Лука Карбони

Лука Карбòни (; * 12 октомври 1962 в Болоня, Италия) е италиански певец, автор на песни и музикант.

Отличаващ се от самото начало с интимния и замислен характер на текстовете на песните си, той прави своя дебют на музикалната сцена през 1981 г. като китарист и композитор и през 1983 г. като солист.

През 1992 г. печели Фестивалбар с песента Mare mare („Море, море“).

По време на своята кариера продава 5 млн. записа.Walter Veltroni, Luca Carboni: «Il tumore al polmone grande e difficile da operare, lo choc, il bisogno di sparire: ero malato, ora posso sperare», на corriere.it, Corriere della Sera, 8 settembre 2024

Биография 1976 - 1982: Дебют с група „Теобалди Рок“ Лука Карбони е четвъртото от пет деца (три момчета и две момичета). Баща му работи във фирма за бебешки колички и играчки, а майка му е домакиня. Той култивира страстта си към музиката от ранна детска възраст: на 6 г. се научава да свири на пиано и слуша италиански певци като Лучо Батисти и Франческо де Грегори.Gigi Vesigna, La gavetta dei VIP?, in Oggi, 12 giugno 2013, p. 94-98.

След средното училище се записва в гимназия за счетоводство и селско стопанство, но осъзнава, че те не са за него. Работи дълго време във фирма за детски колички и играчки, а също така и като продавач в елегантен магазин за дрехи в центъра на Болоня, където един ден по време на студентска демонстрация е замерян с яйца.

През 1976 г., на 14-годишна възраст, основава група „Теобалди Рок“ заедно с още петима младежа, в която е китарист и композитор. Първите им репетиции се провеждат в енорийската църква. С групата той участва в много концерти през годините до 1980 г., навлизайки в културния фермент, който движи Болоня в годините на пънк рока и ню уейва.

През 1980 г. Теобалди Рок участват в събитието „Болоня рок 80“. През 1981 г. издават първите си и единствени 45 оборота с песните L.N. и Odore d'inverno („Миризма на зима“). Сингълът е издаден от Bazar (звукозаписна компания от Реджо Емилия) и е разпространяван на местно ниво. Въпреки това групата се разпада скоро след това. Качеството на звука на плочата не е много добро и днес е много рядко срещана.

Карбони не изоставя музикалната си страст и търси нови пътища. Възможността идва от група Стадио, които прочитат един от неговите текстове, оставен в гостилницата Osteria da Vito (по онова време място за срещи на автори на песни и музиканти), и му предлагат да напише парче за първия им албум. През 1982 г. Карбони пише Navigando controvento („Плавайки срещу течението“), включена в албума на групата Stadio.

1983 - 1986: Албуми ...intanto Dustin Hoffman non sbaglia un film и Forever Благодарение на срещата си с Гаетано Курери – лидер на група Стадио, Карбони има възможността да направи първия си албум с италианската звукозаписна компания RCA. Записан през 1983 г. и издаден на 27 януари 1984 г., албумът ...intanto Dustin Hoffman non sbaglia un film („... междувременно Дъстин Хофман не греши филм“), той може да се похвали с копродукцията на Курери и сътрудничеството на певците Рон и Лучо Дала. Албумът се продава в 30 хил. копия,Autori vari (a cura di Gino Castaldo), Dizionario della canzone italiana, Ed. Curcio, 1990; alla voce Carboni Luca, di Gianfranco Baldazzi, pag. 290 а сингълът Ci stiamo sbagliando („Грешим“) – в над 50 хил. и влиза в класациите в Топ 20 на Италия за няколко седмици, като печели наградата „Зелен диск“ на Фестивалбар 1984 г.Данните за мястото в класациите са взети от книгата на Dario Salvatori, Storia dell'hit parade, edizioni Gremese, 1989, alla voce Carboni Luca, pag. 99 Карбони си проправя път преди всичко сред най-младата публика, която се разпознава във визията му за света и намира там своите тревоги и желания.

От август до декември 1984 г. участва в турнето си Luca Carboni Tour 1984.

