Макс Гацè (), роден Масимилиано Гацè (Massimiliano Gazzè; * 6 юли 1967 в Рим, Италия), е италиански певец, автор на песни, басист и актьор.
Участва шест пъти във Фестивала на италианската песен в Санремо: през 1999 г. с песента Una musica può fare (8-мо място), през 2000 г. с Il timido ubriaco (4-то място), през 2008 г. с Il solito sesso (12-то място), през 2013 г. със Sotto casa (7-о място) и I tuoi maledettisimi impegni, през 2018 г. с La leggenda di Cristalda e Pizzomunno (6-то място и награда „Джанкарло Бигаци“ за най-добра музикална композиция) и през 2021 г. с Il farmacista (17-о място).
Биография и кариера Макс Гаце е роден в Рим, със сицилиански произход (баща му е от Шикли). На 15 години се премества със семейството си в Белгия, където учи в Европейското училище в Брюксел, а баща му работи в Италианското посолство.
Започва да учи пиано на 6 години, а на 14 се посвещава на електрическия бас и започва да свири с групи в брюкселски клубове.
Дебют В продължение на пет години Макс Гаце e басист, аранжор и съавтор в британската нордърн соул формация 4 Play 4, с която експериментира в жанра ейсид джаз. Групата се установява в Южна Франция, където Гаце работи и като художествен продуцент, включително за Пирамид и Тициана Кутич. Турнета го отвеждат и в Нидерландия.
След завръщането си в Рим през 1992 г., Гаце започва да експериментира в собственото си звукозаписно студио, композира саундтракове и си сътрудничи с музиканти като Frankie hi-nrg mc, Алекс Брити, Николо Фаби и Даниеле Силвестри, с когото изгражда дългогодишно партньорство.
Между 1990 и 1992 г. участва в триото „Леоне–Соренти–Гаце“, което изпълнява кавъри на чуждестранни изпълнители и на прогресив рок групата Il Balletto di Bronzo.
През 1994–1995 г. работи по първия си албум Contro un'onda del mare („Срещу морска вълна“), издаден през януари 1996 г. и представен в акустична версия по време на турнето на Франко Батиато. Албумът бележи началото на сътрудничеството му с Върджин Рекърдс и се отличава с разнообразие в музикалния стил и оригиналност в текстовете, като получава положителни отзиви от критиката и умерен успех сред публиката.
1997 – 1999: Успехи и албум La favola di Adamo ed Eva През 1997 г. Макс Гаце издава сингъла Cara Valentina („Скъпа Валентина“), а през 1998 г. песента Vento d'estate („Летен вятър“), в дует с Николо Фаби, печели конкурса Un disco per estate. Същата година излиза вторият му албум La favola di Adamo ed Eva („Приказката на Адам и Ева“), с текстове, написани съвместно с брат му Франческо.
Гаце участва в трибютния албум The Different You - Robert Wyatt e noi с песента O Caroline. Същата година участва във връчването на Награда „Тенко“.
През февруари 1999 г. участва във Фестивала на италианската песен в Санремо, в категория „Млади“, с песента Una musica può fare („Една музика може да направи“), която е включена в преизданието на албума му La favola di Adamo ed Eva. Той се завръща на фестивала на следващата година с Il timido ubriaco („Срамежливият пияница“).
2000 – 2003: албум Max Gazzè и Ognuno fa quello che gli pare? В края на дълга поредица от концерти, на 13 март 2000 г. певецът издава третия си албум, озаглавен Max Gazzè, известен също с името Gadzilla.
Изпълнителят допълнително усъвършенства личния си стил, както е обявено от първия сингъл, взет от албума Il timido ubriaco, с който се представя на сцената на 50-ия фестивал в Санремо: песен, в която разказаната история и музиката загатват за две различни настроения. Новият албум отразява страстта на певеца към поезията – постоянен източник на вдъхновение: L'elemosina („Подаянието“) е превод на стихотворение от Стефан Маларме – поет, споменат също в песента Su un ciliegio esterno („На череша навън“). На друго място са преоткрити поетите на Академия „Аркадия“.
През лятото на 2000 г. той участва и във Фестивалбар с песента L'uomo più furbo („Най-хитрият човек“).
