Пол Виалар () е плодовит френски драматург, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, приключенски роман, исторически роман, детска и юношеска литература, мемоари и документалистика.
Биография и творчество Пол Виалар е роден на 18 септември 1898 г. в Сен Дени, Франция. Баща му умира, когато е 6-годишен, а по-късно и майка му. Негов настойник става Гастон Пуленк, основател на химичната и фармацевтична компания „Рона-Пуленк“. Той го запознава с лова още много млад, като когато е 14-годишен, му дава първата пушка. Ловът става негова голяма страст, на която посвещава уикендите си. Ловува често с маршал Алфонс Жюен и писателя Емил Анрио. Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в „Dicocitations“ Биография и библиография в „Babelio“
През 1916 г., след смъртта на неговия полубрат Пиер, който е убит същата година при Сома, се включава в Първата световна война като се присъединява към Свободния пехотен корпус и до 1919 г. участва във военните действия в Турция, Румъния и България. Получава военен кръст за храброст.
След войната следва в ХЕК Париж, който завършва през 1921 г.
Става известен със стихотворенията и пиесите си, а след това и с романите си, като е автор на близо 80 книги. Автор е на известни ловни книги. Изобразява съвременното общество в поредиците си „Смъртта е начало“, „Ловът за мъже“ и „Френска хроника на 20-ти век“.
Той е един от пионерите в телевизията, като на 8 декември 1935 г., заедно с Владимир Порше, продуцира вариететно шоу, а приемници са монтирани в кметствата на Париж.
Дълго време живее в Сен Тропе, притежава и къща в Лумио (Корсика), на склона на планината, над залива Калви.
В периода 1952 – 1955 г. е президент на „Société des gens de lettres“ – сдужение на авторите за защита на авторските им права.
Удостоен е с няколко награди: през 1939 г. получава наградата „Фемина“ за романа „Морската роза“, а през 1948 г. – голямата награда Париж за поредицата „Смъртта е начало“. Удостоен е с отличието Командор на Ордена на Почетния легион.
Има три брака и две дъщери – Доминик и Вероник.
Пол Виалар умира на 8 януари 1996 г. във Вокресон.
Произведения Самостоятелни романи
Серия „Смъртта е начало“ (La mort est un commencement) Le Bal des sauvages (1948) Le Clos des trois maisons Le Petit Jour Les Morts vivants Risques et périls La Carambouille Dansons la capucine La Haute Mort (1948) – Голямата награда на Париж за цялата серия
Серия „Ловът за мъже“ (La Chasse aux hommes) Le Rendez-vous (1952) La Bête de chasse Les Brisées hautes Le Bien-aller Les Faux-fuyants Les Odeurs et les sons Le Débucher Les Fins dernières L'Hallali La Curée (1953)
Серия „Френска хроника на 20-ти век“ (Chronique française du XXe siècle) Les étoiles de Mars (1955) Place de la République (ou Les députés) (1956) Rideau (1956) La boutiquière (1957) Belada, éditeur (1957) Pas de pitié pour les cobayes (1958) Pas de temps pour mourir (1958) Les robes noires (1958) Les Zingari (Ceux du cirque) (1959) La farine du diable (1961)
Детско-юношеска литература Le Voilier des Îles (1947) Écrit sur le sable (1948) Plumes dans le vent (1951) Le Petit Garçon de l'ascenseur (1957) Sous le pavillon noir (1958)Под черния флаг, изд.: „Народна култура“, София (1968), прев. Боряна Цачева-Статкова La Cantinière de l'Empereur (1959) La Fin du cheval ?, suivi de Chevaux de France (1961)
Поезия Le Cœur et la Boue (1921)
Сборници La Tour des amants (1947) Images scandinaves (1950) Le Roman des oiseaux de chasse (1958) Le Roman des bêtes de chasse (1959) La Caille, suivi de Le Butor (1972)
Пиеси
Екранизации
Източници
Външни препратки
Категория:Френски писатели Категория:Френски поети Категория:Френски драматурзи Категория:Носители на награда „Фемина“ Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Сен Дени