Арарат (, и (Масис), ) е планински вулканичен масив в Източна Турция, издигащ се в източната част на Арменската планинска земя.
Намира се на юг от десния бряг на река Аракс (десен приток на Кура), в близост до границите на Армения и Иран. Състои се от два слели се в основите си конуса на угаснали вулкани: Голям Арарат (5165 m) на северозапад и Малък Арарат (3925 m) на югоизток, разделени от Сардар-Булакската седловина. В основата си окръжността на масива има дължина около 130 km. На запад проходът Ченгел (2097 m) го отделя от хребета Агридаг. Целият масив е изграден от кайнозойски базалти. Голям Арарат (над 4250 m) е зает от вечни снегове и има около 30 малки ледника (най-голям, от които е Свети Яков с дължина над 2 km). Склоновете му са пустинни, образувани от изветрели лавови потоци. «Большая Советская Энциклопедия» – Арарат (вулканичесский массив), т. 2, стр. 161
Голям Арарат е най-високият връх в Арменското плато. Той се намира в Североизточна Турция, провинция Агръ, на 16 km западно от Иран и 32 km южно от Армения. Има около 30 ледника. Представлява заснежен конус на затихнал вулкан.
В библейската книга Битие се говори за планината като за мястото, където лежи Ноевият ковчег след потопа, описан там.
Първото изкачване на върха е през 1829 г. от група, водена от професора в Тартуския университет д-р Фридрих Парот. — Mountain.RUFriedrich Parrot, , 1846, стр. 196
Първото българско изкачване на върха е от Златан Силянов Златанов, турист от град София, през лятото на 1928 г.Златан Силянов Златанов, Паметна плочаВестник „Ехо“, бр. 11 от 2009 г. и бр. 9 от 2002 г.
Други На Арарат е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София ().
Бележки
Категория:Планини в Турция Категория:Вулкани в Турция Категория:Върхове в Турция Категория:Стратовулкани