мини|дясно|260п|Типи Хедрен и Шон Конъри във филма. „Марни“ () е американски психологически трилър от 1964 година на режисьора Алфред Хичкок по сценарий на Джей Пресън Алън. Премиерата му е на 22 юли 1964 година. Сценарият е екранизация на едноименния роман на Уинстън Греъм от 1961 година. Филмът завършва трилогията от филми за жертви на психопатични отклонения, започнала с филмите „Психо“ (1960) и „Птиците“ (1963). В главните роли играят Типи Хедрен и Шон Конъри.
Сюжет
Мериън Холънд офейква с 10 000 долара, откраднати от сейфа на нейния работодател Сидни Стрът, глава на компания за данъчни консултации. Той, очарован от нея, я е наел без никакви препоръки. Марк Рътлънд, заможен вдовец, притежаващ издателство във Филаделфия, се среща със Стрът по бизнес. Научавайки за кражбата, той си спомня Марни от предишна среща.
Сменяйки външния си вид и идентичността си, Мериън, чието истинско име е Маргарет (Марни) Едгар, отива във Вирджиния, където купува кон на име Форио. След това посещава майка си Бърнис, която издържа финансово, в дома ѝ в Балтимор. Марни страда от повтарящи се кошмари и се отвращава от червения цвят, който ѝ причинява истерия.
След няколко месеца Марни, представяща се за Мери Тейлър, кандидатства за работа в издателството на Марк. Той я наема, след като я разпознава. Докато един уикенд работи извънредно с Марк, Марни получава паник-атака по време на буря. Марк я утешава, след което я целува. Те стават двойка.
Скоро след това Марни краде пари от компанията на Марк и отново офейква. Марк успява да я проследи до конюшнята, където тя държи Форио. Той я шантажира, като я кара да се омъжи за него, което много огорчава Лил, сестрата на починалата жена на Марк, която е влюбена в него. Лил става подозрителна, когато разбира, че Марк е изхарчил значителна сума пари, откакто се е оженил за Марни.
На медения им месец на круизен кораб Марни се съпротивлява на желанието на Марк за физическа интимност. Първоначално Марк уважава нейните желания, но във филма е намекнато, че я изнасилва извън кадърБроди, Ричард (17 август, 2016), „Marnie Is The Cure For Hitchcock Mania“. „Ню Йоркър“.. На следващата сутрин тя се опитва да се удави в басейна на кораба, но Марк я спасява.
След като подслушва Марни, говореща по телефона, Лил разкрива на Марк, че майката на Марни не е мъртва, както Марни е претендирала. Марк наема частен детектив да разследва случая. По това време Лил чува как Марк казва на Марни, че се е изплатил на Стрът от нейно име. Лил злонамерено поканва Стрът и жена му на парти в имението Рътлънд. Стрът разпознава Марни, но Марк успява да го убеди да не прави нищо по въпроса. По-късно Марни разкрива за други нейни кражби. Марк ѝ предлага няколко варианта за справяне със ситуацията – тя да се предаде на полицията, вярвайки, че присъдата ѝ ще е по-лека поради психичните ѝ отклонения, или той лично да се разплати с жертвите от кражбите.
За да зарадва Марни, Марк взима Форио в имението. По време на лов за лисици, когато вижда червеното палто на един от ловците, Марни получава пристъп, побягва с Форио, но той се спъва в ограда по време на скок, пада и фатално си наранява крака. Марни неистово бяга до една къща в близост, сдобива се с оръжие и застрелва коня си. Крайно натъжена, тя се прибира вкъщи, където намира ключовете за офиса на Марк. Отваря сейфа му, но се оказва неспособна да вземе парите, дори когато Марк я намира и ѝ ги тика в ръцете.
Марк закарва Марни в Балтимор, за да я изправи срещу майка ѝ и да разбере истината за нейното минало. Пристигат по време на буря. Разбира, че Бърнис е била проститутка, когато дълбоко потиснатите спомени на Марни излизат на повърхността. Когато е била малко дете, един от клиентите на Бърнис се е опитал да я успокои по време на буря. Когато Бърнис го вижда да докосва Марни, е убедена, че се опитва да я насили, и го напада. Борейки се с него, тя пада и си наранява крака, което ѝ оставя физическа травма. Марни, уплашена и искайки да защити майка си, фатално удря мъжа по главата с ръжен. Кръвта му е причината за омразата ѝ към червения цвят, бурята от същата нощ причинява страха ѝ от светкавици и гръмотевици, а погнусата от физическа интимност се обяснява с насилието от мъжа. След убийството Бърнис е казала на полицията, че тя е убила мъжа, и се е надявала, че Марни ще забрави за случая. Разбирайки причината за своята травма, Марни моли Марк за помощ. Напускат дома на майка ѝ, държейки се за ръце.
