Орко (, на канавезки диалект Eva d'òr – „Златна вода“, наречен така само при Куорне) е голям поток в Пиемонт, Северна Италия, приток от северозапад на река По. Той е дълъг около 90 km, тече първо в долината Вале дел Орко, а след това в западната част на Канавезе. В неговия водосборен басейн се намира един от най‑значимите водноелектрически комплекси в Пиемонт, включващ шест язовира.

Наименование Латинското име на реката е Orgus flumen, засвидетелствано от Плиний.Naturalis historia libro III - 118, Plinio il Vecchio, 77 d.C. В акт за дарение от 1019 г. за Абатство Фрутуария в Сан Бениньо от страна на Ото Вилхелм, граф на Бургундия, тя е посочена като fluvium Orgium, а впоследствие в документите се утвърждава формата Orcum. Местното пиемонтско название се свързва с популярната етимология за златните песъчинки, които понякога се откриват при пресяване на пясъците в коритото ѝ в района на Педаджо ди Куорне.

Маршрут

Реката Орко извира от малки високопланински извори между Пунта Лейнир и Пунта Росет, като се захранва от водите на езерото Росет (Rosset, 2703 m) и езерото Лейтà (Leytà, 2699 m),Carta Tecnica Regionale raster 1:10.000 (vers.3.0) della Regione Piemonte - 2007 от снеговете по пиемонтската страна на масива Гран Парадизо (Денти дел Новоле – Коста ди Ментà), както и от каналите по склоновете на Пунта Базей и от сектора между Чима д’Оин и Пунта ди Гализия. Почти веднага след началото си потокът е задържан от язовирите, образуващи водноелектрическите басейни на езерата Анел (Agnel) и Серу (Serrù).

След язовирната стена при Черезоле потокът се врязва в долината, достига Ноаска и постепенно увеличава водния си обем чрез множество леви притоци. Надолу по течението преминава през Локана и Спароне, а при Понт Канавезе приема основния си ляв приток Соана. В района на Куорне коритото му се разширява в големи сипеи и отляво се влива Пиова. Вече в равнината на Канавезе реката събира водите от Монте Солио и Вал Галенка от десния бряг, след което е пресечена от бившия Държавен път 565 при Ривароло Канавезе. По‑надолу приема левия приток Малезина, тече в широко каменисто корито, следвано от автомагистралите А5 и А4, и се влива в По при Кивасо на 177 m н.в.

През 2005 г. зоната на сливането на По-Орко-Малоне (Confluenza Po - Orco - Malone) е призната за територия от значение за Общността (SIC с код: IT1110018).

Основни притоци

Басейнът на Орко е ясно асиметричен, особено в планинската си част: отдясно близостта на вододела с долините на Ланцо ограничава развитието на разклонена хидрографска мрежа, докато отляво притоците оформят големи, дълги и разклонени долини, насочени към Вале д’АостаCarta Tecnica Regionale raster 1:10.000 della Regione Piemonte - 1999. Основните му притоци са:

хидрографскo дясно: Рио дела Гализия (или Галезо, който заедно с други потоци образува естественото езеро Серу) - Рио дел Валоне деле Гавите (началото на долината) Рио дел Каро, Рио дел Нел (Горна Долина - Черезоле Реале) Рио дел Валоне ди Дезерта (Ноаска) Рио ди Молера (или Римолерио) - Рио ди Чиронио (Локана) Рио ди Фейлонго - Рио дей Пиани - Рио ди Марес (Спароне) Рио ди Алпете (в Понт Канавезе) Поток Галенка (във Валперга)

хидрографско ляво: Рио дел Рок - Рио дел Чамусерето - Рио ди Ноаскета (Ноаска) Поток Пиантонето – Рио Еуджио (Розоне ди Локана); Поток Рибордоне (в Спароне); Поток Соана (в Понт Канавезе) Поток Пиова Поток Малезина.

Хидроложки режим

Орко, макар да е класифициран като поток (torrente), поддържа постоянен и обилен воден отток – около 24 m³/s при устието, и има характерен режим с късни пролетни и есенни пълноводия и ниски летни нива. Определението „поток“ става напълно оправдано при екстремни валежи, когато реката проявява силно нарастване на дебита и разрушителна енергия. Такъв е случаят през октомври 2000 г., когато над 700 mm дъжд в горната част на басейна предизвикват катастрофално наводнение: дебитът достига 1700 m³/s при Куорне и над 2000 m³/s при устието, опустошавайки долината. Наводнението от 2000 г., както и по‑слабото от 1993 г., не само причиняват щети, но и променят морфологията на Орко. През XX век реката преминава от многоканална система към един доминиращ, дълбоко врязан канал, резултат от интензивното извличане на инертни материали. Успоредно с това коритото е силно стеснено, а освободените площи са застроени с жилищни и производствени обекти.

Екстремните есенни наводнения от 1993 и 2000 г. обаче водят до странична ерозия, масово пренасяне на детрит и възстановяване на стари речни пространства, които реката е изоставила десетилетия по‑рано. В някои участъци те реактивират древни ръкави и временно възстановяват условия, характерни за предишната многоканалност на руслото.

Използване В хидрографския басейн на Орко е разположен един от най‑значимите водноелектрически комплекси в Пиемонт, включващ шест язовира – Анел, Серу, Черезоле, Телечо (Телесио), Валсоера и Еуджо, както и множество производствени съоръжения. Тази система регулира голяма част от водния режим на реката и е ключов елемент за енергоснабдяването на региона.

Реката е известна и с златоносните си пясъци, експлоатирани още от древността. И днес любители продължават да търсят златни люспи в наносите на коритото, особено в участъците при Педаджо ди Куорне..Oro nel fiume Orco a Feletto, www.minieredoro.it (consultato nel giugno 2012)

Източници

Вижте също Пиемонт Канавезе По Дора Рипария

Източници

Категория:Реки в Италия Категория:Пиемонт Категория:География на Италия