Право на тиражиране или „копирайт“ е право отнасящо се до управляването на собственост, която бива квалифицирана като „интелектуална“. То дава на собственика си изключителното право да копира и разпространява творческо произведение, обикновено за период от време."Definition of copyright" . Oxford Dictionaries."Definition of Copyright". Merriam-Webster.Nimmer on Copyright, vol. 2, § 8.01."Intellectual property", Black's Law Dictionary, 10th ed. (2014)."Understanding Copyright and Related Rights" (PDF). www.wipo.int. p. 4.
Създаденото от един автор може да бъде в литературна, художествена, образователна и музикална форма. Копирайтът има за цел да защити оригиналния израз на идея под формата на творческо произведение, но не и самата идея.Stim, Rich (27 March 2013). "Copyright Basics FAQ". The Center for Internet and Society Fair Use Project. Stanford University.Daniel A. Tysver. "Works Unprotected by Copyright Law". Bitlaw.Lee A. Hollaar. "Legal Protection of Digital Information". p. Chapter 1: An Overview of Copyright, Section II.E. Ideas Versus Expression. Копирайтът подлежи на ограничения въз основа на съображения от обществен интерес в някои страни, като например Закон за честна употреба на копирайт в САЩ.
Някои копирайт изискват(?) „поправяне“ на защитени авторски произведения в конкретна форма. Често се споделя между множество автори, всеки от които притежава набор от права за използване и лицензиране на произведението и които стават вече носители на права.Copyright, University of California, 2014"Journal Conventions – Vanderbilt Journal of Entertainment & Technology Law".Blackshaw, Ian S. (20 October 2011). Sports Marketing Agreements: Legal, Fiscal and Practical Aspects. Springer Science & Business Media. ISBN 978-90-6704-793-7 – via Google Books.Kaufman, Roy (16 July 2008). Publishing Forms and Contracts. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-045126-4 Тези права често включват възпроизвеждане, контрол върху производни произведения, разпространение, публично изпълнение и морални права като приписване."Copyright Basics" (PDF). www.copyright.gov. U.S. Copyright Office
Копирайт права могат да бъдат предоставени от публичното право и в този случай се считат за „териториални права“. Това означава, че копирайтът, предоставени от закона на определена държава, не се простират извън територията на тази конкретна юрисдикция. Копирайтът от този тип варират в зависимост от държавата; много държави, а понякога и голяма група държави, са сключили споразумения с други държави относно процедурите, приложими, когато произведенията „преминават“ националните граници или националните права са непоследователни."International Copyright Law Survey". Mincov Law Corporation.
Обикновено продължителността на публичното право на копирайт изтича 50 до 100 години след смъртта на създателя, в зависимост от юрисдикцията. Някои държави изискват определени формалности за установяване на копирайт, докато други признават копирайт върху всяко завършено произведение, което няма официална регистрация. Като цяло смята се, че по-голямата продължителност на копирайт гарантира по-добра защита на произведенията.
Когато копирайтът на произведение изтече, то става обществено достояние.
История
Концепцията за копирайт се развива след като печатната преса влиза в употреба в ЕвропаCopyright in Historical Perspective, p. 136-137, Patterson, 1968, Vanderbilt Univ. Press през 15-ти и 16-ти век.CITATION Close Joanna Kostylo, "From Gunpowder to Print: The Common Origins of Copyright and Patent", in Ronan Deazley et al., Privilege and Property: Essays on the History of Copyright (Cambridge: Open Book, 2010), 21-50; online at books.openedition.org/obp/1062 Печатната преса прави много по-евтина производството на произведения, но тъй като първоначално нямало закон за авторското право, всеки можел да купи или наеме преса и да отпечата всеки текст. Популярните нови произведения били незабавно пренастроени и публикувани отново от конкуренти, така че пресите се нуждаели от постоянен поток от нов материал. Хонорарите, плащани на авторите за нови произведения били високи и значително допълват доходите на много академици.Thadeusz, Frank (18 August 2010). "No Copyright Law: The Real Reason for Germany's Industrial Expansion?". Spiegel Online