Алфред Хичкок определя съдържанието на филма по следния начин: „Това е история за едно момиче, което не знае кое е. Тя е психопат, клептоманка, има фобия от секс, в крайна сметка разбира защо“.
В ролите АктьорРоля Типи Хедрен Марни Едгар/ Маргарет Едгар/ Пеги Никълсън/ Мери Тейлър/ Мариън Холанд Шон Конъри Марк Рътланд Даян Бейкър Лил Мейнуоринг Мартин Гейбъл Сидни Стрът Луиз Латъм Бернис Едгар, майка на Марни Боб Суини Боб, братовчед на Марк Алън Нейпиър мистър Рътланд, баща на Марк Мариет Хартли Сюзън Клейбън, колежка на Марни Брус Дърн морякът от детството на МарниМилтън Селзърмъжът от хиподрума, който разпознава МарниДжон ЛонърСам УордМег Уилигоспожа ТърпинДжон Алвиншофьорът на хотелаЛиндън Чилсофис служителЛуиз Лоримергоспожа СтрътАлфред Хичкокмъж в коридораКимбърли БекДжесика (Джеси) КотънМелъди Томас Скотмалката Марни
Продукция Хичкок работи с добре подготвен екип. За оператора Робърт Бъркс това е дванадесетият, макар и последен филм, който прави заедно с Хичкок. Дългогодишният монтажист на филмите на Хичкок Джордж Томазини умира малко след завършването на филма, а Бърнард Херман, който е предпочитаният филмов композитор на Хичкок от 1955 г. насам, не получава повече поръчки след това. За художествения директор Робърт Ф. Бойл, който вече е работил с Хичкок като сценограф през 1942 и 1943 г., това е третото му сътрудничество с Хичкок след „Птиците“ и „Север-северозапад“.
Развитие и писане на сценария Алфред Хичкок започва работата по адаптацията на едноименния роман на Уинстън Греъм през 1961 година. Назначава Джоузеф Стефано, сценаристът на наскоро излезлия филм на Хичкок „Психо“, да напише сценария за този филм. Стефано пише обширна филмова обработка от 161 страници. Първият избор на режисьора за главната женска роля е Грейс Кели, тогава вече принцеса на Монако. Тя се отказва от проекта заради критика от гражданите, които възразяват тя да участва във филм, особено като сексуално травмиран крадец. Също така, когато Кели се омъжва за принц Рение през 1956 година, тя не е подписала договора с МГМ, което би ѝ попречило да работи с друго студио. Вследствие Хичкок оставя филма настрана и започва работа по „Птиците“ (1963).
Докато все още снима „Птиците“, той възлага на Джоузеф Стефано, сценарист на „Психо“, да напише сценарий. Черновата на Стефано все още следва доста точно книгата – става дума за жена, ухажвана от двама мъже. Има я и ролята на психотерапевта, който подлага Марни на анализ.
След като завършва „Птиците“, Хичкок се връща към адаптацията на романа на Уинстън Греъм. Стефано се отказва от проекта поради ангажираността си към сериала The outer limits на канал Ей Би Си. Еван Хънтър, сценаристът на „Птиците“, работи върху „Марни“ с Хичкок. Във версията на Хънтър ролята на психиатъра отпада и Марк сам започва психотерапевтични опити. Любовната интрига между двама мъже и една жена се превръща в любовен триъгълник от един мъж и две жени в книгата на Хънтър – Марк, ревнивата му снаха и Марни. Хънтър бил недоволен от сцената с изнасилването в романа, тъй като смятал, че публиката ще изгуби симпатията си към мъжа в главната роля. Режисьорът обаче бил много ентусиазиран за сцената, описвайки на Хънтър как искал да я снима:
„Хич вдигна ръцете си, както режисьорите правят, когато рамкират кадър. Дланите навън, пръстите се докосват, палците изпънати и оформяйки перфектен квадрат. Доближавайки ръцете си към лицето ми, като камера, приближавайки се за близък кадър, той каза: „Еван, когато той ѝ го вкарва, искам камерата да е точно на лицето ѝ“.Hunter, Evan (1997), Me and Hitch. Sight & Sound. British Film Institute. 7 (6): 25 – 37. ISSN 0037 – 4806.
