Андрей Атанасов Гюров е български икономист, преподавател и политик. На 19 февруари 2026 година избран за служебен министър-председател на Република България.Указ № 54 за определяне на Андрей Атанасов Гюров – подуправител на Българската народна банка, за кандидат за служебен министър-председател и за възлагане да предложи състав на служебно правителство
Преди да заеме поста, е бил народен представител в XLVII, XLVIII и XLIX Народно събраниеПрофил на народния представител Андрей Гюров в сайта на 49-ото народно събрание, председател на парламентарната група на Продължаваме промяната и подуправител на Българската народна банка. В политическата си дейност поставя акцент върху прозрачността в управлението, модернизацията на икономиката и повишаването на ефективността на държавните институции.
Биография Ранни години и образование Андрей Гюров е роден на 31 декември 1975 г. в град Гоце Делчев в семейство на инженери. Завършва Езиковата гимназия в Благоевград. Първите две години от висшето си образование прекарва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1999 г. придобива бакалавърска степен по икономика от Щатския университет „Трюман“ в САЩ, с основна насоченост към икономиката, математическата статистика и теорията на вероятностите.
Между 2000 и 2002 г. завършва следдипломна програма по количествени финанси в Института за висши изследвания (IHS) във Виена. Дипломната му работа е посветена на влиянието на възстановяемостта и корелацията при анализа на обезпечени дългови задължения (CDO) на развиващите се пазари.
През 2005 г. придобива докторска степен по социални и икономически науки (Dr. rer. soc. oec.) от Виенския университет. Подготовката му се провежда в Центъра за централноевропейски финансови пазари (CCEFM) – съвместна инициатива на Виенския университет, Виенския икономически университет (WU), Виенския технически университет (TU Wien) и Виенската фондова борса. Обучението му е съсредоточено върху корпоративните финанси, ценообразуването на активи, управлението на риска, стохастичния анализ и иконометрията. Дисертацията му разглежда решенията на банките във връзка с изискванията на “Базел II“ в условията на конкуренция.
В Чикаго и Виена Започва професионалната си кариера през 1999 г. като кредитен анализатор в „Харис Банк“ в Чикаго, където изготвя финансови анализи на предприятия и оценява кредитни предложения.
Между 2002 и 2007 г. работи във „Фолксбанк“ във Виена, като стига до позицията ръководител на отдела за контрол на кредитния риск на банковата група. Участва в подготовката на банката за прилагането на изискванията на „Базел II“, както и в разработването на системи за вътрешен кредитен рейтинг, стрес тестове и модели за оценка на кредитния риск. Представлява банковата група пред финансови надзорни органи, централни банки, международни рейтингови агенции и Международния валутен фонд по въпроси, свързани с финансовата стабилност и управлението на риска.
Преподавателска дейност От 2004 до 2007 г. е преподавател във VB Academy, където води специализирани обучения по управление на кредитния риск за висши банкови мениджъри. Между 2005 и 2007 г. е гост-преподавател по кредитен риск, банкова регулация и финансова математика в Центъра за централноевропейски финансови пазари (CCEFM) и магистърска програма по банкиране и застраховане във Виенския икономически университет. През учебната 2007/2008 г. е хоноруван преподавател във Виенския университет по управление на банковата стойност.
От 2010 до 2026 г. е преподавател по финанси в Американския университет в България. Преподава корпоративни финанси, финансови пазари и институции, оценяване на предприятия, управление на риска, инвестиции и управление на портфейли. Участва и в организирането на лятното училище по икономика на „Балкански-Паница Институт за научни издирвания“.
Между 2016 и 2021 г. преподава капиталови пазари във Висшето училище за приложни науки на Виенската търговска камара. От 2017 до 2021 г. е преподавател и в съвместната магистърска програма по финанси, банково дело и недвижими имоти на SDA Bocconi School of Management и Американския университет в България, където води курсове по финансово моделиране, управление на риска и управление на активи.
Обществена и политическа дейност От юли 2023 до февруари 2026 г. е подуправител на Българската народна банка (БНБ) в отдел „Емисионно управление“. Ресорите му включват икономически изследвания и прогнозиране, управление на валутните резерви, парична емисия, преструктуриране на кредитни институции и управление на риска. Андрей Гюров представлява БНБ в Генералния съвет на Европейската централна банка и в работните групи към Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN). Под негово ръководство се извършват стратегически обновления в процесите по управление на международните валутни резерви на България.
На 27 юни 2024 г. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) уведомява БНБ за постановено решение, с което е установила несъвместимост по отношение на Андрей Гюров. Впоследствие Гюров завежда дело срещу отстраняването си, а съставът на ВАС решава да се допита до Европейския съд. В края на същата година решението на КПК е отменено от съда като незаконосъобразно, а самата комисия е обвинена, че действа като „бухалка на Делян Пеевски“.
След като правителството на Росен Желязков подава оставка известно време конституционалистите спорят дали Гюров може да стане служебен премиер. Спорът не доведе до блокиране на назначението му за служебен министър-председател и встъпването му в длъжност на 19 февруари 2026 г. В деня на встъпването си той подаде оставка като подуправител на БНБ, а впоследствие правомощията му като подуправител бяха прекратени. Така на практика възникналият предварителен конституционен спор не попречи на назначаването му за служебен премиер.
Служебен министър-председател на Република България След назначаването на служебното правителство от президента Илияна Йотова на 19 февруари 2026 г. служебният министър-председател Андрей Гюров и министрите от кабинета полагат клетва пред Народното събрание. Правителството е структурирано с 22 министерски поста и трима вицепремиери. С отделен указ президентът насрочва предсрочни парламентарни избори за 19 април 2026 г.