През октомври 2001 г. Макс Гаце издава четвъртия си студиен албум Ognuno fa quello che gli pare? („Всеки ли си прави каквото иска?“), отличаващ се с разнообразие от музикални стилове и сътрудничества. Сред тях са дуетът с Паола Турчи в кънтри парчето Il debole fra i due, съвместната работа с Кармен Консоли в Il motore degli eventi (където тя е и копродуцент), както и с Франческо Манели в Non era previsto. Албумът включва и Il dolce della vita, записана в Париж със Стефан Айхер, и Niente di nuovo, изпълнена на живо с музикантите на Джиневра Ди Марко. Текстовете са написани съвместно с брат му Франческо Гаце.
Между 2001 и 2003 г. Гаце провежда интензивна концертна дейност, включваща театрално турне, участия в големи италиански фестивали и клубни изяви. През този период той задълбочава сътрудничеството си със швейцарския музикант Стефан Айхер, с когото съвместно създава заглавното парче на албума Taxi Europa (2003). Гаце участва и в песента Cendrillon après Minuit / Cenerentola a mezzanotte, като адаптира текста на италиански и се изявява като басист в студийните записи и европейското турне на проекта.
2004 – 2007: албум Un giorno, сборен албум Raduni 1995–2005 и сътрудничество През април 2004 г. излиза петият му студиен албум Un giorno („Един ден“), включващ синглите Annina и La nostra vita nuova („Нашият нов живот“). Албумът носи силен концертен заряд и отразява влиянието на творческите му срещи през предходните години.
На 17 юни 2005 г., десет години след дебютния си албум Contro un'onda del mare, Макс Гаце издава компилацията Raduni 1995–2005 чрез И Ем Ай. Двойният диск съдържа 26 песни от петте му предишни албума, както и четири неиздавани композиции, представяйки както най-големите му хитове, така и по-малко познати парчета.
След лятното турне през 2005 г. Гаце се включва в кавър групата Gizmo, посветена на музиката на Полис, ръководена от Стюарт Коупланд. В проекта участват и Райц от Алмамегрета и Виторио Козма.
През 2006-2007 г. продължава сътрудничеството му с Даниеле Силвестри, като свири в албума Il latitante. От юли 2007 г. участва в турнето Di comune d'accordo заедно с Паола Турчи и Марина Рей. Триото, придружено от цигуларя Андреа Ди Чезаре, представя съвместни изпълнения с размяна на роли и репертоари. Турнето обхваща множество малки италиански градове, както и международни участия, включително в Лозана.
Също през 2007 г. лейбълът И Ем Ай пуска друга компилация: The Best of Platinum, която включва 18 негови песни.
2008 – 2012: албуми Tra l'aratro e la radio и Quindi? и участия в Санремо През 2008 г. Макс Гаце участва в 58-ия фестивал в Санремо с песента Il solito sesso („Обичайният секс“), изпълнена на 25 февруари и отново на 28 февруари по време на „дуетната вечер“ с акомпанимент от Паола Турчи (китара) и Марина Рей (перкусии). На 29 февруари 2008 г. излиза албумът Tra l'aratro e la radio („Между плуга и радиото“), съдържащ неиздавани песни. Гаце е автор на музиката, а текстовете са създадени в сътрудничество с поета Джими Сантучи. Тематично албумът разглежда прехода от селскостопанско към индустриално общество и последиците от отчуждението от природата. В записа участват Кармен Консоли (китари) и Марина Рей (перкусии).
На 9 април 2010 г. Гаце прави своя актьорски дебют във филма Basilicata coast to coast („Базиликата бряг до бряг“) на режисьора Роко Папалео. В лентата участват още Алесандро Гасман, Джована Медзоджорно, Паоло Бригулия и самият Папалео.
Гаце създава за филма песента Mentre dormi („Докато спиш“) в съавторство с поета Джими Сантучи. Композицията е включена в официалния саундтрак и му носи наградата „Марио Камерини“ за най-добра песен във филм..На 4 май 2010 г. Макс Гаце издава албума Quindi? („Значи?“), съдържащ неиздавани песни и предшестван от сингъла Mentre dormi („Докато спиш“). Проектът е резултат от сътрудничеството му с поета Джими Сантучи и дебютира на шеста позиция в официалната класация на FIMI. Песента Mentre dormi е отличена с наградата „Давид на Донатело“ през 2011 г. за „най-добра оригинална песен“.