Хънтър написва чернова със сцената с изнасилването, но прави и допълнителен резервен вариант, умолявайки Хичкок да използва него. Хичкок обаче изготвя сторибордове за филмите си, в които освен съдържанието и последователността на филма уточнява подробно кадрите (дълги кадри, близки планове, осветление) и монтажа. Той не търпи намеса или промени от страна на сценаристите, чиято задача е да напишат за него единствено текстовете на диалозите. Самият Хичкок казва за своите сценарии: „Аз правя две трети от книгата, преди да започне да я пише, и една трета, след като я напише. Но със сигурност няма да взема нищо от това, което той сам е вложил в сценария, освен думите. Имам предвид всякакъв вид кинематографично разказване – откъде може да знае за това?“. Всеки един кадър е сториборд и се снима само в тази версия. Хънтър е уволнен и заменен през май 1963 г. от Джей Пресън Алън, която никога преди това не е писала сценарий. Неговата заместничка по-късно му казва: „Сцената, която те дразни, е причината Хичкок да направи филма. Сам си написа билета обратно към Ню Йорк.“Gottlieb, Sidney; Brookhouse, Christopher, eds. (2002). „An Interview with Evan Hunter“. Framing Hitchcock: Selected Essays from the Hitchcock Annual. Wayne State University Press. ISBN 0814330614. Също както Хънтър не е знаел за по-ранната работа на Стефано върху „Марни“, така и Пресън Алън не е била информирана, че е третата сценаристка, която работи върху адаптацията.
Подбор на актьорския състав Според кралския биограф Крейг Браун Хичкок предлага на принцеса Грейс главната роля през март 1962 г. Тя приема, но в Монако реакцията е категорично отрицателна. Както пише той: „Хората на Монако не харесваха идеята тяхната принцеса да бъде заснета да се целува с друг мъж. Те дори не подозираха, че Хичкок е имал планове и да я изнасили“. Филмът се разработва по време на напрегнат период в политическите отношения между Франция и Монако, в който Франция заплашва да отнеме специалния статут на Монако, което кара управляващата династия Грималди да се стреми да запази публичния имидж на страната. Обявлението на Грейс, че ще дари хонорара си от 800 000 долара за благотворителни организации в Монако, не успокоява критиците и тя се отказва от проекта през юни същата година.
След новината за невъзможността Кели да участва, Мерилин Монро също е сред спряганите имена за ролята на Марни. В интервю Хичкок отговаря уклончиво, че това е „интересна идея“. В книгата си Hitchcock and the making of Marnie Тони Лий Морал разкрива, че от студиото Paramount Pictures предлагат на Хичкок актрисата Лий Ремик за главната роля. Хичкок обмисля и други две актриси, които, подобно на Хедрен, са под личния му договор – Вера Майлс и Клер Грисуолд, съпруга на режисьора и актьор Сидни Полак. Ева Мари Сейнт, звездата от филма на Хичкок „Север - северозапад“ (1959), и Сюзън Хемпшир също безуспешно се стремят към ролята.
Работата по филма е отложена и Хичкок заснема първо „Птиците“ с Типи Хедрен в главната роля. Хичкок вижда Хедрен от реклама за диетична напитка. Типи няма голям предишен опит в киното, работила е като модел и в телевизионни предавания. Хичкок я кани в дома си и в крайна сметка на пробни снимки. Снимките, в които я кара да изиграе сцени от предишните му филми, продължават два дни и струват на MGM 25 000 долара. Докато снима „Птиците“, той ѝ предлага ролята на Марни. Хедрен казва на писателя Моръл, че е била „изумена“, че Хичкок ѝ предлага тази „невероятна роля“, наричайки я „възможност, която се случва веднъж в живота“. През 2005 г., повече от 40 години след излизането на филма, Хедрен заявява в интервю, че „Марни“ е по-любимият ѝ от двата филма, които прави с Хичкок, заради интригуващия, сложен и предизвикателен персонаж, който играе.