На 3 септември 1985 г. излиза вторият му студиен албум Forever („Завинаги“). Той достига продажби от 70 хил. копия, подобрявайки успеха на предишния,Autori vari (a cura di Gino Castaldo), Dizionario della canzone italiana, Ed. Curcio, 1990; alla voce Carboni Luca, di Gianfranco Baldazzi, pag. 291 и влиза в класациите в Tоп 10 на Италия за няколко седмици.Dario Salvatori, Storia dell'hit parade, edizioni Gremese, 1989, alla voce Carboni Luca Той е допълнение към предишния му албум, запазвайки същия стилистичен код, но заемайки по-зряла гледна точка както в текстовете (които сега са и на социални теми, третирани с фина ирония), така и в музиката (с по-изискан аранжимент).

От юли до септември певецът прави турнето си Luca Carboni Tour 1985. През същата година той прави пауза, търсейки нови стимули и идеи, като също започва да се занимава с живопис. От януари до октомври 1986 г. участва в турнето Luca Carboni Tour 1986.

1987 - 1994: Успех пред широката публика (албуми Luca Carboni, Persone silenziose и Carboni) Резултатът от по-продължителната и щателна разработка е албумът Luca Carboni, издаден на 26 септември 1987 г. Първият извлечен сингъл е Silvia lo sai („Силвия, знаеш го“) – песен, която успява деликатно да разкаже драмата на една тийнейджърска любов, завладяна от наркотиците. Песента става химн на поколениятаAutori vari (a cura di Gino Castaldo), Dizionario della canzone italiana - Le canzoni, editore Armando Curcio (1990); на справката за песента Silvia lo sai, pagg. 408-409 подобно и на другият му сингъл Farfallina („Пеперудка“) – нежна и трогателна песен за желанието да обичаш. Тези сингли водят албума до 700 хил. продадени копия и лансират певеца в италианските класации:Autori Vari (a cura di Gino Castaldo), Dizionario della canzone italiana, Ed. Curcio, 1990; alla voce Carboni Luca, di Gianfranco Baldazzi, pag. 291 Албумът е на първо място и остава в класацията общо над година.Dario Salvatori, Storia dell'hit parade, edizioni Gremese, 1989, alla voce Carboni Luca,pag. 99 В този диск има място за романтика, опосредствана с ирония и с портрети, окачени между неговата Болоня и пейзажите на Адриатическо море.

От юли 1987 до септември 1988 г. той прави турнето си Luca Carboni Tour 1987-1988. През 1989 г. албумът Luca Carboni излиза и на испански език.

Въпреки консолидирания му успех срамежливият характер на певеца го отдалечава от вниманието на медиите, ограничавайки максимално имиджа му на публична личност. Критиците не винаги гледат благосклонно към него, упреквайки го за липсата на определена идеологическа ангажираност, която го снижава до тийнейджърска икона. По-късно, реабилитирайки го, те започват да разпознават дълбочината на интроспекция зад закачливите му мелодии.Примери за тези позиции могат да се намерят в Canzoni d'amore semplicemente на Ернесто Асанте, публикуван в La Repubblica от 23 октомври 1985 на с.. 26; Che forza la tenerezza на Gino Castaldo, публикуван във в. La Repubblica от 18 септември 1987 на с. 27; Cameretta con vista на Gino Castaldo, публикуван в La Repubblica от 2 декември 1989 на с. 34

Бягството на Карбони от славата е постигнато с по-интимен и отразяващ албум, пропит с меланхолия, изсвирен с по-акустични звуци от предишните: Persone silenziose („Мълчаливи хора“), издаден на 24 ноември 1989 г. Това е по-интензивен и труден албум от предишните, в който авторът избира скромните хора, тези, които не командват и не са по вестниците, като емблема на ценности, които на определени социални равнища изглеждат непоправимо изгубени. Той умишлено ограничава промоционалните си изяви в медиите, но това не пречи албумът да достигне рекорд от 500 хил. продадени копия, воден от трогателната песен Primavera („Пролет“), изпълнена с емоции, които от миналото изплуват отново в настоящето с непрекъснати ретроспекции.