На 25 септември 2010 г. Гаце участва във фестивала Woodstock 5 Stelle в Чезена, организиран от блога на Бепе Грило и излъчван на живо от телевизионния канал .На 21 юли 2011 г. певецът получава в Марина ди Карара Награда „Лунеция“ – кино песен за музикално-литературната стойност на песента „Докато спиш“.
През юли 2011 г. получава наградата „Лунеция“ за музикално-литературната стойност на песента Mentre dormi.
На 17 февруари 2012 г. се появява като гост на Фестивала в Санремо, където изпълнява в дует с Долченера песента Ci vediamo a casa („Ще се видим у дома“).
2013 – 2016: албум Maximilian и други успехи През 2013 г. се включва в 63-тото издание на фестивала в Санремо с две песни: I tuoi maledettissimi impegni („Твоите доста проклети ангажименти“) и Sotto casa („Пред дома“). Последната е избрана чрез новия механизъм на конкурса и дава заглавие на албума му с неиздавани песни, издаден на 14 февруари. Албумът е последван от европейско турне и постига значителен търговски успех, като получава златен сертификат за над 30 000 продадени копия и платинен за над 50 000 копия на едноименния сингъл.
Същата година Гаце участва в Първомайския концерт в Рим и получава наградата „Сребърен таралеж“ в Ламеция Терме за най-добър автор на живо на годината от музикалния преглед Fatti di Musica.
През 2014 г. Гаце получава наградата на Амнести Италия за песента Atto di forza („Акт на сила“), написана съвместно с брат му Франческо. Композицията разглежда темата за сексуалното насилие с дълбока емоционална ангажираност.
Същата година той сформира супергрупата Fabi Silvestri Gazzè заедно с Николо Фаби и Даниеле Силвестри. На 25 април излиза сингълът Life is Sweet („Животът е сладък“), предшестващ съвместния албум Il padrone della festa („Господарят на партито“). Проектът е последван от мащабно европейско турне, започнало на 26 септември в Кьолн и обхващащо Франция, Великобритания, Белгия, Нидерландия, Люксембург и Испания. Италианската част от турнето стартира през ноември 2014 г. и завършва на 30 юли 2015 г. в Рим пред публика от около 18 000 души.
На 18 септември 2015 г. певецът издава сингъла La vita com'è („Животът какъвто е“), предшестващ албума Maximilian, който излиза в края на октомври. През 2016 г. следват синглите Mille volte ancora („Още хиляда пъти“), Ti sembra normale („Изглежда ти нормално“) – сертифициран като платинен, и Teresa.
2017 – 2022: албум La matematica dei rami и сътрудничество През 2017 г. си сътрудничи с Капареца в песента Migliora la tua memoria con un click („Подобри паметта си с едно кликване“) от албума Prisoner 709. През 2018 г. участва във Фестивала в Санремо с песента La leggenda di Cristalda e Pizzomunno („Легендата за Кристалда и Пицомуно“), класирайки се на шесто място и печелейки наградата „Джанкарло Бигаци“ за най-добра музикална композиция.
Същата година издава сингъла Can в дует с Карл Брейв, а през 2020 г. си партнира с Франческа Микиелин в песента La vie ensemble. През 2021 г. участва отново във Фестивала в Санремо с песента Il farmacista („Аптекарят“), представяйки се като „Макс Гаце и Ла Трифлуоперанцина Монастери Бенд“.
На 9 април 2021 г. излиза албумът му La matematica dei rami („Математиката на клоновете“), създаден в сътрудничество с Magical Mystery Band, в която участва и Даниеле Силвестри. Той е вдъхновен от теорията на Леонардо да Винчи за балансирания растеж на дървесните клони. Според Гаце, съвместната работа с Magical Mystery Band отразява тази концепция – музиканти с различни идеи и стилове, които създават хармония и устойчивост чрез творческо единство.
Албумът е предшестван от сингъла Considerando (16 април 2021) и последван от турне със същото име. През юли излиза нова версия на песента Il vero amore с участието на Грета Дзуколи. През 2022 г. Гаце отново тръгва на турне и си сътрудничи с Карл Брейв в сингъла Cristo di Rio. През октомври участва в концерт, посветен на Пинк Флойд, в Археологическия парк на Помпей.
2023 – 2025: скорошна дейност