В изявлението си Гюров заявява, че служебното правителство поема ангажимент да организира честни избори и да управлява страната до излъчването на редовен кабинет. Той подчертава необходимостта това да бъде направено „без истерия, с разум, здраво стъпили в реалността“, като определя отговорността пред гражданите като основен ангажимент на правителството.
Като основна задача на кабинета Гюров посочва подготовката и провеждането на предсрочните парламентарни избори, както и осигуряването на управленска стабилност до формирането на редовно правителство.
Служебният министър-председател Андрей Гюров, заедно с неговия кабинет, успяват да осигурят близо 500 млн. евро по второто и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и договарят допълнително време за изпълнение на условията по четвъртото плащане.
Гюров посочва в изявление, че служебното правителство оставя на следващото редовно правителство около 2 млрд. евро повече ресурс, както и допълнително време за изпълнение на ангажиментите по ПВУ. Като ключово условие за последващото финансиране той откроява антикорупционните реформи, включително създаването на нова антикорупционна комисия и въвеждането на независимо разследване на главния прокурор.
В заключение Гюров заявява, че кабинетът оставя държавата „в много по-добро състояние от това, което е заварил“, определяйки постигнатото като доказателство, че при решително управление България може да изпълнява поетите ангажименти и срокове.
В контекста на проведените на 19 април 2026 г. парламентарни избори Гюров заявява, че служебното правителство е изпълнило основния си ангажимент за провеждане на честен вот и че гражданската активност е надделяла над схемите за контролиране на вота. Той посочва като резултат засилената работа на МВР срещу изборните престъпления и оценките на международни наблюдатели и политически партии за проведените избори.
Той отправя критики към действията на прокуратурата по част от разследванията за купуване на гласове и предупреждава, че липсата на последващи действия може да позволи на установени търговци на вот да участват и в бъдещи избори. Според него това очертава необходимостта от допълнителни институционални мерки за гарантиране на честността на изборния процес.
Президентът Илияна Йотова дава положителна оценка на служебния кабинет на Андрей Гюров по отношение на най-важната му задача – „Те изпълниха до голяма степен най-важната си задача - да осигурят нормален изборен процес, да се справят в немалка степен със схемите, купуването на гласове, но нека да сме наясно, че това е само началото“, каза Йотова. Тя допълва, че новото правителство трябва да продължи действията на служебното, защото „това са схеми, създавани с десетилетия“. Президентът Йотова оценява добре и работата на финансовия министър, който работи в условия без бюджет и допълва, че в оценката и́ „за този кабинет има нещо много ценно - за пръв път от много години служебната власт ще предаде властта на следващата без излишна конфронтация“.
По време на визитата си в Киев служебният премиер Андрей Гюров подписва с Украйна 10-годишно споразумение за сигурност, предвиждащо и възможности за съвместно производство на дронове. Споразумението засяга не само отбраната, но и редица различни сектори, като предвижда България да вземе участие във възстановяването на Украйна.
Споразумението предизвиква остри политически реакции от Румен Радев и БСП. Те го определят като рисково и способно да задълбочи разделенията, докато ПП-ДБ го оценяват като възможност за развитие на българската отбранителна индустрия.
Кандидатура за президент с вицепрезидент Георги Кандев На 1 септември 2026 г. Андрей Гюров и Георги Кандев официално обявяват кандидатурите си съответно за президент и вицепрезидент на България за изборите на 25 октомври 2026 г. Това се случва пред Историческия музей в Гоце Делчев, роден град и на двамата кандидати.
В изявлението си като кандидат-президент Гюров говори за активната роля на президента като коректив на институциите и представител на гражданите. Сред основните му послания са превенцията на институционални и политически кризи, върховенството на закона и нуждата от модернизация на страната. Визията си за България той описва като „единна, достойна и модерна“.
От своя страна Кандев поставя на първо място опита си в сферата на сигурността и практическото прилагане на решенията на държавните институции. Приема номинацията заради работата си с Гюров в служебното правителство и вижда в кандидатурата възможност да използва експертизата си в сигурността. В политически план настоява за ограничаване на концентрацията на власт и за еднакво прилагане на закона.
При представянето на кандидатурата на Гюров и Кандев подкрепата си заявяват световно известният физик акад. д-р. проф. Минко Балкански, студентката по медицина и граждански активист Василена Киара Димитрова, създателка на инициативата „Бъдеще в България“, и журналистът Константин Вълков.
Личен живот Андрей Гюров е семеен с две деца. Владее английски и немски език. Сред интересите му са планинарство, спортове като тенис, голф, бейзбол, плуване, колоездене и бягане на дълги разстояния. Участвал е в редица ултрамаратони и триатлони.
Избрани публикации Gurov, A.; Krali, M. (2019). „Analysis of Granularity Adjustment for Regulatory Capital“. Journal of Central Banking Theory and Practice. 8 (3), 111–132. Gurov, A.; Nikolova, M.; Stoyanova, E. (2018). „Behavioral Economics in Banking: Behavioral Factors as Determinants of the Interest Rate Spread“. Eurasian Journal of Economics and Finance. 6 (3), 72–82. Erdinc, D.; Gurov, A. (2016). „The Effect of Regulatory and Risk Management Advancement on Non-Performing Loans in European Banking, 2000–2011.“ International Advances in Economic Research, 22 (3), 249–262.