Кратовската калиграфско-художествена школа е средищен център на българската книжовност в епохата на Османското владичество в югозападния дял на българското етническо землище. Тя е съсредоточена в района на град Кратово и околните манастири „Свети Прохор Пчински“, Лесновски манастир и Осоговски манастир. Културно-народностната традиция в Кратово и региона са засвидетелствани още през XV век, когато са направени редица богослужебни книги главно от Димитър Кратовски, а сетне от Йоан Кратовски и Велко Попович. През XIX век за време на Българското възраждане в Кратово твори и Йоаким Кърчовски.
Школата продължава да съществува до XIX век, като привнася в книжовността особеностите на североизточните македонски диалекти.Колектив. Македонски јазик и литература, Просветно дело, Скопје, 2006 година, стр. 32. Дял от произведенията на школата са: Вранешнички апостол, Лесновски паренесис, Хлудов триод, Радомирово евангелие, Карпинско евангелие и други.
Бележки
Категория:Средновековни български книжовни средища Категория:История на Македония Категория:История на Кратово Категория:Култура в Кратово