Печатането донеся дълбоки социални промени. Повишаването на грамотността в цяла Европа довело до драматично увеличаване на търсенето на материали за четене. Цените на препечатките били ниски, така че публикациите можели да бъдат закупени от по-бедни хора, създавайки масова публика. На пазарите с немски език преди появата на авторското право, техническите материали, като популярната художествена литература са били евтини и широко достъпни; Предполага се, че това е допринесло за индустриалния и икономически успех на Германия. След установяването на закона за копирайтът(през 1710 г. в Англия и Шотландия и през 1840-те в немскоговорещите райони) масовият пазар на ниски цени изчезва и били публикувани малко и по-скъпи издания; разпространението на научна и техническа информация било значително намалено.Lasar, Matthew [Lasar, Matthew (23 August 2010). "Did Weak Copyright Laws Help Germany Outpace The British Empire?". WiredLasar, Matthew (23 August 2010). "Did Weak Copyright Laws Help Germany Outpace The British Empire?". Wired "Did Weak Copyright Laws Help Germany Outpace The British Empire?"]. Wired
Концепция
Концепцията за копирайт е разработена за първи път в Англия. В отговор на отпечатването на „скандални книги и брошури“, английският парламент приел Закона за лицензиране на печата от 1662г., който изисква всички планирани публикации да бъдат регистрирани в одобреното от правителството Сдружение на книгоиздателите и вестникарите, което дава на книгоиздателите правото да се регулира какъв материал може да бъде отпечатан.Day O'Connor, Sandra (2002). "Copyright Law from an American Perspective". Irish Jurist. 37: 16–22. JSTOR 44027015
Указът на кралица Анна, приет през 1710г. в Англия и Шотландия, предоставя първото законодателство за защита на авторското право. Законът за копирайтътот 1814 г. разширява повече права на авторите, но не защитава британците от препечатване на творенията им в САЩ. Бернската международна конвенция за копирайт от 1886г. най-накрая осигурява пълна защита на авторите сред страните, подписали споразумението, въпреки че САЩ се присъединяват към Бернската конвенция едва през 1989г.Day O'Connor, Sandra (2002). "Copyright Law from an American Perspective". Irish Jurist. 37: 16–22. JSTOR 44027015.
В САЩ Конституцията предоставя на Конгреса правото да установява закони за копирайт и патент. Малко след приемането на Конституцията, Конгресът приел Закона за копирайтътот 1790г., като го моделира по Указа на кралица Анна. Докато националното законодателство защитава публикуваните произведения на авторите, на държавите били предоставени правомощия да защитават непубликуваните произведения на авторите. Последното основно преразглеждане на копирайтът в САЩ е Законът за копирайтътот 1976 г., разширяващ федералното копирайт върху произведения веднага щом бъдат създадени и „поправени“, без да се изисква публикация или регистрация. Държавното законодателство продължава да се прилага за непубликувани произведения, които по друг начин не са защитени с копирайт от федералния закон. Този закон също така променя изчисляването на срока на копирайтътот фиксиран срок (тогава максимум петдесет и шест години) на „живот на автора плюс 50 години“. Тези промени доближават САЩ до съответствие с Бернската конвенция и през 1989г. Съединените щати допълнително преразглеждат своя закон за копирайтъти се присъединяват официално към Бернската конвенция.
Законите за копирайтътпозволяват продукти на творчески човешки дейности, като литературна и художествена продукция, да бъдат преференциално експлоатирани и по този начин да бъдат стимулирани. Различните културни нагласи, социални организации, икономически модели и правни рамки обясняват защо копирайтътсе е появило в Европа, а не например в Азия. През Средновековието в Европа като цяло липсва каквото и да е понятие за литературна собственост поради общите производствени отношения, специфичната организация на литературното производство и ролята на културата в обществото. Последното се отнася до тенденцията на устните общества, като това в Европа през Средновековието, да разглеждат знанието като продукт и израз на колектива, вместо да го разглеждат като индивидуална собственост. Въпреки това, със законите за авторското право, интелектуалната продукция започва да се разглежда като продукт на индивид със съпътстващи права. Най-важният момент е, че законите за патента и копирайтътподкрепят разширяването на обхвата на творчески човешки дейности, които могат да бъдат оползотворени. Това е паралелно с начините, по които капитализмът доведе до комодификация на много аспекти на социалния живот, които по-рано нямаха парична или икономическа стойност сами по себе си.Copyrighting Culture: The Political Economy of Intellectual Property. Westview Press. p. 9–17. ISBN 0-8133-1385-
Копирайтътсе превърна в концепция, която оказва значително влияние върху почти всяка съвременна индустрия, включително не само литературната работа, но и форми на творческа работа като звукозаписи, филми, снимки, софтуер и архитектура.
Национални права