През лятото той пее на площад Сан Марко във Венеция, както и в Рим на Колизея. Изявата му в Рим е благотворителна с цел да се даде възможност на студентите от страни във военен конфликт да прекарат време в Италия и да допринесат за възстановяването на Колизеума.
На 25 октомври 2011 г. излиза CD/DVD версията на концерта му в Колизея и са обявени датите на турнето му, което започва през май 2012 г. и има спирки в големите италиански градове. Едновременно с издаването на Colosseo Антоначи обявява, че работи по следващия си албум, който излиза в началото на 2012 година. Албумът Colosseo е сертифициран като златен за над 30 хил. продадени копия.
Албум Sapessi dire no