Ялмар Бергман () е шведски писател, автор на произведения в жанра драма, биография, исторически роман и детска литература, драматург и преводач. Писал е и под псевдонима Холгер Брате (Holger Brate). Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в „Енциклопедия Британика“ Биография в „Aunordlesetoiles“

Биография и творчество Ялмар Фредрик Елгерус Бергман е роден на 19 септември 1883 г. в Йоребру, Швеция, в семейството на банкер. Израства с двете си сестри в Йоребру. Следва философия в университета в Упсала (1900 – 1901). След това избира да се насочи към писателската си кариера, в периода 1901 – 1908 г. пътува много в Европа, особено в Италия като прекарва една година във Флоренция.

Първият му роман „Maria, Jesu moder“ (Мария, Иисусова майка) е издаден през 1905 г. Книгата няма успех, но подпомаган от баща си, той продължава да пише. През 1908 г. се жени за писателката Стина Линдберг, дъщеря на театралните актьори Аугуст и Аугуста Линдберг.

Първият му успех идва с романа „Hans Nåds testamente“ (Завещанието на Негово благородие) от 1910 г., който пише в Рим по време на престоя на двойката в Италия през 1909 – 1911 г. Историята се развива в Бергшлаген и изобразява ексцентричния барон Рогер и неговия камериер Викберг в богато комични сцени. Романът е екранизиран през 1919 г.

След смъртта на баща му през 1915 г. се оказва, че семейният бизнес е силно задлъжнял и Бергман е принуден да започне да печели пари от произведенията си, поради което започва да пише по по-приветлив и забавен начин.

Големият му успех идва с романа „Маркюрелови от Вадшьопинг“. В центъра на историята е демонична фигура на червенокосия гостилничар Маркюрел, който обича две неща: парите и единствения си син. Когато се оказва, че неговият син Юхан е застрашен да бъде скъсан на зрелостните изпити, той заплашва с разорение най-видния си съгражданин, аристократа Карл-Магнус де Лорш, който вини за финансовите си неуспехи българския цар Фердинанд. Но ситуацията се променя трагикомично, когато той научава, че синът му не е негов син, а на индустриалеца.

Голямата част от сюжетите на произведенията му се развиват в измисления град Вадшьопинг и представят пъстра галерия на дузина преплетени семейства и герои дадени в развитие, чиито неудобни тайни постепенно излизат наяве. Стилът му е завладяващ, понякога бурлесков и ироничен, но неизменно пропит с човешко състрадание. Много от неговите романи и пиеси са екранизирани.

Прави и преводи, като е превел и част от „Хиляда и една нощ“.

Заради повтарящи се периоди на депресия в живота му, той злоупотребява с наркотици и алкохол.

Ялмар Бергман умира от свръхдоза на 1 януари 1931 г. в Берлин, Германия.

В Йоребру е създаден етнографският музей „Вадшьопинг“, в който е направен музей на Ялмар Бергман.

Произведения

Maria, Jesu moder (1905) Solivro. Prins af Aeretanien (1906) Blå blommor (1907) Savonarola (1909) Amourer (1910) Hans Nåds testamente (1910) Vi Bookar, Krokar och Rothar (1912) Loewenhistorier (1913) Komedier i Bergslagen, I – III (1914 – 1916) Falska papper (1916) – като Холгер Брейт Mor i Sutre (1917) Marionettspel (1917) – включва и „Mr Sleeman Is Coming“ En döds memoarer (1918) Markurells i Wadköping (1919)Маркюрелови от Вадшьопинг, изд. „Матком“ (2018), прев. Меглена Боденска Herr von Hancken (1920) Farmor och vår Herre (1921) Eros begravning (1922) Swedenhielms (1923) Jag, Ljung och Medardus (1923) Chefen Fru Ingeborg (1924) Flickan i Frack (1925) Jonas och Helen (1926) Kerrmans i Paradiset (1927) Lotten Brenners ferier (1928) Clownen Jac (1930)

Екранизации

Източници

Външни препратки

Категория:Шведски писатели Категория:Шведски автори на исторически романи Категория:Шведски драматурзи Категория:Родени в Йоребру Категория:Починали в Берлин