От март до септември 1990 г. той е на турне с Persone silenziose Tour 1990. Междувременно излиза и албумът L'avvenire („Бъдещето“), издаден във Франция, който е колекция от първите му три албума.

През 1991 г. певецът се появява във видеоклипа на песента Festival di Gabicce Mare („Фестивал на Габиче маре“) от втория албум на Биаджо Антоначи Adagio Biagio.

След две години Карбони създава друг албум: Carboni, издаден на 10 януари 1992 г. Водещ в него е сингълът Ci vuole fisico bestiale(„Нужна е зверска физика“) със своята ирония към рок ритъма. Меланхоличната песен Mare, mare („Море, море“) се превръща в химн на лятото и му позволява да спечели наградата за сингъл на Фестивалбар през 1992 г. и наградата за най-добър изпълнител на годината на песенния конкурс Vota la voce.Vota la voce: il brutto della registrata di Gabriele Ferraris, публикуван в La Stampa от 18 септември 1992, с.23 От тези два сингъла са направени алтернативни дискотечни версии. Сингълът получава добър успех и в гръцките нощни клубове (Карбони записва нова версия, в която част от текста е преведен на гръцки език благодарение на сътрудничеството на Стефанос Корколис) и все още е един от най-известните италиански сингли в чужбина. От този албум са продадени повече от един милион копия, като почти всички от тях имат добра радио репутация. Други много успешни сингли са La mia città („Моят град“) – хаплива ирония към противоречията на нашия модел на развитие, и Le storie d'amore („Любовните истории“) – нежна любовна песен, написана с неговия исторически китарист Мауро Петели. Издадена е и нова версия на тази песен с участието на певеца Лари Джонсън, включена в компилацията Original Super Hits, публикувана и разпространявана от Би Ем Джи между 1993 и 1994 г. В парчето Alzando gli occhi al cielo („Вдигайки очи към небето“) Карбони пише как лидерите на мафията не се разкайват, как някои могъщи хора не се обръщат към вярата и това става в годината на фаталните атаки на мафията срещу Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Албумът Carboni надхвърля един милион копия продажби, достигайки до троен платинен диск.Dario Salvatori, Il grande dizionario della canzone italiana, edizioni Rizzoli, Milano, 2006, тема за Карбони под редакцията на Melisanda Massei Autunnali, с. 508

От март до август 1992 г. изпълнителят участва в турнето си Ci vuole un fisico bestiale Tour 1992. То е последвано през ноември и декември от Carboni-Jovanotti in concerto 1992 – осем концерта с Джованоти. Това създава предпоставки за дълго партньорство, което се проявява, наред с други неща, в студийно-концертната компилация Diario Carboni („Дневник Карбони“), публикувана на 25 октомври 1993 г. в десет европейски страни. Албумът съдържа песни на живо, ремикси и оригинални песни, включително три дуета с Джованоти: Vedo risorgere il sole („Виждам изгрева на слънцето“), Mix 1992 Le storie d'amore + Puttane e spose („Микс 1992 Любовни истории + Курви и младоженки“), O è Natale tutti i giorni... („Или е Коледа всеки ден“) и дуета с Уго Рапеци Spider („Паяк“). По време на 3-те дати (две в Болоня и една в Салерно) е записана и публикувана на 2 юли 1993 г. VHS Diario Carboni.

Също през 1993 г., заедно с Мауро Малавази, той продуцира албума Arrivano i nostri („Идват нашите“) на Уго Рапеци. Също през 1993 г. той се появява в ролята на свещеник във видеоклипа на песента Penso positivo („Мисля позитивно“), публикуван в албума на Джованоти Lorenzo 1994. Пее в дует с Марио Лавеци, Манго и Лаура Валенте песента Bianche raffiche di vita („Бели повеи на живота“), публикувана в албума Voci 2 на Лавеци. След това заминава за нова серия от концерти в Италия, Швейцария, Германия и Белгия: Ci vuole un fisico bestiale Tour 1993 Europa (май 1993 г.), Diario Carboni Tour 1993 (октомври-ноември) и Diario Carboni Tour 1994 Europeo (юни-юли 1994).

1995 - 1999: След успеха (албуми MONDO world welt monde и Carovana)